Решение № 251 от 06.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Яна Панева при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора В. Вл. Д. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600924 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв. Б. Б. от ВАК, в качеството му на защитник на подс. Д. И. Н., срещу присъда № 129 от 17.05.2023г. по НОХД № 484 по описа за 2022г. на Районен съд Варна, IV-ти състав.

С атакуваната присъда подс. Д. Н. е признат за виновен в това, че на 10.08.2020 г., в гр. Варна, причинил на С. Д. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на четвърта предкиткова кост на лявата длан, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 5-6 седмици – престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Съдът е уважил частично предявеният граждански иск и е осъдил подсъдимият да заплати на гражданският ищец сумата от 7000 лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата от 7000 до 40 000 лева, като неоснователен.

В тежест на подсъдимият са присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

В законоустановения срок, е депозирана въззивна жалба от подсъдимият, чрез адв. Б., с която се атакува присъдата, като неправилна и необоснована и постановена при 1 неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на ревизирания съдебен акт и признаване подсъдимият за невиновен по така възведеното му обвинение.

С допълнението към въззивната жалба, се прави собствен анализ на фактическата обстановка, която е била установена в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Според защитата е налице едностранчивост при тълкуването на доказателствения материал, липсва пълен анализ на гласните доказателства, игнорирани са част от свидетелските показания или са били превратно тълкувани, липсват мотиви по възраженията на защитата. Неясна и противоречива е волята на съда, изградена върху предположения, проявена е пристрастност към обвинителната теза и вината на подсъдимия.

Твърди се, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, в поголямата си част от които косвени, не могат да изградят една единна верига от доказателства, която да сочи, на извършено престъпление. Посочва, че не са били взети под внимание, нито обясненията на подсъдимия, нито показанията на свидетелката Х..

На следващо място се навеждат съображения, че не е била взета предвид повторната комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза, от която е установено, че подсъдимият Н. е изпитвал страх и се е защитавал с активни действия срещу Ч.. Сочи наличие на института на превишаване пределите на неизбежна отбрана, която от своя страна обуславяло промяна на правната квалификация на деянието.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. от ВАК, който поддържа въззивната жалба по възведените основания. В пледуарията си по същество преразказва събитията от процесната вечер и прави свой собствен анализ на действията на пострадалия и неговия подзащитен. Акцентира върху липсата на доказателства и оспорва възприетата в мотивите на първоинстанционния съд фактическа обстановка. Прави възражение за неправилно ценене на показанията на двамата свидетели.

Твърди, че е налице раздразнително състояние у подсъдимия.

Въззивният прокурор намира жалбата за неоснователна, а присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, постановена след обективно, всестранно и пълно разследване и изясняване на фактическата обстановка, след събиране на необходимия и възможен доказателствен материал. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, съответно да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

В съдебното заседание пострадалия С. Ч. – конституиран по делото в качеството му на гр. ищец и частен обвинител се явява лично и с адв. Д. от ВАК, който се присъединява изцяло към казаното от представителят на държавното обвинение. В правото си на реплика към защитата посочва, че основната причина за извършване на престъплението е, това че подсъдимият е решил сам да налага наказание, вместо да се обърне към съответните институции за предотвратяване и решаване на конфликтната ситуация.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбите и в съдебното заседание доводи и съображения, както и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие и е проверил събраните в досъдебното производство доказателства. В резултат на съдебното дирене, се установяват 2 следните релевантни факти, които се систематизират от съда по следния начин:

Пострадалия С. Д. Ч. живеел сам в собствено жилище на адрес: *** и работел предимно нощни смени - от 17:30 ч. до 1:30 ч. В същата сграда и на същия етаж, живеел под наем подс.Н.. Често при подсъдимия оставала да пренощува приятелката му – св.Х.. И двамата не се познавали с пострадалия Ч.. Поради работното си време Ч. се прибирал късно вечерта, често след 01:30 ч. и докато вечерял си пускал телевизора, който се намирал в спалнята на апартамента му. Около месец преди инкриминираната дата, св.Ч. вечерял след работа, отново бил пуснал телевизора. Подсъдимият Н. се подразнил от шума, който му пречел и започнал да блъска по входната врата на пострадалия. Между двамата възникнал спор относно нивото на шума, но конфликта приключил без да ескалира. Няколко дни след това прибирайки се от работа Ч. бил със заети с торби ръце и отворил вратата на асансьора с крак, при което неволно ударил по главата свид.Х., но отново не се стигнало до конфликт.

На 10.08.2020 г. постр.Ч. се прибрал в дома си на горепосочения адрес, както обикновено - след 01:00 ч. Пуснал си телевизора и започнал да се храни, като консумирал и алкохол, но не се чувствал повлиян от алкохола. Малко по - късно отишъл до денонощен магазин наблизо да си вземе цигари. Докато го нямало в дома му, подсъдимият подразнен от шума от телевизора отишъл до апартамента на Ч. и започнал да блъска по входната врата, но тъй като никой не му отворил се прибрал. При завръщането си Ч. се качил с асансьора до своя етаж. Като отворил вратата на асансьора видял, че стълбището е тъмно и се опитал да включи стълбищното осветление, ключа за което се намирал до вратата на неговия апартамент. Когато натиснал ключа и лампите светнали Ч. видял, че не е сам на площадката.

Непосредствено от дясната си страна видял, че стои подс. Н., който се нахвърлил върху Ч., като първоначално го блъснал в стената, а след това му нанесъл няколко удара с ръце, първият от които попаднал в лицето на пострадалия. Удрял го в лицето и гърдите с ръце свити в юмруци. След това държейки го за дрехата го изблъскал надолу по стълбите, като се спрели някъде в средата. В този момент свид. Х. чувайки случващото се излязла от апартамента, и започнала да вика на подсъдимия да пусне Ч.. В този момент Ч. успял да се отскубне и се опитал да избяга надолу по стълбите, на веднага бил застигнат отново от подсъдимия който го съборил на междуетажната площадка и продължил да му нанася удари. В същото време свид. Х. крещяла на подсъдимия да спре. Следствие на нанесените удари главата, ръцете и дрехите на Ч. били окървавени, като следи от кръв имало и по стените на стълбището където се бил опирал. Докато нанасял удари на пострадалия подсъдимия през цялото време крещял и вдигал шум, следствие на което съседите им излезли от домовете си за да видят какво се случва. Пострадалия успял отново да се измъкне и тръгнал да бяга по стълбите надолу но отново бил застигнат от подсъдимия, който го хванал за дрехите и продължил да го блъска по стените, както и да му нанася удари.

Междувременно свид.Х. плачела и докато приканвала подсъдимия да преустанови действията си позвънила на вратата на св. Р. за помощ. Излизайки от дома си св. Р. възприел как подсъдимия блъскал пострадалия Ч., като същевременно му нанасял удари с ръце. Св.Р. се опитал да преустанови побоя и да въздейства словесно на подсъдимия, но същият продължил да удря Ч.. Свид. Р. възприел, че подсъдимият е превъзбуден, а пострадалият бил 3 с окървавена глава, като кръв имало и по дрехите му. Кръв имало и по пода, стълбите и стената на площадката. В един момент пострадалия Ч. се отскубнал от подс. Н., качил се в асансьора и се прибрал в дома си след което позвънил на тел. 112, за да потърси помощ.

На мястото на инцидента бил изпратен екип на Второ РУП - Варна, в чийто състав влизали свидетелите К. и Н.. При изкачването си по стълбите двамата срещнали подс.Н. и св.Х., като на зададените му въпроси подсъдимият заявил, че имал спор със съседа си заради силната музика и в гнева си го бил ударил. Направило им впечатление, че по нито един от двамата нямало следи от насилие или кръв. След като пострадалия отворил вратата на жилището си полицейските служители възприели нараняванията му в областта на главата, като на зададените му въпроси св.Ч. обяснил, че му бил нанесен побой от съседа му – подс.Н.. Двамата полицейски служители възприели също така, че на няколко места по стълбището и стените имало пръски от червена течност наподобяваща кръв. На място пристигнал екип на ЦСМП, след което пострадалият бил отведен за оказване на медицинска помощ. При извършения преглед в Спешен център при МБАЛ "Св. Анна - Варна" се установило наличие на счупена кост на лява длан и лицеви травми. Пострадалият не можел да сгъва левият си крак и изпитвал силни болки при опит да стори това в областта на коляното, болели го много гърдите и имал затруднено дишане. Имам болки в главата, основно лицева част и горна част, където му лепили рана.

Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство и приета от съда съдебно-медицинска експертиза на 10.08.2020г. свид.Ч. е получил следните травматични увреждания: счупване с разместване на четвърта предкиткова кост на лявата длан, разкъсноконтузна рана на главата, околоочен хематом в ляво, контузия и ожулване по гърба на носа, кръвоизлив от носа /епистаксис/, кръвонасядане и травматичен оток по лявата скула, кръвонасядания по лявата мишница, левия лакът, лявата подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по досъдебното производство, от удари с ръце, крака, падане по стълби, удари в околни предмети.

Счупването с разместване на фрагментите на четвърта предкиткова кост на лявата длан обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 5-6 седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес. При приемане на експертизата пред съда вещото лице конкретизира, че подобно счупване не може да се дължи на нанасяне на удар от страна на пострадалия с ръка, а се получават при падане, усукване на дланта, при падане и подпиране с ръка, т.е. биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на св.Ч..

От заключението на вещите лица по назначената и изготвена в хода на съдебното следствие повторна тройно съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.141-149/ се потвърждава, че подс. Н. е психично здрав. Към момента на извършване на деянието и към момента на освидетелстването е бил в състояние да разбира свойството и значението изправеното и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието той не е бил в състояние на физиологичен афект. Вещите лица конкретизират, че подсъдимият е бил под влияние на т.нар. стенична реакция на страх. Бил е с повишена невротичност, с 4 временна загуба на гъвкавост и адаптивност в ситуация на фрострация.