Решение № 260036 от 19.07.2022, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш Е

Н И

Е № 260036 гр.Враца,

19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 02.12.2021 г. в състав:

Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ при секретаря

Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов търговско дело № 686 по описа за 2005 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.747 и сл. от Търговския закон /ТЗ/.

Образувано е по молба вх.№ 264165/09.06.2021 год. на Ц.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Т.З. ***, с която е сезирал съда с искане по реда на чл.747 и сл. от ТЗ съдът да постанови решение, с което да бъде възстановен в права на член на Съвета на директорите на „Обединена машиностроителна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, бул.

„Околчица“ № 2.

Поддържа се в молбата, че с Решение № 1369/05.08.2005 год. съдът е обявил неплатежоспособността на „Обединена машиностроителна компания“ АД, ЕИК ********* с начална дата 01.08.2005 год. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Решението е вписано в АВ-ТР и е обявено в регистъра по партидата на дружеството.

С Решение № 134/15.04.2010 год. производството по несъстоятелност на „Обединена машиностроителна компания“ АД е прекратено на основание чл.735, ал.1 и ал.2 от ТЗ, поради изчерпване на масата на несъстоятелността, и е поставено заличаване на дружеството в търговския регистър, като решението е вписано под № 20100422081941. Решение 134/15.04.2010 год. е влязло в законна сила и е вписано по партидата на дружеството на 22.04.2010 год., от който момент „Обединена машиностроителна компания“ АД представа да съществува като правен субект.

Към датата на откриване на производството по несъстоятелност молителят е бил член на Съвета на директорите на дружеството.

Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.748, ал.2 от ТЗ – изпадането в несъстоятелност се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия, дължащи се на всеобщата икономическа криза, обхванала света и България и възникнали задължения към АДВ в големи размери.

В едномесечен срок, считано от датата на обявяване на молбата в Търговски регистър, не са постъпили писмени възражения.

Молбата е допустима – подадена е пред компетентния за разглеждането й съд по несъстоятелността на обявеното в такава и заличено „Обединена машиностроителна компания“ АД от легитимирано лице.

Съдът разпредели доказателствената тежест, като указа на молителя, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че несъстоятелността е причинена от конкретната обективна невъзможност за иначе добросъвестния търговец, който при осъществяване на своята търговска дейност е имал способността да покрива поети текущи задължения с очаквани приходи, но са настъпили необичайни и непредвидими от добросъвестния търговец промени, които по характеристики да съответстват на стопанската непоносимост, което обстоятелство да изключва недобросъвестното неизпълнение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по търг. дело № 686/2005 под. по описа на Окръжен съд-Враца и изложените в молбата твърдения, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение №1791/30.10.2003 год. на Окръжен съд-Враца „Обединена машиностроителна компания“ АД е обявено в ликвидация и е назначен за ликвидатор Ц.М.М.. В хода на това производство са погасени задълженията към работниците и служителите и е предоставено обезпечение по публичните вземания на държавата.

По молба с входящ № 1865/04.08.2005 год., подадена от ликвидатора на „Обединена машиностроителна компания“ АД Ц.М., с правно основание чл.625 вр.с чл.632, ал.1 от ТЗ е образувано търг. дело № 686/2005 год. по описа на ОС-Враца.

С Решение № 1369/05.08.2005 год. съдът е обявил неплатежоспособността на „Обединена машиностроителна компания“ АД, ЕИК ********* с начална дата 01.08.2005 год., открил е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и е допуснал обезпечение чрез налагане на всеобщ запор и възбрана върху имуществото му. В мотивите се сочи, че съгласно баланса на дружеството към 31.12.2004 год. наличните краткотрайни материални активи (КМА) на дружеството са в размер на 1 729 000 лева, който е недостатъчен да покрие краткосрочните му задължения в размер на 1 730 000 лева. Тази тенденция се задълбочава, защото към 31.07.2005 год. КМА вече са в размер на 1 007 135 лева срещу краткосрочни задължения в размер на 1 209 318 лева. Решението е вписано в АВ-ТР и е обявено в регистъра по партидата на дружеството.

От Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ОМК“ АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, се установява, че общият им размер е 2 099 879,44 лева, като разпределената сума между кредиторите е 180 639,52 лева, с което е изчерпена масата на несъстоятелността, или останалите неплатени вземания са в общ размер на 1 919 239,92 лева.

С оглед изчерпване масата на несъстоятелността на основание чл.735, ал.1, т.2 от ТЗ, с Решение № 134 от 15.04.2010 год. производството по несъстоятелност е прекратено, като на основание чл.735, ал.2 от ТЗ „ОМК“ АД – в несъстоятелност, е заличено от Търговския регистър.

Видно от служебна справка по партидата в Търговския регистър на „ОМК“ АД (н.), молителят Ц.М.М. е член на Съвета на директорите на дружеството, с оглед на което искането е подадено от легитимирано лице и е процесуално допустимо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Процедурата за възстановяване в права е уредена като самостоятелно производство, което е непосредствено свързано и обусловено от приключило производство по несъстоятелност на търговско дружество. Съгласно чл.747, ал.2 от ТЗ, физическо лице, което е участвало в управлението на обявено в несъстоятелност търговско дружество, може да поиска с писмена молба да бъде възстановено в права и да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност. Такива законоустановени ограничения в Търговския закон са предвидени например в разпоредите на чл.57, ал.4, чл.141, ал.8, чл.234, ал.2, т.1 от ТЗ.

Нормата на чл.748 от ТЗ урежда две хипотези, в които може да бъде постановено възстановяване в права – когато несъстоятелното дружество е изплатило напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях (ал.1) или без да е изплатило напълно всички задължения, но изпадането в несъстоятелност да се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия (ал.2).

В случая молителят претендира, че е налице хипотезата на чл.748, ал.2 от ТЗ – изпадането в несъстоятелност се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия, дължащи се на всеобщата икономическа криза, обхванала света и България и възникнали задължения към АДВ в големи размери. Като допълнителни аргументи се излагат още необичайно дългата данъчна ревизия и наложените предварителни обезпечителни мерки върху банковите сметки и недвижимите имоти на дружеството, които са довели до невъзможност да се осигурят оборотни средства за изпълнение на инвестиционните му проекти.

Неблагоприятно изменилите се стопанско-икономически условия в страната по смисъла на закона не се явяват самостоятелно установена предпоставка, която сама по себе си да обоснове възстановяване правата на длъжника в хипотезата на чл.748, ал.2 от ТЗ. Настъпилата несъстоятелност на длъжника следва да е обусловена от тази икономическа криза. Затова и в тежест на молителя е да установи изискуемата се от закона причинна връзка между неблагоприятно изменилите се стопански условия и обявяването на търговеца в несъстоятелност, при която дори и търговецът да е добросъвестен, продължаването на търговската дейност е било невъзможно.

Съдебната практика е единодушна по въпроса относно прилагането на процесната разпоредба. В Решение № 977/31.1.2008 год. по т.д.№ 579/2007 год., ІІ т.о., ТК на ВКС се сочи необходимостта от пълно доказване, че несъстоятелността е причинена от конкретната обективна невъзможност за иначе добросъвестния търговец, който при осъществяване на своята търговска дейност е имал способността да покрива поети текущи задължения с очаквани приходи. За да е налице хипотезата на неблагоприятно изменили се стопански условия, трябва промените да са необичайни и непредвидими от добрия търговец, като по характеристики да съответстват на стопанската непоносимост, което обстоятелство да изключва недобросъвестно неизпълнение.

Доказване от подобно естество не е проведено от молителя в настоящото производство. Същият формулира единствено твърдения в подобна насока, като те не се подкрепят от материалите по делото. Проверката на събраните от съда по несъстоятелността доказателства във фазата, предхождаща откриването на производството не показва, че търговското дружество е влошило финансовото си положение изключително поради настъпилата в периода след 2008 год. международна финансова и икономическа криза. Напротив, съгласно данните от баланса и ОПР тенденцията на влошаване е налице още от 31.12.2004 год., когато наличните краткотрайни материални активи (КМА) на дружеството са в размер на 1 729 000 лева, който е недостатъчен да покрие краткосрочните му задължения в размер на 1 730 000 лева. Видно от доклада на временния синдик, плащанията към кредиторите са спрени още от 01.08.2005 год. /л.136 по делото/. Задълженията не са погасявани редовно, което е довело до начисляване на лихви и още по-голяма задлъжнялост. Основната причина за невъзможността на дружеството да посрещне изпълнението на текущите си парични задължения според доклада на временния синдик се състои в това, че същото не е реагирало достатъчно гъвкаво на измененията в условията на пазарна икономика, в резултат на което е загубило своите търговски партньори. Тоест няма никакви данни, че способността на молителя да покрива регулярно формираните задължения на дружеството във връзка с дейността му е последица от влошения в международен аспект финансов климат, заради реализиралата се криза. Както вече се посочи, това е релевантно обстоятелство, което се преценява във всеки конкретен случай при искане за възстановяване на длъжник в права. При това положение няма как да се възприеме тезата на молителя, че обективната невъзможност за изпълнение на търговските задължения на дружеството е резултат от неблагоприятно изменили се стопански условия.

В хода на устните състезания процесуалният представител на молителя се позовава и на т.нар. в Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 год. на ОСТК на ВКС по т.д. № 2/2018 год. „култура на спасяване“, утвърдена с Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 год., която в чл.22 вр. чл.21 предвижда максимален тригодишен срок, след който отпадат забраните за упражняване на търговска дейност, произтичащи от несъстоятелността. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените общностни разпоредби касаят опрощаването и възстановяването на правата за упражняване на търговска дейност на предприемачите (физическо лице, което упражнява търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия съгласно определението в чл.2, пар.1, т.9), но не и възстановяването на правата на управителите на обявените в несъстоятелност търговски дружества, по отношение на които приложението на правилата на самата директива изрично е изключено според съображение 73, изр.2 от преамбюла й.

Неоснователна е и поддържаната теза, с която задълженията към НАП са изтъкнати като допълнителна обективна причина. Натрупването на непогасени задължения към държавата е част от общата задлъжнялост на дружеството, резултат от финансовата му политика. Дали тази невъзможност е следствие не от субективни управленски решения, а от обективни фактори, както се поддържа от молителя, то изцяло в негова тежест е да установи този факт, което не е сторено по делото.

Ирелевантно за това производство е и твърдението, че вземанията на НАП са погасени по давност и отписани с изтичане на десетгодишния давностен срок, тъй като законодателят в разпоредбата на чл.748 от ТЗ, уреждаща предпоставките за възстановяването в права, не е обвързал приложението й с погасяване на неудовлетворените вземания по давност.