Решение № 345 от 26.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Русе, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И.а като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520200741 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С постановление №20/31.01.2024г. Председателя на Патентно ведомство на Р България : 1-прекратил образуваното на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство, въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.01.2024г., на Районна прокуратура- гр.Русе, на основание чл.54, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН ; 2- отнел в полза на държавата стоките предмет на производството - 75 /седемдесет и пет/ броя якета и ги предал за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи чрез ГПУ- Русе, на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО.

Срещу постановлението е подадена жалба от адв.С. И., в качеството му на пълномощник на лицата от които били иизети горните стоки – Ф.М. Ф. с персонален №**** и Б.А. К. с персонален №****, двамата граждани на Р Румъния. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно досежно постановеното в т.2 от него отнемане в полза на държавата стоките предмет на производството - 75 /седемдесет и пет/ броя якета, на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО и се моли съда да го отмени в тази му част. В жалбата не се изразяват претенции относно т.1 от постановлението, поради което и съдът счита, че постановлението е влязло в сила в тази му част, като необжалвано.

Жалбоподателите са редовно призовани чрез упълномощения представител, не се явяват лично. В с.з. е представляват от упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – издателят на постановлението, редовно призован, не изпраща представител.

1

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.12.2023г. била образувана пр. пр. № 71/2024 г. по описа на РПРусе /респ. преписка № ЗМ-206/2023 г., по описа на Гранично полицейско управление- Русе/,за това, че на горната дата румънските граждани Б.А. К. и Ф.М. Ф. преминали през граничен пункт, който е контролиран от ГПУ-Русе, а именно ГКПП (Русе- Дунав мост), от Република Румъния за Република България, с лек автомобил, марка „БМВ 730“, с рег. № Р 3188 КТ, с цел да вземат поръчани от тях якета, които следвало да получат от турски шофьор на автобус на фирмата „Лилиан“, пътуващ по транспортната линия ИстанбулБукурещ, на паркинга на ресторант „Байкал“, в близост до с. Обретеник. В хода на разследването било установено, че на горепосочения паркинг двете лица се срещнали с с шофьора на автобуса, който им предава общо 75 /седемдесет и пет/ броя якета, които поотделно били означени със знаци на следните марки:

30 /тридесет/ броя якета, означени със знаци ТНЕ NORTH FACE;

20 /двадесет/ броя якета, означени със знаци BURBERRY LONDON ENGLAND;

15 /петнадесет/ броя якета, означени със знаци DSQUARED2;

10 /десет/ броя якета, означени със знаци TRAPSTAR.

Общата сума пати, които румънските граждани заплатили на шофьора на автобуса била в размер на 600.00 /шестстотин/ долара. Стоките били задържани на 20.12.2023 г., от служители на ГПУ- Русе, за което бил съставен Протокол от 20.12.2023 г., с който румънските граждани предават доброволно стоките, описани по-горе. В своите писмени обяснения те заявили, че стоките са за лична употреба и подаръци.

След преценка на доказателствата по преписката прокурор от РП – Русе издал постановление от 08.01.2024г., с което отказал да образува наказателно производство и изпратил наличния доказателствен материал по пр. пр. № 71/2024 г. по описа на РП-Русе /респ. преписка № ЗМ-206/2023 г., по описа на Гранично полицейско управление- Русе/ до Патентно ведомство на Р България и с правно основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, с цел преценка на административнонаказващия орган, дали е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.127, ал.1 и сл. от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.

Председателят на Патентното ведомство на Република България издал Заповед № 41-(1)/16.01.2024 г., с която определи експерти от ведомството, които да проверят постъпилите материали. В хода на проверката се установило, че към преписката не е приложен фотоалбум на стоките, както и, че стоките не са предадени от ГПУ- Русе на Патентното ведомство, съгласно разпореждането на наблюдаващия прокурор. С оглед горното, председателя на АНО преценил, че това обстоятелство възпрепятства извършването на сравнителен анализ, чрез който да се установи, налице ли е сходство или 2 идентичност между знаците, с които са означени стоките и тези на регистрираните марки, налице ли е сходство или идентичност на стоките, с тези попадащи в съответния клас от Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, за който са регистрирани марките, и дали това би довело да вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците, с тези на марките.

Освен това Председателят на Патентното ведомство коментирал, че лицата Б.А. К. и Ф.М. Ф., доколкото е установено в хода на проверката по преписката нямат постоянен или настоящ адрес на територията на Република България, като тяхното посещение на 20.12.2023 г., е транзитно и е обвързано единствено и само с получаването на общо 75 /седемдесет и пет/ броя якета.

Извел извод, че по преписката не са събрани достатъчно доказателствени материали, че е осъществено използване в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.2 във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗМГО.

Издателят на постановлението счел също, че остава неясно от фактическа и правна гледна точка, дали изначало чрез своите действия, някое от лицата извършва нарушение, кое от тях или кой/кои следва да бъдат привлечени под административнонаказателна отговорност като съучастници и конкретната формата на съучастие, тъй като тази преценка на АНО би произтекла от официалните доказателствени материали, събрани по преписка № 71/2024 г., а в основната си част те са недостатъчни по отношение на правата на притежатели на обекти на индустриална собственост, доколкото органите на досъдебното производство са изследвали основно отговорността на румънските граждани Б.А. К. и Ф.М. Ф. при получаването и транспортирането на стоките, която несъответства на лица с противоправно поведение. В постановлението е посочено също, че дори и да е налице обективната страна на нарушение, то същото не е доказано по несъмнен начин, което възпрепятства и последващото законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство.

Въпреки явната невъзможност да се установи нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, за което законът предвижда за физическите лица, налагането на административно наказание „глоба“, а за юридическите лица и едноличните търговци

„имуществена санкция“, които административнонаказващият орган следва да наложи на нарушителя, Председателят на Патентното ведомство съобразил това, че за процесните вещи /якета/ липсвало документи относно действителния им произход, и счел за установено в противовес на изложеното по – горе твърдение за недоказаност на нарушението, че стоките били означени със словни знаци на регистрирани търговски марки, без наличието на разрешение от страна на притежателите им или на техните законни представители, което налагало самостоятелното приложение на разпоредбата на чл.127, ал.5 от ЗМГО във връзка с чл.41 във вр. с чл.20 и 21 от ЗАНН – процесните стоки - 30 /тридесет/ броя якета, означени със знаци ТНЕ NORTH FACE; 20 /двадесет/ броя якета, означени със знаци BURBERRY LONDON ENGLAND; 5 /петнадесет/ броя 3 якета, означени със знаци DSQUARED2 и 10 /десет/ броя якета, означени със знаци TRAPSTAR, следвало да се отнемат в полза на държавата.

Предвид горните обстоятелства Председателят на Патентно ведомство на Р Българи постановил диспозитивно с обжалвания адм. акт :

1.Прекратяване на образуваното на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство, въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.01.2024г., на Районна прокуратура- гр.Русе, на основание чл.54, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН ;

2. Отнемане в полза на държавата стоките предмет на производството 75 /седемдесет и пет/ броя якета и ги предал за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи чрез ГПУ- Русе, на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че постановление №20/31.01.2024г. на Председателя на Патентно ведомство на Р България, с което прекратил образуваното на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство, въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.01.2024г., на Районна прокуратура- гр.Русене, е незаконосъобразно досежно т.2 от същото /обжалваната му част/.

Същото подлежи на отмяна в обжалваната му част по следните съображения :

Съдът приема, че от АНО законосъобразно е прието с постановлението, че по преписката не са събрани достатъчно доказателствени материали, че е осъществено използване в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.2 във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗМГО /респ. чл. 127, ал. 1/ от ЗМГО.

Правилен е извода, че от доказателствата по делото остава неясно от фактическа и правна гледна точка, дали изначало чрез своите действия някое от лицата извършва нарушение, кое от тях или кой/кои следва да бъдат привлечени под административнонаказателна отговорност като съучастници и конкретната формата на съучастие, тъй като тази преценка на АНО би произтекла от официалните доказателствени материали, събрани по преписка № 71/2024 г., а в основната си част те са недостатъчни по отношение на правата на притежатели на обекти на индустриална собственост, доколкото органите на досъдебното производство са изследвали основно отговорността на румънските граждани Б.А. К. и Ф.М. Ф. при получаването и транспортирането на стоките, която несъответства на лица с противоправно поведение. Съдът споделя и извода на АНО, че дори и да е налице обективната страна на нарушение, то същото не е доказано по несъмнен начин, което възпрепятства и последващото законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство. Поради горепосоченото и 4 макар постановлението да не е обжалвано в частта му по т.1 и е влязло в сила, съдът намира за целесобразно да посочи, че споделя изводите на АНО досежно прекратяване на образуваното на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство, въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.01.2024г., на Районна прокуратура- гр.Русе, на основание чл.54, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН.

За решаване на насоящия правен спор е от съществено значение следното :

Нормата на чл.127, ал.5 от ЗМГО е корелативна и акцесорна на тази по чл.127, ал.1-4 /респ. на чл.13, ал.1-3 от ЗМГО/. При положение, че от АНО е прието, че не е налице извършено нарушение, съобразно изложените съображения в обстоятелствената и диспозитивна част /т.1/ от обжалваното постановление /влязло в сила по т.1 като необжалвано/, то не са налице и законови основанията за приложението на чл.127, ал.5 от ЗМГО, който се явява специален закон спрямо посочените като правно основание в постановлението норми на чл.41 във вр. с чл.20 и 21 от ЗАНН, досежно постановеното по т.2 от постановлението отнемане в полза на държавата на процесните вещи. Неправилен е извода на АНО, че чл.127, ал.5 от ЗМГО може да се приложи самостоятелно, без да се установи по несъмнен начин извършено от обективна и субективна страна нарушение, както и субекта, който следва да носи административнонаказателна отговорност. В чл.127, ал.5 законодателят е посочил, че : „Предметът на нарушението по ал. 1 – 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването“, а при положение, че от доказателствата по делото не е установено нарушение по чл.127, ал.1-4 от ЗМГО, то на практика няма как законосъобразно да се приложи и ал.5 на горепосочената норма, поради което и обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно по т.2 от същото следва да се отмени.