Решение № 4540 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4540 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110102938 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Д. Н. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Ц. О.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** срещу „ДЗ..И – О. заст.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., район Т., бул. „В.“ № ** * искови претенции както следва:

1/ с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1406.43 лева, представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинените на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на Д. Н. Д. л.а.- задна врата, панел /калник/ на багажника, джанта, тас, подлакътник, задна броня, греда заден мост, колесен лагер и амортисьор, причинени в резултат на реализирано на 08.02.2024 г. ПТП по вина на водача на л.а., който го е блъснал отзад на кръстовището на ул. „Антим Първи“ и бул. „Сливница“, застрахован по договор Гр. о. при ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ с правно основание чл. 429 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 17.24 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху сумата от 1406.43 лева, дължимо за периода от 09.02.2024 г. до 11.03.2024 г.;

3/ с правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинените на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено на 21.02.2024 г. адвокатско възнаграждение по повод изготвяне на възражение пред ответника във връзка с щета *********** по полица BG/06/********, което неоснователно е оставено без уважение от страна на служители на застрахователя;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 08.02.2022 г. на кръстовището на ул. „Антим Първи“ и бул. „Сливница“ собственият на ищеца автомобил е блъснат от автомобил, за който е налице валидна застраховка Гр. о. при ответника. Подписан между ищеца и водачът на другия автомобил е протокол, в който като виновен е отбелязан водачът на другия автомобил. Констатираните повреди по автомобила на ищеца са задна врата, панел /калник/ на багажника, джанта, тас, подлакътник, задна броня, греда заден мост, колесен лагер и амортисьор. Твърди, че е уведомил застрахователя 1 и е изготвено уведомление за щета като ищецът избира да бъде компенсиран чрез парично обезщетение. Изплатено му е обезщетение в размер на 962.62 лева, на 14.02.2024 г., но не е съгласен с така определения размер като твърди, че дължимото обезщетение възлиза на 2369.05 лева. След приспадане на заплатеното, оставащото дължимо обезщетение възлиза на 1406.43 лева. За изготвяне на възражение пред застрахователя е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, на 21.02.2024 г. Същото е с оглед доброволно уреждане на възникналия между страните спор, но е получен отговор, че промяна в изчисленията няма да последва. Претендира и присъждане на обезщетение за забава за периода от 09.02.2024 г. до 11.03.2024 г. в размер на 17.24 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски. По реда на чл.

143 ГПК уточнява, че собственият на ищеца л.а. е О. З. с рег. № В **** ТМ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка Гр. о.. Оспорва ищецът да притежава в собственост л.а., както и механизма на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва вида на настъпилите вреди. Оспорва претендирания размер и началната дата на обезщетението за забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани като и да се присъдят сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото доказателства съдът констатира следната фактическа обстановка:

Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че е налице валидна застраховка „Гр. о.“ с полица № BG 06********, валидна към датата 08.02.2024 г., по отношение на увреждащ лек автомобил, в резултат на чиито действия е настъпило ПТП на 08.02.2024 г. на кръстовище на ул. „Антим първи“ и бул. „Сливница“, в резултат на която са настъпили вреди по автомобил „О. З.“ с рег. № В **** ТМ,.

Като писмено доказателство е прието уведомление за щета № *********** от 08.02.2024 г., от което се установява, че е налице увреждане на л.а. О. З., с рег. № В **** ТМ, което е настъпило в резултат на ПТП с друг участник в град Варна, на кръстовището на ул.

„Антим Първи“ и ул. „Съборни“. От заключение по щета № *********** от 08.02.2024 г. е видно, че увредените детайли на л.а. О. З., с рег. № В **** ТМ са задна врата, панел /калник/ на багажника, джанта, тас, подлакътник, задна броня, греда заден мост, колесен лагер и амортисьор.

Приета като писмено доказателство е калкулация – ремонт на л.а. О. З., с рег. № В **** ТМ, изготвена от „К. Г. - В.“ ЕООД, от която е видно, че стойността на ремонта възлиза на 2369,05 лева.

По делото е представено и прието пълномощно от 21.02.2024 г., както и договор за правна защита и съдействие от 21.02.2024 г., от които е видно, че Д. Н. Д. е упълномощил адв. С. да го представлява пред Д.З.И. – О. застр. за подаване на възражение във връзка с оценка по щета № *********** от 08.02.2024 г. като е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Представени са доказателства, от които се установява, че на 22.02.2024 г. от страна на Д. Д. чрез процесуалния му представител е депозирано възражение срещу определената стойност, определена за възмездяване на щетите по л.а. О. З., с рег. № В **** ТМ. На 27.02.2024 г. е депозиран отговор от страна на застрахователя, с който уведомява че е извършена проверка и изготвена калкулация като същата отговаря и е съобразена със средните пазарни цени на подобен вид услуга, съгласно чл. 386, ал.2 КЗ.

От двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 08.02.2024 г. около 11,40 часа в град Варна, на кръстовището на ул. „Антим първи“ и ул. „Съборни“ е настъпило ПТП между управляващия л.а. О. З., с рег. № В **** ТМ и управляващия л.а. Ф. п. с рег. № В **** НТ като виновен за настъпването му е управляващия л.а. Ф. п. с рег. № В **** НТ, поради неспазване на знак за предимство при тръгване, тъй като управлявания от Д. л.а.

2 идва от дясно.

От удостоверение, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е видно, че л.а. О. З. с рег. № В **** ТМ е собственост на Д. Н. Д. към 08.02.2024 г. и към настоящия момент.

Прието по делото е заключение по назначената САТЕ, от която се установява, че стойността на ремонта, при съобразяване на разпоредбата на чл.499, ал.2, изр.2 КЗ, на подмяна с оригинални или ОМ части е 2585,48 лева, а като се прибави и труда възлиза на 3026,28 лева. Автомобилът е частично възстановен като частите определени за подмяна са подменени с части втора употреба като единствено панел – калник заден ляв, който е определен за 2-ра степен на деформация не е отремонтиран. Стойността на ремонта с части втора употреба възлиза на 2939,35 лева, а с оригинални възлиза на 7109,70 лева. Стойността, определена от „К. г. В.“ ЕООД възлиза на 2369,05 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва, че разликата в изчисленията на застрахователя и тези на вещото лице се дължи на това, че при калкулацията на застрахователя са сложени части втора употреба и тази втора употреба част са я овехтили, а трябва да се заложи ОМ част, която да се намали спрямо годината на автомобила. Това са изискванията на наредбата и ако застрахователя беше спазил наредбата, изчисленията му щяха да се доближават до изчисленията на вещото лице и нямаше да се налага водене на съдебно производство.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:

1/ по отношение предявената искова претенция с правно основание чл. 432 КЗ:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гр. о.". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гр. о.» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гр. о.“, сключен между собственика на л.а. Ф. п. с рег. № В **** НТ и ответника, валиден към датата на ПТП – 08.02.2024 г.; че на 08.02.2024 г. около 11,40 часа в град Варна, на кръстовището на ул. „Антим първи“ и ул. „Съборни“ е настъпило ПТП между управляващия л.а. О. З., с рег. № В **** ТМ и управляващия л.а. Ф. п. с рег. № В **** НТ като виновен за настъпването му е управляващия л.а. Ф. п. с рег. № В **** НТ, поради неспазване на знак за предимство при тръгване, тъй като управлявания от Д. л.а. идва от дясно, за което е попълнен двустранен протокол за ПТП; че на 08.02.2024 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като е извършен опис на автомобила и е съставен опис заключение по щета № *********** от 08.02.2024 г. като увредените детайли са задна врата, панел /калник/ на багажника, джанта, тас, подлакътник, задна броня, греда заден мост, колесен лагер и амортисьор, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и реализираните увреждания по процесния автомобил.

3

Виновността на водача на л.а. Ф. п. с рег. № В **** НТ се доказва и от приетия като писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на ответника.

Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му. В случай, че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на двустранния констативен протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др.

Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.

Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.