Решение № 1168 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900229 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 694 ТЗ.

Ищецът – Национална агенция за приходите /НАП/, твърди, че в тежест на ответника ЕТ „К. К.” са възникнали публични задължения, както следва: 1) публични задължения за заплащане на ДДС, данък върху доходите на физическите лица и авансов данък по ЗДДФЛ, дължими за периода от м. 01.2018 г. до м. 08.2021 г. в размер на 238 605, 48 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 68 365, 28 лв.; 2) публични задължения за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 02.2019 г. до м. 08.2021 г. в общ размер от 226 034, 78 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 52 927, 73 лв. Заявява, че за обезпечаване изпълнението на тези вземания с четири постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 27.04.2020 г., от 30.06.2020 г., от 29.10.2021 г. и от 23.06.2022 г. са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в търговска банка, върху собствено на ответника МПС, както и запор върху ценни книги. Тези запори са вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/. Ищецът счита, че вписаните в ЦРОЗ запори му дават привилегия за удовлетворяване в образуваното по отношение на длъжника производство по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от сумата, получена при реализация на запорираното имущество. Посочва, че описаните вземания са предявени в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.”, като са включени от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания с ред на 1 удовлетворяване не по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Заявява, че подал възражение срещу списъка на приети вземания в частта, с която от синдика е определена поредността на удовлетворяване на описаните публични вземания. Съдът по несъстоятелността на ответното дружество се е произнесъл по подаденото възражение с определение от 13.01.2022 г., постановено по т.д. № 2725/ 2021 г. по описа на СГС, с което го е оставил без уважение. Ето защо ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че вземанията на държавата към ЕТ „К. К.” за получаване на ДДС, данък върху доходите на физическите лица и авансов данък по ЗДДФЛ, дължими за периода от м. 01.2018 г. до м. 08.2021 г. в размер на 238 605, 48 лв., както и начислена върху тях лихва за забава и за получаване на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 02.2019 г. до м. 08.2021 г. в общ размер от 226 034, 78 лв., както и начислена върху тях лихва за забава, са обезпечени с вписани в ЦРОЗ запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в търговска банка, върху собствено на ответника МПС, както и запор върху ценни книги, наложени с четири постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 27.04.2020 г., от 30.06.2020 г., от 29.10.2021 г. и от 23.06.2022 г. и подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.”с ред по чл. 722, ал. 1, т.

1 ТЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по иска - ЕТ „К. К.”, не изразява становище по неговата основателност.

Синдикът на ЕТ „К. К.” оспорва предявения иск. Заявява, че предявените в производството по несъстоятелност на длъжника публични вземания не се ползват с привилегията за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ иск за установяване съществуването на обезпечение и съответната на него привилегия за удовлетворяване на публични вземанията на държавата към ЕТ „К. К.”, както следва: 1) публични задължения за заплащане на ДДС, данък върху доходите на физическите лица и авансов данък по ЗДДФЛ, дължими за периода от м. 01.2018 г. до м. 08.2021 г. в размер на 238 605, 48 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 68 365, 28 лв.; 2) публични задължения за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 02.2019 г. до м. 08.2021 г. в общ размер от 226 034, 78 лв., както и 2 начислена върху тях лихва за забава в размер на 52 927, 73 лв. Обезпеченията, с които се твърди, че описаните вземания са обезпечени, представляват запори, както следва: запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в търговска банка, запор върху собствено на ответника МПС, както и запор върху ценни книги, които запори са наложени с четири постановления, издадени от публичен изпълнител на 27.04.2020 г., 30.06.2020 г., 29.10.2021 г. и на 23.06.2022 г., и са вписани в Централния регистър на особените залози. Ищецът счита, че тези обезпечения му дават право на удовлетворяване за описаните публични вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.” с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, който има за предмет съществуването на обезпечение и привилегия при удовлетворяване на вземания, предявени от кредитор на несъстоятелния длъжник, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) кредиторът да е предявил пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ вземането си като такова, което е обезпечено, /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; 2) да има произнасяне на синдика по отношение на това вземане, който да не го е включил като обезпечено вземане със специална привилегия за удовлетворяване в списъка на приетите вземания; 3) да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение от кредитора срещу произнасянето на синдика по отношение определения ред за удовлетворяване на вземането; 4) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на ЕТ „К. К.”, се установява, че ищецът НАП е кредитор, който е предявил в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.

К.” публичноправни вземания срещу това дружество за заплащане на ДДС, данък върху доходите на физическите лица и авансов данък по ЗДДФЛ, дължими за периода от м.

01.2018 г. до м. 08.2021 г. в размер на 238 605, 48 лв. и начислена върху тях лихва за забава в размер на 68 365, 28 лв., както и за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 02.2019 г. до м. 08.2021 г. в общ размер от 226 034, 78 лв. и начислена върху тях лихва за забава в размер на 52 927, 73 лв. В молбата за предявяване на вземанията е посочено, че тези вземания са обезпечени със следните запори: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, запор върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, запор върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в търговска банка, запор върху МПС, както и запор върху 3 притежавани от ответника ценни книги, които запори са вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 26.06.2020 г. за наложения запор върху един брой МПС и на 31.08.2022 г. за останалите запори.

Доказва се, че синдикът се е произнесъл по приемане на тези вземания, като ги е включил в списък на приетите вземания като подлежащи на удовлетворяване с ред по чл.

722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Срещу списъка в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора НАП, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика в частта, относно определената поредност на удовлетворяване на тези вземания, като сочи, че те са обезпечени и подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Установителният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, се счита предявен на 27.01.2023 г., на която дата исковата молба до съда е подадена по пощата съгласно датното клеймо върху пощенския плик, което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл.

694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 16.01.2023 г., на която дата определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обявено в търговския регистър, и изтича на 30.01.2023 г.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ установителен иск, поради което той е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.

На първо място трябва да се посочи, че предмет на предявения в процеса иск по чл.

694 ТЗ не е съществуването на публичните вземания, предявени от кредитора НАП към ЕТ „К. К.”, защото по въпроса за тяхното съществуване до размера, до който се претендират от кредитора, не е възникнал спор в процеса по предявяване и приемане на тези вземания в производството по несъстоятелност на длъжника – тяхното възникване и съществуване до размера, до който те са включени в списъка на приетите вземания, не се оспорва нито от длъжника по материалното правоотношение, нито от друг негов кредитор, който също има право да направи това. В производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ се е развил спор само относно това дали тези вземания са обезпечени и дали подлежат на удовлетворяване със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземането в производството по несъстоятелност, поради което и трябва да се приеме, че негов предмет в случая е единствено съществуването на твърдяното от ищеца обезпечение на предявените от него вземания, което му дава право на привилегировано удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на дружеството ЕТ „К. К.”.

Ищецът твърди, че предявените от него публични държавни вземания са такива, които са обезпечени с наложени запори върху имуществото на несъстоятелния длъжник, които запори са вписани по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/.

В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или 4 възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочитателно удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията и съдебната практика обаче се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е произнесъл и ВКС с Определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 979/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и Определение № 295 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 1585/2020 г. по описа на ВКС, ІI т.о.