Решение № 804 от 16.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000703 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец”, с която обжалва решение № 665 от 02.06.2022 г., постановено по т.д. № 1 692/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „ЗАД Армеец” АД срещу ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на сумата 68 787.74 лв. на осн. чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и е осъдил „ЗАД Армеец” АД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата 4 000 лв. разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът е направил неправилен извод по отношение на приноса на двамата водачи за осъщественото ПТП, както и че по делото са събрани доказателства, които безспорно установяват 60:50 принос за настъпването на събитието. Твърди, че съдът неправилно е приел за основателно направеното възражение за прихващане. В тази връзка навежда доводи за предпоставките за настъпване на прихващане, като твърди, че вземането не е безспорно. Твърди, че за да настъпи такова прихващане е необходимо да е налице изявление, а не искане до съда да извърши прихващането. Инвокира доводи за същността на прихващането, като тълкува разпоредбите на чл.298, ал.4 от ГПК и чл.104, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че възражението направено в исковия процес не води до спиране на погасителната давност. Не на последно място твърди, 1 че съдът не е следвало да извършва прихващането, тъй като вземането с което се прихваща не е ликвидно, както и да произлиза от влязъл в сила акт. Твърди, че изпълнителния титул представен по делото е издаден въз основа на не влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че възражението е неоснователно, тъй като е направено едва след завеждането на настоящето производство, а последното е можело да бъде сторено самостоятелно и предварително. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постанови друго, с което изцяло да се уважат исковете, предявени от него. Претендира разноски и двете инстанции.

Въззиваемият ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че наведените доводи за установява от страна вещото лице по-голям принос на водача, застрахован при него е неоснователен, тъй като вещото лице изрично е заявило, че въпросът е правен. Като неоснователен следва да се възприеме и втория довод, тъй като с влязло в сила решение е осъден да заплати на С. Ч. и Ц. Ч. по 120 000 лв., а на Д. Ч. сумата от 130 000 лв. Твърди, че в производството настоящия ищец е привлечен като трето лице, срещу което е предявил обратен иск, който е уважен в пълен размер от частичната претенция. В тази връзка твърди, че в решението си, което се ползва със сила на присъдено нещо и за двете страни съдът е приел, че всеки един от виновните водачи е допринесъл в еднаква степен за настъпването на вредоносния резултат.

Твърди, че възражението относно възможността прихващането да бъде извършено самостоятелно и предварително е неразбираемо за него. Оспорва и наведеното твърдение, че вземането не е установено по размер, тъй като същото е установено с влязло в сила решение, в постановено в производство, в което ищецът е участвал като трето лице помагач. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 665 от 02.06.2022 г., постановено по т.д. № 1 692/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „ЗАД Армеец” АД срещу ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на сумата 68 787.74 лв. на осн. чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и е осъдил „ЗАД Армеец” АД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата 4 000 лв. разноски.

Между страните не се спори, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че на 27.09.2014 г. в гр.Дупница, на кръстовището на улиците „Самоковско шосе“ и „Яхиновско шосе“ е възникнало ПТП между лек автомобил „Фиат Мареа“ с ДК № ***, застрахован в ЗАД „Армеец“ по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ № 11114001824340, със срок на действие 12.07.2014 г. до 11.07.2015 г., управляван от Б. К. Н., и лек автомобил „Ауди А 4“ с ДК № ***, застрахован в ЗД „Бул инс“ АД застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ № 02114000430714, със срок на действие 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., управляван от Е. К. Х..

2

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в резултат на пътнотранспортното произшествие са починали две лица: Б. В. Н. и Н. Д. Ч., а виновни за настъпилия вредоносен резултат са двамата водачи: Б. Н. за това, че при предприемане на ляв завой и навлизане в друг път не е изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещ се автомобил, както и задължението си за безопасно превозване на пътници; Е. Х. за това, че се е движил с несъобразена скорост, значително надхвърляща разрешената, тъй като с влязла в сила присъда от 10.07.2017 г. по НОХД № 73/2017 г. по описа на ОС Кюстендил водачите Н. и Х. са признати за виновни в условията на независимо съпричинителство, като на Б. Н. е наложено редуцирано наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и осем месеца с четиригодишен изпитателен срок, а на втория - Е. Х., е наложено редуцирано наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години с петгодишен изпитателен срок.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по предявен от В. А. Н. - баща на починалия при описаното ПТП Б. В. Н., е образувано гр. дело № 13 809/16 г. по описа на Софийски градски съд срещу ЗАД „Армеец“ - застраховател на един от участвалите в ПТП автомобили, „Фиат Мареа“ с ДК № ***, с правно основание чл.226, ал.З от КЗ/отм./ p i с искане за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“, по което с решение на 08.07.2019 г. ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на В. А. Н. сума в размер на 75 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 27.09.2014 г., което е потвърдено с решение от 12.06.2020 г., постановено по гр.д. № 4 916/19 г., по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 1 543/20 г., по описа на I ТО на ВКС.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по молба на В.

Н. е образувано изп. дело № 20199200400686 по описа на ЧСИ Й. М., по което на 30.08.2019 г. ЗАД „Армеец“ е изплатило сума в размер на 81 397.47 лева, в изпълнение на необжалваната част от съдебното решение на Софийски градски съд, а по образуваното след влизане в сила на цялото съдебно решение изп. дело № 20209200400278 по описа на ЧСИ Й.

М. е заплатил сума в размер на 43 581.69 лева, като в посочените плащания са включени суми, присъдени като застрахователно обезщетение и законни лихви върху тях в общ размер на 68 787.74 лева, суми за съдебни разноски, разноски в изпълнителния процес и адвокатски възнаграждения.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение от 21.05.2018 г., постановено по гр.д. № 13 809/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, в качеството на трето лице помагач по делото на страната на ЗАД „Армеец“ е конституиран ЗД „Бул инс“ АД, с оглед на обстоятелството, че същото е застраховател на лек автомобил „Ауди А 4“ с ДК № ***, по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ № 02114000430714.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с регресна покана, получена на 05.05.2021 г. от ответника, същият е поканен да заплати ищеца сумата, формирана при отчитане на по-големия принос за настъпването на застрахователното събитие от водача, застрахован при него.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че наследниците на Н. Ч. - Д. Н. Ч., С. С. Ч., Ц. Б. Ч. и Д. Н. Ч. са предявили искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу ответника в настоящето производство за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от по 200 000 лева, по което същият с влязло в сила решение № 7 628 от 05.12.2018 г., постановено по гр.д. № 11 543/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 14 състав (потвърдено с решение № 650 от 12.03.2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, по в.гр.д. № 2 079/19 г.) е осъден да плати на Д. Н. Ч., на С. С. Ч.

3 и на Ц. Б. Ч. обезщетения от по 120 000 лева, а на Д. Н. Ч. сумата от 130 000 лева. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника застраховател - „ЗАД Армеец“ АД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата, че в производството ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице ЗАД „Армеец“ АД за сумата от 150 000 лева, предявен като частичен от 600 000 лева, който е уважен изцяло, ведно със законна лихва от датата на изплащане на вземането. Видно от така постановеното решение съдът е приел на стр. 6, абзац предпоследен и последен изрично е прието, че произшествието е настъпило при условията на независимо съизвършителство от страна на всеки един от водачите, тъй като Б. Н. е нарушил чл. 37 ЗДвП и чл. 132 от ЗДвП, а Е. Х. е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което всеки един от тях е допринесъл в еднаква степен за настъпването на вредоносния резултат.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с четири броя преводни нареждания, съответно от 19.05.2020 г., от 01.06.2020 г., от 08.06.2020 г. и от 22.06.2020 г. ответникът е платил по изп. дело № 20208400400321 на ЧСИ М. Ц., per. № *** при КЧСИ, сума в общ размер на 810 213 лева, с което е погасил изцяло задълженията си към увредените лица Д. Ч., С. Ч., Ц. Ч. и Д. Н. Ч..

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил иск с правно основание чл.213 от КЗ ( отм.) за заплащане на сумата от 68 787.74 лева, представляваща 60% от изплатената от ищеца на В.

А. Н. сума в размер на 114 646.23 лева - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

С атакуваното решение № 665 от 02.06.2022 г., постановено по т.д. № 1 692/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, съдът е отхвърлил предявения от „ЗАД Армеец” АД срещу ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на сумата 68 787.74 лв. на осн. чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и е осъдил „ЗАД Армеец” АД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата 4 000 лв. разноски.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима, а атакуваното решение за валидно и допустимо. Разгледана по същество съдът намира същата е неоснователна по следните съображения:

Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдението, че съдът неправилно е възприел установената по делото фактическа обстановка, поради което не е отчел по-големия принос за настъпването на ПТП от страна на застрахования при ответника водач на МПС, който е определящ за размера на регресната отговорност на застрахователя, както и че съдът неправилно е извършил прихващане по направеното възражение от ответника. Така наведените доводи за незаконосъобразност настоящият състав намира за неоснователни.