Решение № 190 от 14.04.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 14.04.2020г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На двадесет и четвърти февруари Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1415 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.127 а от Семейния кодекс СК/.

Производството е образувано по молба от Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на малолетното си дете И.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Д.Д., със съдебен адрес:***, против С.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***

Ищцата твърди, че с влязло в законна сила съдебно решение № 624 от 19.10.2009 година, постановено по гр.д. № 1658 по описа за 2009 г. на РС-К., гражданският брак между родителите на детето И.С.А., ЕГН ********** бил прекратен, упражняването на родителските права спрямо него били предоставени на майката Г.И.И., ЕГН **********.

Бащата С.Д.А., ЕГН ********** имал следния режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване между дните, както следва - от 9,00 часа до 17,00 часа в събота и от 9,00 до 16,00 часа в неделя.

Сочи, че от постановяване на решението до сега детето живеело при майка си, която изцяло поела грижите за него. Бащата не се ползвал от предоставената му възможност за осъществяване на лични контакти с детето. Присъдената издръжка заплащал нередовно и със закъснения. Детето редовно ходело на училище и се справяло добре с учебния материал.

Ищцата Г.И.И. счита, че за неговото развитие било добре да пребивава и в чужди държави на екскурзия или на почивка. През настоящата лятна ваканция планирала почивка в Република Т..

Майката неколкократно се обръщала с молба към бащата С.Д.А. да даде съгласие за издаване на паспорт на детето, както и да даде съгласие за негово пътуване в чужбина, но той отказвал изрично.

Счита, че пътуването на детето заедно с майка му в чужбина би му се отразило благоприятно, щяло да спомогне за неговата почивка, то щяло да се обогати като опознава други култури.

Твърди, че съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето правото на децата да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица, и конто са съвместими с другите им права, признати в тази Конвенция. Всяко дете се ползвало с гарантирана свобода на придвижване, която включвала, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и на свободата да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се гарантирало от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република Б., както и чл. 10 от Конвенцията за правата на детето, по която Република Б. била страна.

Моли да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в основателността на гореизложеното, да постанови решение, с което да разреши на детето И.С.А., ЕГН **********, да пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз и Република Т., придружавано от неговата майка Г.И.И., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице, до навършване на 14-годишна възраст на детето, като всяко едно пътуване не е по-дълго от 30 /тридесет/ дни и общо за една календарна година престоят в чужбина не надвишава 45 /четиридесет и пет/ дни. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Д., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адвокат Н.М. в качеството ѝ на особен представител на ответника С.Д.А..

Счита, че изложеното в обосновката на молбата искане е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 127а СК уреждала частен случай на упражняване на родителски права, тогава когато не било постигнато съгласие между родителите. В настоящето производство ищцата твърдяла, че такова съгласие липсвало. Не уточнявала обаче, че ответникът С.Д. трайно живеел извън страната, прибирал се в Република Б., веднъж годишно, за кратък период, обикновено за Коледните и Новогодишни празници - нещо, което ѝ било добре известно, тъй като поддържала връзка с него - както сочела и в молбата си. Не уточнявала и обстоятелството, че становището на бащата било да бъде уреден въпросът с пътуванията, когато се прибере в Б.. Не уточнявала също, че бащата се противопоставял на пътувания в Република Т., не принципно за пътувания в чужбина.

По отношение на молбата, счита, че същата не конкретизирала в достатъчна степен искането, което не давало възможност да се прецени неговата основателност.

Сочи, че в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. на ВКС било посочено, че съдът може да разреши пътувания на ненавършило пълнолетие дете само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на соченото решение ВКС подробно обсъждало отделните хипотези и обстоятелствата, които трябвало да бъдат изследвани във всяка една, с оглед определяне и охрана на висшия интерес на детето.

Твърди, че в депозираната молба искането било да бъде дадено разрешение за пътуване и пребиваване. По отношение на пътуването, когато то представлявало краткосрочно напускане и връщане в страната, с цел екскурзия, почивка, участие в спортни прояви и пр. безспорно било в интерес на детето. Посещението на различни дестинации, участие в международни детски прояви, особено когато имало и финансова възможност за това, щяло да обогати мирогледа на детето и щяло да разшири познанията и уменията му. При такива краткосрочни пътувания, счита, че и правата на бащата по отношение на осъществяване на личен контакт с детето нямало да бъдат нарушени.

Пътуването обаче, можело да е свързано и с промяна местожителството на детето, на което навеждало и исканото в случая пребиваване на територията на други държави. В този случай счита, че съдът следвало да откаже заместване на съгласието, тъй като то не било изрично посочено. В тази хипотеза искането следвало да е с голяма конкретност, тъй като било необходимо да се преценят по-задълбочено мястото, условията и средата, при което то ще пребивава.

С оглед и становището на ВКС, че даването на съгласие се дава само за определен период от време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, с оглед охрана интересът на детето, счита, че молбата не давала възможност да бъде извършена тази преценка.

С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли молбата за даване на разрешение за пътуване.

По делото е постъпило становище вх. №

324/09.01.2020 г. по описа на Районен съд – К. от особения представител на ответника адв. М., с който заявява, че ответникът С.А. се е свързал с нея и я е уведомил, че е дал съгласие майката да извежда детето И.А. от страната, в т.ч. и в желаната от нея дестинация - Република Т., неограничено, за два месеца и половина през лятната ваканция. За същото е подписал декларация пред нотариус, съгласно законовите изисквания.

Заявява, че изложеното в молбата от м. декември 2019 г., представена по настоящето производство, не отговаря на съществуващото положение. Действително, отношенията между двамата родители били влошени, поради която причина майката отказвала да комуникира с бащата.

От своя страна С.А. изпълнявал задълженията си по отношение на издръжката на детето, а контакта с него имал в периодите, в които се намирал в Република Б..

Сочи, че за изплащане на издръжката било образувано изпълнително дело № 11 от 2012г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - К., по което редовно превеждал необходимите суми.

Твърди, че не желае да стеснява кръгозора на детето или да го ограничава в почивките и пътуванията му. Сочи, че И.А. има издаден задграничен паспорт, заявлението за който било подписано лично от бащата, т.е. със неговото съгласие. Бащата се противопоставял на виждането детето да живее в чужбина без негово знание, както и срещу неограничено във времето разрешение да напуска страната.

С горните мотиви ответникът, в първия възможен за него момент след научаване за искането на майката, е дал съгласие синът му да пътува в чужбина през лятото на 2020 г., за два месеца и половина, като не ограничава майката в държавата, продължителността или времето на почивката.

Заявява, че детето И.А. ще навърши 14 г. през 2021 г., когато ще има нужда от документа за самоличност, което отново ще изисква присъствието и на бащата, при което той ще даде отново съгласие за напускане на страната, съобразено с последващи планове и желания на детето и майката.

С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли молбата за даване на разрешение за пътуване в частта до навършване на 14-годишна възраст на детето. Не възразява да бъдат приети по настоящето производство представените от ищцата писмени доказателства. В съдебно заседание адвокат Н. М. заявява, че искането е неоснователно, тъй като видно от представената по делото декларация бащата е дал съгласието си относно задграничните пътувания на детето за целия летен период

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г. издадено от Община С., страните по делото са родители на детето И.С.А. /лист 5/.

С влязло в сила решение №624/19.10.2009г., постановено по гр. дело №1658/2009г. по описа на Районен съд – К. съдът е предоставил упражняването на родителските спрямо детето И.С.А. на майката, постановил е местоживеенето на детето при нея, определил е режим на лични на бащата с детето и размера на издръжка.

Представена е и декларация с нотариална заверка на подписите, рег.№ от. на нотариус П. К., с рег. № на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., от която се установява, че С.Д.А. дава съгласието си детето му И.С.А. да напуска територията на Република Б. и да пътува в чужбина с придружител Г.И.И. за периода 01.07.2020г. до 15.09.2020г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.С. И. /майка на ищцата/.

От нейните показания се установява, че внук й И. „живее при майка си у дома на двете места“. Детето й споделяло, че иска да ходи в Т., „радва се“. Заявява, че веднъж на почивка в Т. отишли малкият и големият й внук. Твърди, че е имало случай, когато И. не можел да отиде в Т., „защото баща му не му дава пълномощно“. Когато И. не можел да замине в Т. „не му е хубаво, мълчи и просто ние криехме от него“. Заявява, че когато брат му отивал на почивка, И. оставал, защото баща му не му разрешавал.

Сочи, че И. ходил на почивка в Т. с майка си и втория си баща за 10 дни миналата година.

Съдът прецени показанията на свидетелката И. с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетият по делото социален доклад.

От приетия и изготвен социален доклад по делото относно защита правата и интересите на детето И.С.А., се установява, че между детето и майката е изградена силна емоционално привързаност. Майката на детето отговорно изпълнява родителските си задължения и е осигурила на сина си достатъчно добра среда на сина си за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Посочено е, че И. се разбира отлично със съжителя на майка си, който участва активно в отглеждането му от ранна възраст. При отглеждането и възпитанието на детето майката може да разчита на помощта на своите родители. В социалния доклад е посочено още, че по отношение на бащата, детето не е съхранило емоционална връзка с него. Наблюдава се безразличие и чувство на ощетеност по отношение на това, че И. не може да пътува извън страната по повод на планирани екскурзии със семейството си. Установено, че бащата не осъществява лични контакти с детето, а от три години изобщо е спрял да го търси. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че посещението на детето в друга държава сблъсква детето с нови традиции, бит и култура, което носи положителен ефект върху цялостното му развитие. Установено е, че И. посещава народни танци към НЧ „Искра“ град К., което предоставя възможност за участия в концерти, фестивали от национален или международен характер, които биха обогатили културния мироглед на детето.