Определение № 1034 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Анна Баева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20228002902731 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби на страните по в.т.д. № 315/2022г. на АС– Пловдив.

Първата жалба е подадена от ищеца З. Б. Б. чрез процесуалния му пълномощник– адв. Р. М. срещу решение № 398/08.08.2022г., постановено по в.т.д. № 315/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение № 48 от 30.11.2021 г. , постановено по т.д. № 55 по описа за 2020 г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Б. Б. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за сумата от 14 000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 56 000 лв. до сумата 70 000 лева, ведно с описаните разноски, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от уврежданията - контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, счупване на 3,4,5 и 9 ребра вляво, счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, претърпени при ПТП, настъпило на 31.10.2019 г., по вина на водача на лек автомобил „HONDA CRV“, с рег. № GX02DNH, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят Б. твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че при процесното подробно описано ПТП е получил увреждания, изразяващи се в контузия на главата, гръдния кош, мозъчно сътресение и счупване на описаните ребра и дъгата на пети шиен прешлен, за които определеният размер от 70 000 лв. като обезщетение е справедлив, но неправилно въззивният съд приел, че има съпричиняване и то в необосновано висок размер от 20%. Твърди, че от доказателствата не се установява безспорно, че е 1 бил без поставен обезопасителен колан и с това е допринесъл за настъпване на вредоносните последици с оглед конкретния механизъм на ПТП.

Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба възражения, както относно самото наличие на колан, така и за това, че при конкретното ПТП той не би бил ефективен. Поддържа, че решението е необосновано, тъй като въззивният съд не обсъдил и всички доказателства. Предвид горното претендира отмяна на решението на въззивния съд и уважаване изцяло на предявения иск.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовавайки се на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като поддържа и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?“;

2. „Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване при доказан факт, че използването на колан е без всякакво значение за настъпване на травматичните увреждания?“ 3. „Ако не е доказано категорично и безспорно, че коланът във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице доказателства, че същите телесни увреждания е възможно да бъдат получени и с поставен колан, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползването му?“

4. „За да се приеме съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, достатъчно ли е да се докаже факта на непоставянето му или трябва и значението му, съответно наличие на причинна връзка с вредите?“

5. „При липса на категорични доказателства за съпричиняване от пострадалия, правилно ли е приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД?“;

6. „Може ли да се приеме, че пострадалият не е използвал обезопасителен колан и да се приложи чл.51, ал.2 от ГПК единствено въз основа на предположение, че пострадалият е ударил главата си в предното стъкло, без да са налице категорични доказателства за това?“ 7. „Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при пълно и главно доказване като условие за прилагане на чл.51, ал.2 от ГПК?“;

8. „Следва ли в решението си въззивния съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли им обоснован отговор?“

9. „Длъжен ли е въззивния съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно ПТП, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното 2 право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“

10. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и изложи мотиви защо кредитира едни, а отхвърля други?“

11. „При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“

12. „При определяне на степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?“ Твърди се противоречие с цитираната подробно на стр. 12-25 от изложението практика на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 22.11.2022г., чрез процесуалния си представител – адв. Р. Харизанова, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касация.

Втората касационна жалба е подадена от ответника по иска - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу решение № 398/08.08.2022г., постановено по в.т.д. № 315/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно определената начална дата на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите му по жалбата относно датата на дължимост на законна лихва, като потвърждавайки изводите на първоинстанционния съд, че Сдружение „НББАЗ“ следва да отговаря по правилата за застраховател по „Гражданска отговорност“, не се е съобразил с практиката на ВКС, че не е налице евкивалентност между отговорността на Сдружението и на застрахователя.

Предвид горното касаторът поставя два процесуални въпроса, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а именно:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да формира изводи по всички въпроси, с които е сезиран с въззивната жалба?“.

Поставя и три материалноправни въпроса, за които твърди предпоставките едновременно по чл. 280, ал. 1 т. 1 и по т. 3 от ГПК, които са следните:

1. „Кой е началният момент, от който Сдружение „НББАЗ“ в качеството си 3 на представително национално бюро дължи законна лихва при изплащане на присъдените суми на обезщетения?“

2. „Задълженията на Сдружение „НББАЗ“ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България производни ли са от отговорността на деликвента?“

3. „Отговорността на Сдружение „НББАЗ“ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България еквивалентна ли е на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“?

Касаторът поддържа, че по тези въпроси е налице трайна практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението решение № 207/15.01.2006г. по т.д.№3234/2014г. на ВКС, 1 т.о., решение №163/04.10.2016г. по т.д.

№3456/2015г. на ВКС, 1 т.о., в противоречие с която е постановил акта си въззивният съд.

Ответникът по жалбата - З. Б. оспорва същата по съображения, подробно изложени в отговор от 28.11.2022г. чрез адв. М., като претендира за отхвърлянето й.

Касационните жалби са редовни от външна страна, подадени са от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционното, Апелативен съд – Пловдив е приел, че в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. около 5.20 часа, в гр. Смолян, на ул.

„Родопи“ до № 114, вследствие от удар между управлявания от ищеца З. Б. лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег. № СА 7073 КМ и лек автомобил „HONDA CRV“ с рег. № GX02DNH, управляван от Мохамед Фаик Молла, на ищеца Б. са причинени следните увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош; счупване на трети, четвърти, пети и девети ребра вляво; счупване на дъгата на пети шиен прешлен, които е лекувал в едноседмичен болничен престой и тримесечен възстановителен период в домашно-амбулаторни условия. Приел е, че с влязло в сила решение по АХД № 23/2021 г. на Районен съд Смолян, Мохамед Фаик Молла е признат за виновен за процесното ПТП. Приел е, че към датата на увреждането е била налице застраховка за лекия автомобил „Хонда CRV“ с рег. № GX02DNH с номер на сертификата 95793637А75 в застрахователно дружество UK Insurance LTD, с период на покритие 10.10.2019 г.-10.10.2020 г., което няма представителство у нас. Според въззивния съд причинените на ищеца Б. травматични увреждания на главата, ребрата и гръбначен прешлен са довели до силни, интензивни болки и страдания, които според заключението на експертизата могат да отшумят за повече от шест месеца.

Приел е като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени 4 вреди, а определеното от Смолянски окръжен съд обезщетение от 70 000 лв. като справедливо по размер и съобразено с всички установени по делото обстоятелства. По възражението за съпричиняване въззивният съд е приел, че пътувайки без поставен обезопасителен колан, в нарушение на изискването на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП и че процентът, при който следва да се отчете съпричиняване е 20%, както е приел и първоинстанционният съд. Приел е, че травмите по главата са от удар в предното обзорно стъкло, по което са установени деформации и че според заключението на комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, това би било малко вероятно да се случи, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно и не следва да се допуска касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира и че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на която се позовава изрично касатора З. Б. . За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bc88d04-291a-4965-8bc3-84693dc8d1a7