Решение № 207 от 05.10.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 233/2023
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Александра Нанова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Монтана, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500233 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Д.
И. против решение на Районен съд – Лом от 2 май 2023 г. по гр. д. № 453/2022 г.
Жалбоподателят Д. И. развива доводи за неправилност на обжалваното решение и моли то да бъде отменено, а вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Поддържа, че са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя, но съдът е стигнал до неправилния извод, че между въззивника и неговата баба, починала врезултат на ПТП, не е имало изключително дълбока и трайна привързаност. Събрани са доказателства за близостта между баба и внук и трайното отражение на нейната смърт върху психиката на И.. ЛРС е игнорирал свидетелските показания и е постановил съдебен акт в противоречие със задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС.
Възиваемата страна ЗК „Л.и.“ АД в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсва изключителност на връзката баба-внук, поради което решението за отхвърляне на иска е правилно и законосъобразно.
Третото лице помагач Р. Р. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъедо ставена без уважение.
1
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Производството пред ЛРС се е развило по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Д. И. против ЗК „Л. и.“ АД за присъждане на обезщетение от 19 900 лв за понесени от него неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговата баба М.Л., починала в резултат на ПТП.
По делото е установено, че възизвникът е внук на М.Л., починала на 21 март 2017 г. Причина за смъртта й са травматични увреждания, получени при ПТП.
Виновният за катастрофата водач Р. Р. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 56/2019 г. на ОС – Монтана. В полза на причинителя на ПТП към момента на инцидента е била сключена валидна застраховка Гражданска отговорност с въззиваемото застрахователно дружество.
Първоинстанционният съд е констатирал близката родствена връзка между ищеца, въззивник в настоящото производство, и починалата М.Л., но е отхвърли иска, като е изложил мотиви за липса на изключителност в отношенията между тях. Приел е, че между бабата и внука й са съществували обичайните отношения на привързаност и уважение, но те не се характеризират с извънредност, не надхвърлят традиционните за българското семейство отношения и не съставляват основание за плащане на обезщетение по застрахователното правоотношение. Връзката между внука и бабата не е имала характера на заместваща тази с родителите му, нито интензитетът на негативните преживявания на внука поради смъртта на бабата е толкова висок, изключителен и дълговременен.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК, го потвърждава.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо да се установи, че застрахованият виновно е увредил лицето, от това са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования. Смъртта на загинал при катастрофа обосновава притезание на неговите близки родственици спрямо застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от случая вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение между причинителя на катастрофата и въззиваемото дружество е безспорна. Виновното поведение на третото лицец помагач се извежда от постановената присъда, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от престъплението.
2
Безспорен е и вредоносният резултат от противоправното поведение на застрахования – смъртта на М. Л.
Кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък е очертан с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016 год., ОСНГТК на ВКС. Внуците попадат в разширения кръг на правоимащите, като по отношение на тях следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Относно отношенията между въззивника и неговата баба са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетлеката С. В., майка на И., се установява, че родителите на ищеца се разделили, когато той е бил на 12 години, като родителските права по отношение на него са били възложени на майката. Той обаче често гостувал на своята баба по бащина линия – починалата М.Л.. Бил привързан към нея, защото тя го водела на детска градина, когато бил малък, след това и на училище, той често оставал да преспива при нея. По-късно й помагал и споделял с нея преживяванията си.
Новината за смъртта й дълбоко го разстроила.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката Ц. В.
Анализът на свидетелските показания, които съдът приема като обективни и достоверни, взаимно подкрепящи се и допълващи се, не може да наложи извод за изключителност на отношенията между И. и неговата баба.
Данните са за наличие на привързаност, уважение, доверие, отдаденост на бабата при отглеждането на внука й, но това са белези на всяка обичайна връзка между баба и внук. Отношенията им не се характеризират с поведение, надхвърлящо традиционните за българското общество семейни обвързаности. Няма данни бабата и внукът да са живели в едно домакинство, внукът е имал запазени отношения и със своите родители. Трудовата ангажираност на майката е налагала да търси помощ от бабата при отглеждането на момчето, но това не е довело до пълно заместване на майката и поставяне на бабата в положението да осигурява родителски контрол, възпитание и емоционална подкрепа вместо родителите. Не са ангажирани доказателства за житейски ситуации, в които внукът да е бил зависим от баба си – материално, духовно, емоционално.
Скръбта на въззивника по повод загубата на баба му също е обичайната и не са събрани доказателства тя да е била изключително интензивна, продължителна във времето и да е довело да особени, трудно преодолими емоционални състояния. Тъгата, затвореността, нежеланието за общуване в периода непосредствено след смъртта са типични прояви на преживяване загуба на близък родственик.
Въззивният съд достигна до идентични изводи за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, каквито е направил и 3 първоинстанционният съд, поради което потвърждава решението. Отхвърлянето на главния иск влече неоснователност и на иска за обезщетение за забавено плащане.
При този изход на процеса на въззиваемата страна се дължат разноски на основание чл. 78 от ГПК. ЗК „Л.и.“ АД е представлявана от юрисконсулт, за възнаграждение на когото съдът определя 360 лв на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Не е налице изключителна сложност на делото, пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, не е имало и необходимост от извършване на извънредни процесуални действия, за да се увеличи размерът на хонорара по чл. 25, ал. 2 от Наредбата.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 на Районен съд – Лом от 2 май 2023 г. по гр. д.
№ 453/2022 г.
ОСЪЖДА Д. И., ЕГН **********, да плати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 360 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4