Определение № 470 от 22.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Перник, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500282 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Б. Д. чрез пълномощника му адв.

К. П. срещу определение № 968/22.03.2023г. г., постановено по гр.д. № 5818/2022 г. на Пернишки районен съд, П-ри състав, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради противоречие със съдебната практика, като се цитира такава. Счита, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от исковете. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, като бъде уважена молбата на ищеца за изменение на Решение № 66/01.02.2023г., постановено по гр.д.№ 5818/2022г. по описа на ПРС в частта за разноските.

Ответното дружество „Топлофикация Перник“ АД не е депозирало писмен отговор в указания срок.

Пернишкият окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е и основателна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Л. Б. Д. срещу „Топлофикация Перник“ АД два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

По делото е постановено решение №66/01.02.2023 г., с което исковете са уважени, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 450,00 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноски по делото. В мотивите е прието за 1 основателно направеното в писмения отговор възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което същият е редуциран до размера на сумата от 450,00 лева.

По повод депозирана в законоустановения срок молба от Л. Б. Д., чрез адв. К. П. за изменение на решението в частта относно разноските, е постановено атакуваното определение. С него първоинстанционният съд е приел, че в случая се дължи адвокатско възнаграждение за един иск, доколкото о трицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е процесният случай, е оценяем – арг. чл. 68 ГПК, а цената на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК е равна на вземането по заповедта за изпълнение, респ. издадения въз основа на нея изпълнителен лист и съответно не се касае за обективно кумулативно съединяване на искове, доколкото се оспорва в цялост материалната законосъобразност на изпълнението, провеждано въз основа на цитирания изпълнителен титул, поради липса на съществуващо изпълняемо право в полза на взискателя, с оглед изтекла погасителна давност.

Определението според въззивния състав е неправилно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Последният също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (ал. 3).

Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал.

1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.

Съгласно приетото в т. 1 ТР от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТКВКС, вписването за направено плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно за доказване на извършеното плащане и има характер на разписка. Пред първоинстанционния съд към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. К. П., от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е изцяло заплатено в брой, към момента на подписване на договора на 18.11.2022г.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е с предмет кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване несъществуване на изпълняемо право на ответника в качеството му на взискател по изп. д. № 1105/2013г. по описа на ЧСИ Б. , с предмет на следните вземания: 1 096,32 лева – главница, потребена, но незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., както и 267,40 лева – лихва за забава за периода от 30.06.2009г. до 27.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата и разноски.

2

Предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи, поради изтекла погасителна давност, сумите по изпълнителен лист от 05.03.2013г., издаден по ч. гр. д. № 594/2013 г. на Пернишки районен съд касае искове на потребител (чл. 113 ГПК) , цената на всеки от които представлява отделен обективно съединен иск. Произходът на вземането - от главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането, в случая на института на погасителната давност, с оглед на което основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл. 439 от ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва / в същия смисъл и определение № 365/18.07.2016 г. по гр. д. № 2442/2016 г. на ВКС, IV г. о. / , Определение № 385 от 21.09.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1892/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 71 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 439/2016 г., IV г. о., ГК , Определение № 670 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2022 г., III г. о., ГК, /.

Поради изложените съображения, частната жалба е основателна, като обжалваното определение на РС-Перник, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение в частта за разноските на Решение № 66/01.02.2023г., постановено по гр.д.№ 5818/2022г. по описа на ПРС , следва да бъде отменено, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбите на закона.

Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а съобразно чл. 7 ал.2 от същата Наредба , възнаграждението по гражданско дело за процесуално представителство за една съдебна инстанция се определя съобразно имуществения интерес. Имуществения интерес по делото е стойността на защитаваното имуществено благо, като в случай на предявени оценяеми искове, под такъв следва да се разбира размера на претендираните суми по всеки един от исковете. Предявените и уважени от първоинстанционния съд искови претенции са в размер на 1 096,32 лева – главница и 267,40 лева – лихва за забава, ,т.е. по първия от тях минимума на адвокатското възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата в размер от 409,63 лева, а втория по правилото на чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата в размер от по 400 лева, т.е. общо по правилото на чл. 2 ал.5 от Наредбата в размер от 809,63 лева. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, т.е. под този минимум, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не може да бъде намалявано по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК.

Следва в този смисъл да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 66/01.02.2023г., постановено по гр.д.№ 5818/2022г. по описа на ПРС, а обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 следва да бъде отменено.

Водим от горното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 968/22.03.2023 г., постановено по гр. дело № 3

5818/2022г. на Районен съд - Перник и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение № 66/01.02.2023г., постановено по гр.д.№ 5818/2022г. по описа на Пернишки районен съд, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД с ЕИК 113012360 да заплати н а Л. Б. Д. с ЕГН ********** сумата от още 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4