Определение № 28 от 16.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20255001000023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Б. О., подадена от процесуалния представител адв. Р. М. срещу определение № 371/ 21.10.2024 год. на Окръжен съд Кърджали, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 45/19.08.2024г., постановено по т.д.№ 42/2024г. на Окръжен съд Кърджали, в частта за разноските присъдени в полза на ответната страна ЗД“Б. И."АД, представляващи адвокатско възнаграждение, като същите се намалят под минимума съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателят молят въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба ЗД“Б. И."АД, чрез процесуалния представител адв. М. я оспорва същата като неоснователна.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена в срока за въззивно обжалване молба с вх.№ 3933/19.09.2014г., подадена от ищеца Д. Б. О., чрез пълномощника му адв. Р. М., с искане на основание чл.248, ал.1 ГПК да се измени решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, като те се намалят под минимума определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Твърденията на ищеца са били, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, от страна на ответника са изложени само бланкетни възражения срещу иска, както и че по делото са проведени само две съдебни заседания, в които освен устните становища на представителите на страните и разпит на свидетели не са провеждани други съдопроизводствени действия.

Позовава се и на практиката на СЕС- Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22, съгласно която е прието, че при направено възражение за прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е решен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени от нормативния акт на съответната страна членка.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд след като е констатирал, че страната не е направила своевременно възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, е счела същото за преклудирано и на това основание е оставила искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение, като неоснователно.

Така постановеното определение като краен извод е правилно.

Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора по делото ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на иска. В настоящия случай тъй като предявеният от ищеца Д. Б. О. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия дядо А. К. е отхвърлен като неоснователен и следователно с оглед изхода на спора ответникът ЗД „Б. И."АД има правото да претендира присъждане на сторените от него разноски по делото в размер на сумата от 5 640 лева. Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено с молбата му с вх.№ ****/********г., както и са представени доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е действително заплатено, което обстоятелство е видно от приложения с молбата договор за правна помощ, като отразеното в него представлява разписка за получаването на сумата. Същевременно искането за присъждане на разноските е и своевременно заявено – преди даване ход на устните състезания с молбата от 17.05.2024г., имаща и едновременно с това характер на списък за разноските по см. на чл.80 ГПК.

Правилни са обаче и следва да бъдат споделени изводите на първостепенният съд, че до приключване на устните състезания по делото ищецът не е възразил за прекомерността на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника е заявил, че поддържа искането си за присъждане на разноски съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, което искане вече е било заявено от него с молбата му с вх.№ ****/17.05.2024г. съобразно с приложения към същата списък по чл.80 ГПК. Следователно въпреки допуснатият от първоинстанционния съд пропуск да докладва същата в открито с.з. и да даде възможност на другата страна да се запознае и да изрази становище по молбата с 2 приложените към нея доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, все пак този пропуск е преодолян в с.з. от 06.08.2024г. като е дадена възможност на страната да изрази становище по подновеното от ответника искане за присъждане на разноски, направено от последния чрез процесуалния му представител в хода на устните състезания. Въпреки дадената му възможност процесуалния представител на ищеца не е изразил становище по искането за разноски, респ. да е изразил възражение за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение и за несъответствието му с минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и правилни са изводите на съда, че след като възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не е било заявено до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция, то и същото е преклудирано и повече не може да бъде заявявано, а бъде ли то заявено, то не следва да бъде разглеждано по същество. Като последица от преклудирането на тази възможност – да се възрази против прекомерния характер на заплатеното възнаграждение е че искането за изменение на решението в частта за разноските ще е неоснователно, а не недопустимо, както неоснователно счита жалбоподателят, тъй като липсва една от предпоставките за уважаване на искането за намаляване на присъдения на другата страна адвокатски хонорар- своевременно направено в хода на производството пред първоинстанционния съд искане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 371/21.10.2024 год. на Окръжен съд Кърджали, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 45/19.08.2024г., постановено по т.д.№ 42/2024г. на Окръжен съд Кърджали, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4