Определение № 2950 от 11.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2950 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по частна жалба подадена от подсъдимия А. К. М. срещу Определение от 15.07.2026 г. постановено по НОХД 4388/2026 г. по описа на СРС, 18-ти състав с което е оставено без уважение искането на подсъдимия А. К. М. за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 евро.

Постъпила е и частна жалба от адв. С.Д.С. от САК, защитник на подсъдимия С. Р. Д. срещу Определение от 15.07.2026 г. постановено по НОХД 4388/2026 г. по описа на СРС, 18ти състав с което е оставено без уважение искането на подсъдимия С. Р. Д. за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 евро.

В частната жалба подадена от подсъдимия М. се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно като се излагат следните съображения: твърди се, че сумата от 10 000 евро, с която е заплатил определената му гаранция не е негова, а е взета назаем от близък родственик, което не било доказателство за платежоспособност, а за поемане на задължение във връзка със заплащането на гаранция. Поддържа, че не притежава моторно превозно средство, имоти или свободни финансови средства. Навежда, че процесното определение е постановено в нарушение на стандартите на практика на Европейския съд по правата на човека (делото Mangouras v. Spain), според която гаранцията не трябва да е пречка, която прави освобождаването практически невъзможно, и трябва да е съобразена с личността и имуществото на обвиняемия. Посочва, че съдът е мотивирал отказа си на общи предположения за икономическата обстановка в София, вместо на конкретни доказателства за неговото материално положение. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение и да намали на гаранцията до размер, съответстващ на действителното му финансово състояние.

В частната жалба подадена от адв. С.Д.С. от САК, защитник на подсъдимия С. Р. Д. се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: подсъдимия Д. бил безработен от години и се издържал от майка си, нямал и собствено жилище, спестявания или други активи. Сочи, че подсъдимият имал 6-годишно дете, за което е осъден да плаща издръжка, както и че страда от тежко офталмологично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение и спешна лазерна операция. Счита за необосновани мотивите на първата инстанция, че 10 000 евро е цената на средно скъп автомобил, който всеки софиянец може да си позволи. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение и да измени взета мярка за неотклонение в подписка или намаляване на гаранцията до размер от 1000–2000 евро.

1

За да постанови така обжалваното определение първата инстанция е приела, че към момента в хода на съдебното следствие е бил разпитан само един свидетел, което не налага промяна на неговите изводи за съпричастност на подсъдимите към престъплението за което им е повдигнато обвинение. На следващо място СРС е приел, че доказателствата от досъдебното производство не показват подсъдимите М. и Д. да имат затруднения с препитанието си, независимо че се водят безработни, респ. гаранция от 10 000 евро е съобразена с целта си и не е прекомерна, като съответства на масовия стандарт на живот в София. Посочила е още, че в София практически липсва безработица, а минималната работна заплата осигурява поне жизнения минимум. По отношение на мярката „Домашен арест“ на подсъдимия Д., СРС е приел, че забраната за напускане на адреса не е абсолютна, тъй като може да се даде разрешение за напускане с цел търсене и полагане на труд. Първата инстанция е посочила още, че здравословното състояние на Д. не е ново обстоятелство и не му пречи напълно да работи, както и че дължимата от него издръжка е в минимален размер спрямо определения размер на гаранцията.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство по НОХД 4388/2026 г. е било образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу С.Г.Х., С. Р. Д., Р.С.Б. и А. К. М. за престъпления по чл.157,ал.1 НК, по чл.143, ал.1 НК, чл.159 НК, чл.354а, чл.338 НК.

Обвиненията спрямо подсъдимия Д. са за престъпления по чл. 143, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 157, ал. 1 вр, чл. 20, ал. 2 от НК, чл.339 ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Обвиненията спрямо подсъдимия М. са за престъпления по престъпления по чл. 157, ал. 1 вр, чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 354а,ал.3, т.1 и 2 вр. с чл.20,ал.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК, чл.

338,ал.1 от НК.

С определение от 28.10.2025 г. постановено по въззивно частно наказателно дело № 20251100606838 по описа за 2025 година по описа на СГС спрямо подсъдимия М. е взета мярка за неотклонение „ Задържане под стража“. С определение от 18.12.2025 г. постановено по в.ч.н.д. 8336/2025 г. по описа на СГС, мярката за неотклонение на подсъдимия Д. е била изменена в „ Домашен арест“ от „Задържане под стража“.

С определение от 04.05.2026г., по НОХД 4388/2026г. на Софийски районен съд, потвърдено с Определение № 1973/26.05.2026 г. постановено по ВЧНД 3396/2026 по описа на СГС търпяната от подсъдимия М. мярка „Задържане под стража“ и търпяната от подсъдимия Д. мярка „Домашен арест“ са били изменени в по-леки такава- „Гаранция в пари“ в размер от от 10000 евро. По делото не е спорно, че подсъдимия М. е внесъл определения му размер на паричната гаранция , а подсъдимия Д. не, поради което същия все още е под домашен арест.

Подсъдимият М. е представил с молба от 14.07.2026 г. писмени документи от Агенцията по вписванията и НАП от които се установява, че за периода от 01.10.2025 г. до 30.06.2026 г. няма данни подсъдимия да получава доходи от трудови/ извънтрудови правоотношения за периода, както и че същия не притежава недвижими имоти на територията на Република България. По отношение на подсъдимия Д. от наличните по делото материали се установява, че същия е безработен, живее в жилището на майка си и вуйчо си в квартал „ Младост“, и е осъден да заплаща издръжка на сина си А. С.ов Д. в размер на 300 лева с Решение № 8557 от 23.05.2023 г. постановено по гр.д. № 4525/2022 г. по описа на СРС. От назначената по ч.н.д. № 17091/2025 г. по описа на СРС съдебномедицинска експертиза се установява, че подсъдимия Д. страда от първична глаукома на двете очи с отворен ъгъл за лечението на която е необходимо да прави периодични прегледи при офталмолог. В пледоарията си пред първата инстанция, в проведеното на 15.07.2026 г. открито съдебно заседание, адвоката на подсъдимия твърди, че един преглед му струва около 100 евро. Доказателства за това твърдение обаче не са били представени по делото.

Подадените частни жалба са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, като по същество съдът намира следното:

На първо място съдът се солидиразира с изводите на първата инстанция, че към 2 момента все още не е разколебано обоснованото предположение по отношение на престъпленията за които са обвинени подсъдимите, доколкото към настоящия момент на фазата на съдебното следствие в производството пред СРС е разпитан само един свидетел.

На следващо място съдът счита, че основният спорен въпрос по настоящото дело е дали определения размер на гаранция е пропорционален, по който въпрос намира следното.

Предвидените в процесуалния закон мерки за неотклонение представляват по естеството си мерки за процесуална принуда, чиято цел, съгласно разпоредбата на чл. 57 НПК, е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. В този смисъл, определянето на мярка за неотклонение, която да се търпи от подсъдимия, е и способ за осигуряване нормалното протичане на наказателното производство и приключването му в разумни срокове. За да осигури пропорционалност при ограничаването на правата на обвиняемия, НПК е въвел като основание за индивидуализиране на подходящата мярка за неотклонение /от подписка до задържане под стража/ различната степен на убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 5, т. 1, б. "с" ЕКПЧ, намерили съответно отражение в чл. 56 и чл.57 от НПК. Това означава, че във всеки конкретен случай следва да се прецени необходимо ли е за целите на процеса ограничение на правата на обвиняемия, респ. подсъдим и ако е така - в коя от посочените в закона форми то е достатъчно, като съдът е длъжен да отговори на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса. В този смисъл при определяне на подходящата мярка за неотклонение съдът следва да се ръководи от принципа на пропорционалостта залегнал в разпоредбата на чл.56,ал.3 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл.61,ал.2 НПК имущественото положение на обвиняемия е само едно от обстоятелствата, което следва да бъде съобразено при определяне размера на „гаранцията“, като то няма определящо значение сред всички други обстоятелства, върху които следва да бъде основано становището на решаващия орган. В случая следва да бъдат отчетени не само имущественото състояние на подсъдимите, но и останалите критерии посочени в разпоредбата на чл.56,ал.3 от НПК- степента на обществената опасност на престъплението за което е повдигнато обвинение, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия. В случая на подсъдимия Д. са повдигнати четири обвинения за извършване на престъпления по чл. 143, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 157, ал. 1 вр, чл. 20, ал. 2 от НК, чл.339 ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК всяко едно от които се явява тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, а на подсъдимия М. са повдигнати три обвинения за престъпления по чл. 157, ал. 1 вр, чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 354а,ал.3, т.1 и 2 вр. с чл.20,ал.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК, чл. 338,ал.1 от НК, като две от тях се явяват тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От естеството и броя на така повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимите лица би могло да се предположи и завишената степен на обществена опасност и на самите подсъдими.

Безспорно е че всяка мярка за неотклонение е репресивна по своя характер, доколкото това е необходимо за постигането на целите по чл.57 от НПК. При мярка за неотклонение „гаранция в пари“ израз на тази репресия е единствено размера й. В настоящия случай, въпреки намалялата степен на опасност за извършване на обществено опасно деяние от страна на подсъдимите,която вече не налага тяхното задържане, тя остава с висок интензитет, който обосновава необходимост от по-висока степен на репресия на по-леката мярка за неотклонение, за да бъде преодоляна тази опасност. За да бъде гарантирано въздържането на подсъдимите от извършване на противоправна дейност и бъде осигурено тяхното коректно процесуално поведение при провеждане на съдебното производство, найвече в неговия основен стадий-съдебното следствие, е необходимо да се определи относително по- висок размер на паричната гаранция, който да гарантира, че подсъдимите няма да се укрият или да извършат престъпление.

Предвид гореизложеното настоящия въззивен състав намира, че обществения интерес да се проведе пълноценен процес, който да постигне целите заложени в чл.1,ал.1 от НПК следва да наделее над частния имуществен интерес на подсъдимите. С оглед на това съдът намира, че подадената частна жалба от подсъдимия М. се явява изцяло неоснователна.

Обстоятелството, че същия е безработен и не притежава недвижимо имущество не е от 3 естество да промени преценката на настоящия състав, че в случай обществения интерес следва да надделее над частния интерес на подсъдимия. Следва да бъде отчетен и факта, че подсъдимия М. вече е заплатил своята гаранция, като твърденията му че е взел заем от свой роднина за да я заплати се явяват недоказани. При условие, че подсъдимият М. е намерил средствата да заплати определената му гаранция, то определената от първата инстанция мярка не се явява непропорционална.