Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2825 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1214/2026
Вид
Определение № 2825
Подписан
28.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Веска Райчева, Геника Михайлова, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2825 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002101214 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 225/29.12.2025 г. по гр.д. № 233/2025 г., с което Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 378/16.05.2025 г. по гр.д. № 1727/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил исковете, предвидени в чл. 439 ГПК, с които длъжникът С. Я. В. е оспорил по давност вземанията на Н. Х. Г. и И. Г. И. за лихвоносни главници с разноски от по 70 043.77 лв., пресъдени с влязла в сила присъда по нохд № 264/2008 г. на Окръжен съд – Ямбол.

Решението се обжалва от С. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, които обобщени съгласно разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.

ОСГТК на ВКС се свеждат до следния: Прекъсва ли срока на погасителната давност предприето изпълнително действие, чийто резултат по изпълнителното дело погасява вземането на присъединен взискател, а не на взискателя, по чието искане действието е предприето? Касаторът твърди, че въпроса обуславя решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 3 ГПК. По същество се оплаква, че с решението е нарушен чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Ответниците Н. Г. и И. И., ответници и по касация, възразяват, че въпросът няма претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че пресъдените вземания с влязла в сила присъда се погасяват с изтичане на 5-годишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД), която се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). За прекъсването на давността е без значение, че настъпилият резултат от предприетото изпълнително действие – постъпленията от наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, съдебният изпълнител е отнесъл в погашение на вземания на държавата - присъединен взискател с привилегия по чл. 136, т. 5 ЗЗД, а не на взискателите/на ответниците Н. Г. и И. И. - хирографарните кредитори, насочили изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя решението. Отрицателният отговор, който касаторът очаква настоящият състав да даде, е в противоречие с основанието за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Основанието изисква предприето действие по принудително изпълнение и не обвързва прекъснатата давност с изискване/допълнителна предпоставка изпълнителното действие да погасява (частично или изцяло) вземането на взискателя, по чиято инициатива е предприето. По въпроса е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на 1 касационния контрол.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените разноски от ответниците пред Върховния касационен съд. Те се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 225/29.12.2025 г. по гр.д. № 233/2025 г. на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА С. А. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. Х. Г. и на И. Г. И. суми от по 2 000.00 евро – разноските пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2