Решение № 18175 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18175 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110105603 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск от А. П. М. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под № 0110-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК 200830927, с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № W95392 от 23.07.2024 г., резервация № ......, планиран по направление от летище Пловдив, България до летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.01.2026г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74/2026г. по описа на РС- Чирпан.

Ищецът - А. П. М., твърди, че с ответника „Уиз Еър Унгария Црт.“ е сключил договор за превоз, като е имал резервация № ..... на самолетен билет за полет № W95392 на „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД на дата 23.07.2024 г., по направление от летище Пловдив, България до летище Лутън, Лондон, Великобритания, с час на излитане – 12:55ч. и с час на кацане – 14:30ч., който е бил изпълнен със закъснение от повече от три часа от авиопревозвача.

Излага, че се е явил на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки дължимата грижа. Посочва, че разстоянието между летище Пловдив, България и летище 1

Лутън, Лондон, Великобритания, е над 1500 км. Твърди, че е поканил ответника да плати задължението си, но плащане не е извършено. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба е изпратен за писмен отговор на ответника - „Уиз Еър Унгария Црт.“. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва основателността на предявения иск. Ответникът не оспорва факта, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за сочената от ищеца дестинация. Твърди, че процесният полет е закъснял с 3 часа и 46 минути поради лоши метеорологични условия – гръмотевична буря в гр. Пловдив, което обстоятелство не е позволявало безопасно излитане.

Изтъква, че полетът е бил обект на мерки за управление на потоците на въздушното движение, породени от метеорологичните условия в районите за полетна информация на Будапеща и Букурещ, като тези ограничения, наложени от органите на Евроконтрол, са били задължителни за ответника. Поддържа, че наложените ограничения за процесния полет представляват извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, пар.З от Регламент 261/2004 г., тъй като те са извън ефективния контрол на въздушния превозвач и и поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на авиопревозвача.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение.

Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на пътник, и ответника, в качеството на авиопревозвач, по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № W95392 от 23.07.2024 г. по направление от летище Пловдив, България до летище Лутън, Лондон, Великобритания, включително и закупуването от страна на ищеца на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този полет от ответното дружество, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ размера на обезщетението, дължимо от авиопревозвача, и което е в размер от обезщетенията, които се следват на пътника съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния пункт на превоза.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение, както и да докаже обстоятелствата, на които основава правоизключващите си възражения, а именно: настъпването на твърдените обстоятелства – влошена метеорологична обстановка, че същите представляват такива от „извънреден характер“ по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент № 261/2004 г., освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същите се намират извън ефективния му контрол.

Тъй като ищецът е отбелязал в т.9.1. от формуляра, че не желае провеждането на 2 открито съдебно заседание и с оглед липсата на доказателствени искания, които да налагат провеждането на такова, съдът намира, че следва да се произнесе по същество на спора, без да провежда открито съдебно заседание.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по Съединени дела C-402/07 и C-32/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или поголяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Представена е бордна карта на името на А. П. М. за полет на ответника № W9 5392 от летище Пловдив – Лондон, Лутън, на 23.07.2024 г., с час на излитане 12:55 часа и час на пристигане 14:30 часа, която сама по себе си доказва наличието на валидно облигационно правоотношение между ответната страна и ищеца и установява, че резервацията на ищеца е потвърдена и пътника се е явил навреме на летището.

От заверено копие от страницата на ответника, съдържаща историята на статуса на полета, се извежда, че процесният полет е излетял на 23.07.2024 в 6:39 часа и е кацнал на летище Лондон, Лутън, на 23.07.2024г. в 18:16 часа, или с 3 /три/ часа и 46 /четиридесет и шест/ минути закъснение.

Съгласно член 7, параграф 4 от регламента разстоянието, въз основа на което се определя размерът на обезщетението, дължимо в случай на голямо закъснение при крайния пункт на пристигане, следва да се измерва въз основа на разстоянието по „голямата дъга“ между мястото на заминаване и крайния пункт на пристигане, т.е. пътуването, а не чрез сумиране на разстоянията по „голямата дъга“ между различните свързващи полети, съставляващи пътуването. Измерено от съда посредством сайта Great Circle Map разстоянията по „голямата дъга“ между двата свързващи полета от Аликанте до София възлиза на 2191 км.

Съгласно задължителното тълкуване на

Регламент

261/2004, уреждащ правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време равна или поголяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета – така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС.

Ето защо, съдът намира, при съобразяване на дистанцията на полета, че ответникът 3 дължи на ищеца обезщетение по чл.7, т.1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро.

Възражения за наличието на обективни обстоятелства за закъснение на полета са въведени от ответника, но се явяват неоснователни. Действително от представените документи л. 41-48 и л.67 по делото се извежда, че има закъснение на полета с посоченото по-горе време на излитане, време на кацане и време на закъснение. Извежда се, че закъснението се дължи на работа на полигоните на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и наложените ограничения на въздушното пространство поради активиране на опасните зони, в които се намират полигоните на агенцията.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В тази връзка съображение 14 от преамбюла към Регламента предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C549/07, EU: C: 2008: 771, т. 21).

В съображение 15 от преамбюла към Регламента е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

В Решение по дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки.

В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.