Определение № 1036 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512949 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника М. И. Х. срещу Разпореждане № 117190/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 40139/2025 г. по описа на СРС, 149 с-в, с което е върната подадената от него в хода на производството по делото насрещна молба с вх.№ 252528/22.07.2025 г. с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за защита от домашно насилие спрямо него, спрямо неговата съпруга Б.К. Х.а, ЕГН:**********майка на непълнолетната Е.В.Р., ЕГН:********** и спрямо последната от неправомерните актове на домашно насилие извършени от бащата на непълнолетната В.Н.Р. /ищец в производството/ на 05.07.2025 г. в гр.Несебър.

Частният жалбоподател твърди, че желае защита от домашно насилие за себе си, за неговата съпруга Б.К. Х.а, ЕГН:**********-майка на непълнолетната Е.В.Р., както и за непълнолетната Е.В.Р. срещу лицето В.Н.Р.-баща на непълнолетната, както и че срещу него е била издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие по това производство. С оглед последното, намира постановеното от СРС разпореждане, с което е счел че не е активно легитимиран да подаде молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за неправилно и несъобразено с целта на закона. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна В.Н.Р., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Производството е било образувано по подадена молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, с искане за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие, от В.Н.Р., ЕГН:**********, действащ лично и като баща на Е.В.Р., ЕГН:********** срещу - Б.К. Х.а, ЕГН:**********-майка на Е.В.Р.. В производството е подадена и молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН от В.Н.Р., ЕГН:**********, действащ лично и като баща на Е.В.Р., ЕГН:********** срещу М. И. Х., ЕГН:**********- настоящ съпруг на майката, която е допълнена с подадени молби от 11.07.2025 г. и от 15.07.2025 г.

На 11.07.2025 г. съдът е издал заповед за незабавна защита срещу ответника М.

И. Х. в полза на непълнолетната Е.В.Р..

В хода на производството ответникът М. И. Х., ЕГН:**********, съпруг на Б.К.

Х.а, ЕГН:**********-майка на Е.В.Р., е подал насрещна молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН лично и от името на детето Е.В.Р., ЕГН:********** с искане за издаване на Заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие срещу В.Н.Р., както за него и детето, така и за неговата майка Б.К. Х.а, ЕГН:**********.

С постановеното разпореждане съдът е върнал подадената от М. И. Х. молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, по съображения че същият не е активно легитимиран по см. на чл.3 ЗЗДН. Съдът е приел, че ответникът М. И. Х. не е активно легитимиран да предявява молба за защита по Закона за защита от домашното насилие срещу бившия съпруг на съпругата си Б. Х.а, тъй като не попада в кръга на лицата, които могат да търсят защита по смисъла на чл. 3 ЗЗДН. Освен това, съдът е приел, че М. И. Х. не може да предявява молба за защита от името на детето Е.В.Р., тъй като не е негов законен представител. М. Х. не е легитимиран да подава молба за защита от името на детето и по реда на чл. 8 ЗЗДН, тъй като не е настойник, попечител, лице, на което за възложени грижи, брат, сестра или лице, или лице, на което детето е поверено. М. Х. не е активно легитимиран да подава молба за защита от името на Е.В.Р..

Разпореждането е неправилно.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка или фактическо съжителство. Както е посочено в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка ;

2

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;

7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;

8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено;

9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;

10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;

11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.

В Определение № 676 от 25.09.2009 г., постановено по гр. д. № 3175/2008 г. по описа на ВКС е прието, че изброяването в чл. 3 ЗЗДН очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на закона, които цели са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома; че в чл. 3 ЗЗДН са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Приравняването на хипотезите - съпрузи, бивши съпрузи или лица във фактическо съжителство и същевременно, включването в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН роднините по сватовство, сочи, че извършеното домашно насилие спрямо родител на лицето, с което нарушителя е във фактическо съжителство или брак следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН. Прието е, че този извод следва както от съпоставянето на кръга субекти, включени в чл. 3 ЗЗДН с оглед осъществяване целите на закона, така и от съдържанието на чл. 2 ЗЗДН, съгласно който текст домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, т. е. когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е ЗЗДН. В този смисъл е и изразеното становище в Определение № 397 от 29.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2012 г., IV г. о., ГК.

3

В случая ответникът /подател на насрещната молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН/ не е конкретизирал в достатъчна степен извършените актове на домашно насилие от молителя – ищец на посочената дата спрямо него, спрямо непълнолетната и нейната майка /негова съпруга/. Съобразно това на същият не са били дадени указания от съда за допълване на изложените обстоятелства в тази част и за конкретизиране на искането му към съда, в т.ч. при съобразяване, че страна по спора е носителя на правото, което е засегнато от правния спор, както и че подадената молба /макар и насрещна такава/ следва да бъде подписана от лицето засегнато от правния спор при съобразяване наличието на пълна или ограничена дееспособност и предвиденото от закона представителство в последните посочени случаи.

Както е посочено в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 ЗЗДН, производството по издаване на заповед за защита може да се образува по молба на пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно или ограничено запрещение.

Съобразно указанията на чл.8, ал.3 ЗЗДН, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, съдът може да вземе решение за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ.

С оглед така констатираните нередовности, неправилно Софийски районен съд при липса на дадени указания за отстраняване на нередовности е счел подадената насрещна молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за недопустима и е върнал същата в отклонение на посочените изисквания.

Подадената насрещна молба по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 9 ЗЗДН. С оглед това, при извършване на служебна проверка за редовността и допустимостта на подадената молба, съдът следва да даде на молителя /ответник/ указания за отстраняването на нередовностите с предупреждение, че при неизпълнението им в срок молбата ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

При изпълнение на тези свои задължения, съдът следва да съобрази и дадените разяснения с ТР № 2 от 25.11.2020 г. по ТЪЛК. Д. № 2/2019 Г., ОСГК на ВКС. В същите е предвидено, че производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и 4 страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения.

Страни в производството са молителят и лицето, за което се твърди, че е извършило домашно насилие, а при подадена молба от лицата по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, служебно се конституира и пострадалото лице. Производството по чл. 12 ЗЗДН е спорно, провежда се открито съдебно заседание, страните представят допустими по ГПК доказателства, доказателства могат да се събират и служебно от съда (чл. 14, ал.

1 ЗЗДН), заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът допуска доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, като в хода на производството не се прилагат процесуалните преклузии по ГПК, и страните могат да сочат всякакви факти (не само нововъзникнали и новооткрити) до решаването на спора. Съдът постановява решение, с което отказва да издаде или издава заповед за защита по ЗЗДН. При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. По отношение на един акт на домашно насилие, след влизане в сила на заповедта за защита, не могат да се налагат други мерки, освен посочените в заповедта.

При така приетите за установени обстоятелства настоящата съдебна инстанция счита, че неправилно първоинстанционният съд е върнал молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 117190/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 40139/2025 г. по описа на СРС, 149 с-в, с което е върната подадената от ответника М.

И. Х. насрещна молба с вх.№ 252528/22.07.2025 г. с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно насилие по чл.18 и по чл.19 от ЗЗДН спрямо него, спрямо неговата съпруга Б.К. Х.а, ЕГН:**********-майка на непълнолетната Е.В.Р., ЕГН:********** и спрямо непълнолетната Е.В.Р., ЕГН:********** от неправомерните действия /актове на домашно насилие/ извършени от бащата на непълнолетната - В.Н.Р. /ищец в производството/ на посочената дата 05.07.2025 г. в гр.Несебър.