Решение № 341 от 14.10.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200646 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в ****, чрез адв. В. В. от АК - Варна, против Електронен фиш Серия К № 10520776, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато от Б. нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи, че нарушението не е извършено от Б., като са приложени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, и не се представлява. Депозирана е молба от адв. В. В., с която счита, че няма пречка да бъде даден ход на делото в отсъствието му и в отсъствието на жалбоподателя, като отново излага доводи, че Б. не е автор на описаното в процесния ЕФ нарушение. Излага доводи и прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована – не се представлява и не заема становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за 1 установено следното:

На 28.02.2025 год. в 05:39 часа, на ПП І-4 (София-Варна), км. 133+490, в посока гр. Варна, с автоматизирано техническо средство „ERS 400“ е засечено и установено движението на МПС – „БМВ 530 Д“ с рег. № **** със скорост от 88 км/ч при ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак "В 26". Превишението от 28 км/ч и представлява нарушение на чл. 21, ал.

2 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е бил издаден ЕФ серия К № 10478365 на собственика на автомобила – Х.И.Х. с ЕГН ********** от гр. П., който е бил връчен на същия.

След връчването на този ЕФ Х.Х. на 04.03.2025 год. е попълнил декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.

189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочил, че на 21.02.2025 год. в 10.00 часа е предоставил автомобила си на П. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. П., **** и на 28.02.2025 год. в 5:30 ч. превозното средство с рег. № **** е било във владение на Б.. Христов е декларирал, че превозното средство му е било върнато в 12:02 ч. на 01.03.2025 година, като не е били уведомен за допуснати нарушения.

Въз основа на тази декларация ЕФ серия К № 10478365 е бил анулиран и е бил издаден Електронен фиш Серия К № 10520776, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато на 28.02.2025 год. от П. Р. Б. нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

По делото няма данни кога е връчен този ЕФ на П. Б., като на 22.04.2025 год. същия е обжалван пред Районен съд – В. Търново. Предвид липсата на данни за връчване на ЕФ, съдът приема в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подадената жалба е допустима, тъй като е депозирана от лице имащо право на това и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява и основателна.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия 2 извършител. Към момента на издаване на електронния фиш, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност на лицето, срещу което се издава, като наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.

Действително процесния електронен фиш е издаден срещу П. Б. въз основа на данните, посочени и декларирани от собственика на автомобила – Х.Х. в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В хода на съдебното следствие обаче са представени доказателства, които опровергават възможността П. Б. да е управлявал процесния автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № **** на дата 28.02.2025 год. в 05:39 чеса. Към молбата на адв. В. са приложени писмени доказателства, а именно: заверен препис от Удостоверение от ДПБ „Царев брод“; заверен препис от писмо от PC - П. до ТО - П. към РП - Търговище; заверен препис от ЕФ Серия К №10323149 на ОД-МВР-Велико Търново, ведно с предходно издаден фиш и декларация от собственика на автомобила; заверен препис от ЕФ Серия К №10477382 на ОД-МВР - Търговище, ведно с предходно издаден фиш и декларация от собственика на автомобила; заверен препис от ЕФ Серия К №10483846 на ОД-МВР - Ловеч, ведно с предходно издаден фиш и декларация от собственика на автомобила; заверен препис от ЕФ Серия К №10511836 на ОД-МВР-Ловеч, ведно с предходно издаден фиш и декларация от собственика на автомобила.

От така представените писмени доказателства се установява, че жалбоподател П. Р. Б. е бил настанен на принудително лечение в ДПБ Царев брод с Решение на РС – П. на дата 09.12.2024 год. и се е намирал в болницата до 27.02.2025 год., като за този период не е напускал лечебното заведение, включително и на 21.02.2025 год. - датата, за която се твърди от Х.Х. в декларацията му по чл. 189 от ЗДвП, че му е бил предоставен автомобила, с който е извършено процесното нарушение. Освен това от представените заверени преписи от описаните по-горе електронни фишове, се установява, че същите са издадени след деклариране от страна на две лица, че именно жалбоподателят е управлявал техните лични автомобили по време на извършване на нарушенията и то по време, когато Б. се е намирал в лечебно заведение. Едно от лицата е именно Х.И.Х. – собственика на процесното МПС с което е извършено и нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. с обжалвания ЕФ Серия К 3

№ 10520776, издаден от ОД на МВР – В. Търново. От тези доказателства се установява, че докато жалбоподателя П. Б. е бил в ДПБ - Царев брод с диагноза „биполярно афективно разстройство“, две лица са декларирали, че той е управлявал техните автомобили за 5 отделни нарушения, в т.ч. и процесното. Очевидно в конкретният случай е налице злоупотреба с личните данни на един душевноболен човек, като на същият след деклариране на неверни данни е издаден и процесният фиш.

Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в процесния електронен фиш административно нарушение от жалбоподателя П. Р. Б.. Административно наказващия орган е издал електронния фиш, без да се е убедил дали соченото в декларацията изготвена от собственика на автомобила Х.Х. лице е извършило деянието.

По изложените съображения съдът приема, че обжалвания ЕФ серия К № 10478365 е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.

Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, като процесуалния представител на жалбоподателя не се е явявал в съдебно заседание, поради което счита, че посочения размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските 4 възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния електронен фиш, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия К № 10520776, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато на 28.02.2025 год. от П. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в **** нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5