Определение № 398 от 26.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Ловеч, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500188 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.418, ал.4 от ГПК.

С разпореждане № 540 от 27.03.2023 год., постановено по ч.гр.д. № 329/2023 год., Ловешкият районен съд е отхвърлил заявлението на „Банка ДСК”АД, със седалище и адрес на управление: ***, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист солидарно против длъжниците В. Т. А., ЕГН ********** и В. И. З., ЕГН ********** в частта за вземане в размер на сумите: 103.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г., 2144.87 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г. и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит.

Срещу това разпореждане в отхвърлителната му част е подадена частна жалба от „Банка ДСК”АД-София, чрез пълномощника юрисконсулт П. Т..

Счита, че в тази част разпореждането на РС Ловеч е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва становището на районния съд относно недължимост на лихвата от 103.69 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка/ до датата на настъпване на изискуемостта по съображенията, изложени в допълнителна молба към заявлението, тъй като в тази част то не противоречи на закона.

На следващо място твърди, че неоснователно е отхвърлена претенцията за сумата 120.00 лв., представляваща разходи, които банката е направила във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Те са действително направени и не противоречат на чл.10а от ЗПК, а размерът им е приет от длъжника с подписването на договора за кредит.

По отношение на отхвърлена сума от 2144.87 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г., т.е. законната лихва от 1 датата на обявената предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК излага доводи, че съдът неправилно се е позовал на т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като тя коментира менителничния ефект на записа на заповед като изпълнително основание, което е неотносимо към настоящия казус. Изтъква, че в приложеното извлечение от счетоводните книги „Банка ДСК“ като заявител е определила размера на претендираната законна лихва, която е обезщетение за вредите от неизпълнение на главното вземане.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да уважи заявлението по чл.417 ГПК в неговата цялост, като му присъдят направените разноски в настоящето производство.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 329/2023 год. на РС Ловеч се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „БАНКА ДСК” АД - София с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по извлечение от счетоводните книги солидарно против длъжника В. Т. А. като кредитополучател и В. И. З. като поръчител за вземане в размер на: 11 266.11 лв. главница, 1901.89 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г., 103.69 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г., 2144.87 лв. законна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г. и 120.00 лв. дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законна лихва от 01.03.2023 г. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 310.73 лв. платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 431/08.03.2023 г. заповедният съд е оставил без движение подаденото заявление с указание, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, заявителят да направи уточнение относно претенцията си за обезщетение за период, който да е в съответствие с разпоредбите на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, както и да представи извлечение от счетоводните книги съобразно направеното уточнение.

С молба вх. № 2564/20.03.2023 г. „БАНКА ДСК”АД – София е уточнила, че се касае за лихвена надбавка, която е дължима по силата на сключения договор и е изчислима върху вноските за главница, които са падежирали и не са платени, но не върху цялата главница по кредита.

Ловешкият районен съд е уважил заявлението и постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за посочените суми за главница, договорна лихва, както и сумата 305.74 лв. разноски по делото, 2 включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението, като е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за 103.69 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г., 2 144.87 лв. законна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г. и 120.00 лв. дължими разходи при изискуем кредит.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е изложил съображения, че заявлението в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за сумата 120.00 лв.

„разходи при изискуем кредит” противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като същата е свързана с управление на кредита. По отношение на претендираното обезщетение за забава за периода от 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г. е направен извод, че с уточняващата молба заявителят не е изпълнил дадените от съда указания относно въведената с чл.6 от ЗМДВИПОРНС забрана. За да отхвърли заявлението относно претендираната законна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г. в размер на сумата 2 144.87 лв., районният съд се е позовал на чл.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил Договор за кредит за текущо потребление, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК”, погасителен план и ГПР, уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и Такси за текущо потребление.

Въззивната инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Доколкото договорът за кредит за текущо потребление е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, вкл. и тяхното противоречие със закона и добрите нрави. Претендираната сума за „разходи при изискуем кредит” в размер на 120.00 лв. е посочена в т. 6 от тарифата за Такси по кредити за текущо потребление, с която кредитополучателят е запознат съгласно чл.15 от договора. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК , кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. В случая, подобна такса не е посочена в договора и този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса (разход) фигурира в Тарифата на Банката. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да събира такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Както в договора, така и в ОУ обаче не е регламентирано това задължение на потребителя в съгласие с изричната разпоредба на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, в която се изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Прилагането към договора на подписан от длъжника екземпляр от тарифата на банката не освобождава кредитора от задължението да лимитира отговорността на кредитополучателя с договора или общите условия към него. В случая дори не са представени доказателства, че от страна на заявителя са направени разходи в претендирания размер, свързани с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита за неоснователни изложените в частната жалба възражения относно отхвърлената претенция за „разходи при изискуем кредит” за сумата 120.00 лв.

По отношение на претендираното вземане за сумата 103.69 лв., представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г., въззивният състав споделя изцяло направените от районния съд изводи. Въпреки дадените конкретни и ясни указания, в подадената молба вх. № 2564/20.03.2023 г. заявителят не е отстранил констатираните от районния съд нередовности на заявлението, а е изложил съображения, че претендираното обезщетение за забава не попада в обхвата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Настоящата инстанция също приема, че цитираната разпоредба е безспорно приложима за периода от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., тъй като т.нар. лихвена надбавка има характер на лихва по смисъла на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС. Поради изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна и в тази част.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил и 4 подаденото от „Банка ДСК“ АД заявление за сумата 2144.87 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г. В частната жалба са изложени доводи, че в цитираното от районния съд ТР № 4/18.06.2014 г. и свързаното с него ТР № 1/28.12.2005 г. се коментира менителничния ефект на записа на заповед като изпълнително основание, което е неотносимо към настоящия казус. Въззивният съд счита тези доводи за неоснователни. В поставения в т.4а от цитираното ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. въпрос, ОСГТК на ВКС е отговорило дали са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 и т.3 от ГПК за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения, а не по чл.417, т.10 ГПК, касаеща издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на представен запис на заповед. За да приеме, че не може да бъде издадена заповед за изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, каквато в случая се претендира от „Банка ДСК“ АД, ВКС се е аргументирал с т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 на ОСТК на ВКС.

От изложеното не може да се направи извод, че дадените задължителни указания касаят хипотезата на издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание представен запис на заповед, както становище застъпва частния жалбоподател.

Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на спора следва да се остави без уважение като неоснователно направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящето производство.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 540/27.03.2023 г. по ч.гр.дело № 329/2023 год. по описа на Районен съд – гр.Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК”АД - София, ЕИК: **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист солидарно против длъжниците В. Т. А., ЕГН ********** и В. И. З., ЕГН ********** за вземане в размер на сумите: 103.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.02.2020 г. до 22.04.2021 г., 2144.87 лв. – обезщетение за забава за периода 5 от 23.04.2021 г. до 28.02.2023 г. и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит.