Решение № 3193 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3193 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100506049 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20267756/03.12.2020 г. по гр. д. № 72961/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 128 състав, е признато за установено по отношение на „Ф.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, офис 2502, че дължи на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** сумата от 5155,20 лв., представляваща задължение по договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г. за неплатени наемни вноски за периода от 01.12.2018 г. до 07.03.2019 г., ведно със законна та лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 19.06.2019 г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е искът на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** за признаване за установено по отношение на „Ф.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, офис 2502, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1356,33 лв., представляваща договорна неустойка за забава за периода от 05.12.2018 г. до 12.06.2019 г., за забавено изпълнение на задължения за заплащане на наемна цена за периода от 01.12.2018 г. до 07.03.2019 г. по договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г. за неплатени наемни вноски и е осъдено „Ф.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, офис 2502, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, сумата от 1599,60 лв., представляваща направени от последното разноски по делото пред първата инстанция и по ч. гр. д. № 34952/2019 г. по описа на СРС, 128 състав.

1

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 25017898/02.02.2021 г. от ищеца „С.“ ЕООД, чрез адвокат В. В., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „**** за признаване за установено по отношение на „Ф.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, офис 2502, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1356,33 лв., представляваща договорна неустойка за забава за периода от 05.12.2018 г. до 12.06.2019 г., за забавено изпълнение на задължения за заплащане на наемна цена за периода от 01.12.2018 г. до 07.03.2019 г. по договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г. за неплатени наемни вноски . Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и събраните в хода на делото писмени доказателства. Сочи се, че съдът правилно е приел, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г., като в същия в чл.

19, т. 4 е предвидена неустойка при забава в плащането на наемната цена в размер на 0,2 % върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден. В чл. 5, т. 1 от договора изрично е уговорен срокът за заплащане на фактурите – в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, като наемателят има право да поиска фактурата на хартия по куриер за собствена сметка, каквато разпоредба е включена и в подписаните два броя Допълнителни споразумения (т. 1, ал. 4), според които наемодателят може да изпраща електронна фактура на посочена електронна поща. Не са наведени твърдения от ответника за желанието му за получаване на фактурата на хартия по куриер. Всички фактури са надлежно изпратени от „С.“ ЕООД чрез системата за електронно изпращане на фактури на посочената в договора електронна поща и са своевременно осчетоводени, като е заплатен дължимият данък и са спазени всички законови изисквания. Поради това първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява преди завеждане на делото да е станало изискуемо задължението на ответника да заплати наемната цена на наетата строителна техника, респективно за ищеца да е възникнало вземане за неустойка. След преустановяване на плащанията, „С.“ ЕООД на 06.03.2019 г. е изпратило на ответника на посочения от последния имейл адрес Уведомление за прекратяване на Договора за наем и същият е поканен да заплати в срок до 06.03.2019 г. всички фактури по договора.

Наемателят не е извършил плащане в посочения срок, като неустойка се дължи поне от 07.03.2019 г. С отхвърлянето на иска за неустойка районният съд е лишил добросъвестния кредитор, изправна страна по договора за наем, от обезщетителната, обезпечителната и санкционна функции на неустойката, нарушил е чл. 9 ЗЗД – принципа за автономия на волята на страните, както и чл. 309 ТЗ. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска за неустойка. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ф.к.“ ЕООД, чрез адвокат Г. Д., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че СРС правилно е приел, че по делото не са ангажирани доказателства относно надлежното известяване на ответника за подлежащите на заплащане суми, т. е. надлежното връчване на фактурите за наемните вноски за периода от 30.11.2018 г. до 07.03.2019 г., видно от разпечатка от имейл от 2

07.03.2019 г., поради което и претенцията за неустойка върху тези суми е неоснователна.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила и въззивна жалба вх. № 25026046/15.02.2021 г. от ответника „Ф.к.“ ЕООД, чрез адвокат Г. Д., срещу решението в частите, с които е признато за установено по отношение на „Ф.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, офис 2502, че дължи на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** сумата от 5155,20 лв., представляваща задължение по договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г. за неплатени наемни вноски за периода от 01.12.2018 г. до 07.03.2019 г., ведно със законна та лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 19.06.2019 г. до изплащане на вземането и е осъдено „Ф.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „****, офис 2502, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, сумата от 1599,60 лв., представляваща направени от последното разноски по делото пред първата инстанция и по ч. гр. д. № 34952/2019 г. по описа на СРС. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в срока за отговор са оспорени дължимите суми по представения договор, представените фактури и приложената електронна кореспонденция между страните. Съдът е допуснал и процесуално нарушение като е дал ход на делото при наличие на основание за неговото отлагане, като в тази връзка се сочи, че управителят на дружеството – ответник е упълномощил адвокат Г. Т. Д. - САК да го представлява, за което е представено пълномощно към молба вх. № 25169753 от 18.11.2020 г. Поискано е отлагане на делото в СРС поради наличие на уважителна причина – поставяне под изолация на адвоката поради положителен резултат от PSR тест, поради което упълномощеният адвокат е бил в обективна невъзможност да се яви в о. с. з. на 24.11.2020 г., а управителят на дружеството е бил поставен в самоизолация до проява на симптоми. Независимо от това, в първото по делото съдебно заседание, което е единствено за събиране на доказателства, районният съд е приел, че е имало възможност страната да упълномощи друг адвокат от Адвокатско дружество „Д. и А.“, който да осъществи процесуално представителство на страната, поради което е оставил без уважение искането за отлагане на делото. Според въззивника, в случая по реда на чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата е била упълномощена изрично адвокат Д., а и делото физически се е намирало в нея, поради което не е имало възможност за преупълномощаване на друг адвокат, т. е. не е била налице обективна възможност управителят на дружеството да организира защитата си своевременно, противно на приетото от СРС. Излагат се и съображения, че докладът по чл. 146 ГПК не съдържа ясно указания до страните на основание чл. 146, т. 5 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест, че ищецът следва да докаже съществуването на облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнил задълженията си. Не е указано за 3 ответника кои факти и обстоятелства подлежат на доказване с оглед направените оспорвания. Излага се, и че решението е неправилно поради недоказване от страна на ищеца на факти, в това число и във връзка с направените оспорвания от страна на ответника относно верността на фактурите. В допълнение се сочи, че от ответника не е оспорено наличието на валидно облигационно отношение по Договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г., а спорен е въпросът относно дължимостта на процесните суми, както и прекратяването на договора, респективно наличието на предоставено в полза на наемодателя обезпечение по договора. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав поради допуснати процесуални нарушения, евентуално за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне на предявения иск за наемни вноски за периода от 01.12.2018 г. до 07.03.2019 г., дължими по Договор за наем на строително оборудване № ДХД4504/15.11.2018 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца - „С.“ ЕООД, чрез адвокат В.

В., с доводи за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Сочи се, че действията на съда са процесуално законосъобразни и изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 142 ГПК, тъй като не са представени никакви доказателства за невъзможността на управителя на ответното дружество Елена Соколова да се яви в насроченото открито съдебно заседание.

Освен това страната е имала време да преупълномощи друг адвокат и да организира защитата си по делото. Представянето на данни за упълномощаване и процесуално представителство непосредствено преди делото на адвокат, поставен под карантина, сочи за желание за шиканиране на процеса и за злоупотреба с процесуални права. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част и за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивн ите жалби, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Във връзка с разглеждането на въззивните жалби по същество съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По правилността на решението с оглед конкретните оплаквания на страните въззивният съд намира следното: