Определение № 669 от 26.11.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 318/2025
- Вид
- Определение № 669
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Калина Иванова Стоянова, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 669 гр. Ямбол, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Яна В. Ангелова
Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК, вр. с чл.415, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Н. А. от гр.******, подадена от пълномощника му адв.Р.П., против Определение №1813 от 11.09.2025г., постановено по ч.гр. дело №1249/2025г. по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл415, ал.5 от ГПК е обезсилена Заповед №743/24.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по делото, поради непредставяне в срок от заявителя на доказателства, че е предявил в срок иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
С частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърдението на частния жалбоподател е, че в дадения му срок е депозирал искова молба с предявен иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение и съдът е бил длъжен служебно да следи дали искът по чл.422 ГПК е предявен в срок, като законът не възлага на заявителя в заповедното производство задължение да представя по частното дело доказателства за предявяването на иска по чл.422 ГПК. Сочи, че след като делото по иска вече е образувано, това е достатъчно основание заповедта за изпълнение да остане в сила и обезсилването й е неправилно.
Ответникът по частната жалба Д. С. А., в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подал отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ЯОС, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания, извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, при което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС установи следното:
Заявителят Е. Н. А. от гр.****** със заявление от 23.04.2025г. е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Д. С. А. от гр.***** за вземане в размер на сумата 9 000лв. на основание документ по чл.417, т.10 ГПК – запис на заповед от 03.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението и разноските по делото.
1
Въз основа на заявлението, по образуваното ч. гр. дело №1249/2025г. ЯРС е издал Заповед рег. №743/24.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която заявлението е уважено изцяло.
На 11.07.2025г. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.418, ал.6 ГПК на длъжника Д.А. от ЧСИ с рег. №878 в КЧСИ, като в същия ден - 11.07.2025г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта.
С оглед подаденото възражение, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с Разпореждане №2567 от 14.07.2024г. ЯРС е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок, с довнасяне на дължимата ДТ и за представяне на доказателства пред заповедния съд за предявяването на иска в срок, като съдът му е разяснил и последиците по чл.415, ал.5 от ГПК при неизпълнение на указанията. Съобщението с дадените от съда указания е получено от заявителя на 31.07.2025г.
С обжалваното Определение рег.№1813 от 11.09.2025г. Ямболският районен съд на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, заповедният съд е приел, че в указания му едномесечен срок, който е изтекъл, както и до момента на постановяване на съдебния акт (11.09.2025г.), заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Извършвайки служебна проверка в гражданското деловодство на Ямболския районен съд, въззивната инстанция установи, че исковата молба на Е. Н. А., с която е предявен иска за установяване на вземането му срещу Д. А. по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1249/2025г. по описа на ЯРС, е подадена на 11.08.2024г. По тази искова молба е образувано гр.д.№2406/2025г. по описа на ЯРС и с протокол за избор на съдиядокладчик от 11.08.2025г. делото е разпределено на съдия Г. Г., който е същият съдиядокладчик, разгледал и заповедното производство – ч.гр.д.№1249/2025г. по описа на ЯРС и постановил съдебните актове по това дело, вкл. обжалваното определение.
При тези фактически данни, частната жалба е основателна и следва да се уважи, но не поради изложените в нея оплаквания и съображения.
Заповедният съд с разпореждането от 14.07.2025г. изрично е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си и следва да представи доказателства по настоящото дело за предявяване на иска, като в противен случай съдът ще обезсили служебно издадената в негова полза заповед за изпълнение. Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че на основание чл.415, ал.5 ГПК съдът е длъжен служебно да следи за предявяването на иска по чл.422 ГПК в едномесечния законов срок и заявителят няма задължение да представя доказателства за предявяването на иска. Вярно е, че действащата редакция на чл.415, ал.5 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024г., в сила от 1.07.2025г.) установява правилото, че когато заявителят не предяви иска в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Нормата след изменението й урежда, че за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно, но същата е неприложима в разглеждания случай. Съгласно преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 1.07.2025г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024г., в сила от 1.07.2024г.) - § 24 от ПЗР на ЗИД на ГПК, по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила. В случая, предвид факта, че ч.гр.д. №1249 по описа за 2025г. на ЯРС е образувано преди 01.07.2025г., на 23.04.2025г., то за същото не се прилага изменението на чл.415, ал.5 от ГПК, съгласно което съдът е задължен да следи служебно за предявяването на иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК в едномесечния срок.
Приложимата по делото редакция на нормата на чл.415, ал.5 ГПК установява, че когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК. Или заявителят, сега частен жалбоподател е следвало да изпълни 2 коректно дадените с разпореждането 14.07.2025г. указания и да представи доказателства за предявяване на иска в срок, което задължение кредиторът не е изпълнил.
Съгласно трайната и последователна практика на ВКС по приложението на относимата за случая редакция на нормата на чл.415, ал.5 ГПК преди изменението й от 01.07.2025г., не е налице служебно задължение за съда, издал заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК или заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, да следи за предявяването на иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в срок (в този смисъл са Определение № 123 от 27.01.2010г. на ВКС по ч. т. д. №736/2009г., I т. о., Определение № 124 от 27.01.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г., I т. о., определения на ВКС, ТК по ч. т. д. №16/2010 г., по ч.т.д. №903/2011г. и др.).
Съгласно Определение от 04.02.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№422/2014г., III г.о. и Определение № 111 от 25.01.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2022г., IV г. о., ГК, единственото изключение от това правило е случаят, в който фактът на предявяване на иска в срок е служебно известен на съда и този факт следва да бъде съобразен (чл.155 ГПК). В този смисъл са мотивите по т.2, изр. последно от ТР № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които мотиви изрично е прието, че това правило се прилага и в аналогичната хипотеза по чл.415, ал.2 (изм. в ал.5) ГПК, вр. с чл.422 ГПК и това е случаят, в който е предявен иск по чл.422 ГПК и той е разпределен на същия първоинстанционен съдия, действаш като същия съдебен състав, който е издал и заповедта за изпълнение и е дал указанията по чл. 415 ГПК. В разглеждания случай е налице именно тази хипотеза и независимо, че заявителят не е изпълнил указанията на заповедния съд да представи доказателства за предявяването в срок на иска по чл.422 ГПК, доколкото и заповедното производство (ч.гр.д.№1249/2025г.), и исковото производство по гр.д.№2406/2025г. на ЯРС (образувано на 11.08.2025г., т.е. преди постановяване на сега обжалваното определение) е било разпределено на един и същ съдия при ЯРС – Г. Г., то фактът на предявяване на установителния иск в срок е бил служебно известен на съда. Тези обстоятелства сочат, че на съдия Георгиев служебно е било известно, че заявителят Е.А. е изпълнил в срок указанията на съда и е предявил в срок иска по чл.422 ГПК, по който е образувано гражданското дело– гр.д.№2406/2025г., което е разпределено на същия съдия и това е пречка за обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК.
Предвид тези констатации и правни изводи на въззивната инстанция, обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1813 от 11.09.2025г., постановено по ч.гр.дело №1249/2025г. по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилена Заповед №743/24.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи за сведение на частния жалбоподател по ел.път.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 669 гр. Ямбол, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Яна В. Ангелова
Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК, вр. с чл.415, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Н. А. от гр.******, подадена от пълномощника му адв.Р.П., против Определение №1813 от 11.09.2025г., постановено по ч.гр. дело №1249/2025г. по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл415, ал.5 от ГПК е обезсилена Заповед №743/24.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по делото, поради непредставяне в срок от заявителя на доказателства, че е предявил в срок иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
С частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърдението на частния жалбоподател е, че в дадения му срок е депозирал искова молба с предявен иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение и съдът е бил длъжен служебно да следи дали искът по чл.422 ГПК е предявен в срок, като законът не възлага на заявителя в заповедното производство задължение да представя по частното дело доказателства за предявяването на иска по чл.422 ГПК. Сочи, че след като делото по иска вече е образувано, това е достатъчно основание заповедта за изпълнение да остане в сила и обезсилването й е неправилно.
Разпечатката съдържа 50 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bc305c7-3087-4ee0-97b8-aa32d9d209e0