Решение № 2569 от 07.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108624 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени „Топлофикация София“ ЕАД против Е. Д. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 879/08.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1908/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 1 249, 97 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 05.2019 г. – месец 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № ********** за обект на потребление, находящ се в гр. *********************, обезщетение за забавено плащане на главницата за доставка на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.12.2022 г. в размер на 265, 87 лв., главница в размер от 18, 87 лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода месец 11.2019 г. – месец 04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019 г. до 12.12.2022 г. в размер на 4, 36 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2022 г., до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са обвързали 1 всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответната страна не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо нея влезли в сила действащите за периода Общи условия. Поддържа, че ответната страна има качеството на потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. ******************* Поддържа, че е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия. Сумите за топлинна енергия били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Нелбо Инженеринг“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Е. Д. П. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който твърди, че на 23.10.2023 г. е подписал извънсъдебно споразумение с ищеца, с което страните постигнали съгласие за разсрочено заплащане на задълженията, предмет на производството по делото. Сочи, че в деня на подписване на споразумението заплатил авансова вноска от 517, 37 лв. Моли се за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед предоставяне възможност на страните за доброволно уреждане на правния спор. Моли, ако производството по делото не бъде спряно, да не бъдат предприемани допълнителни действия, свързани с допълнителни разноски, както и моли производството по делото да бъде насрочено след шест месеца.

В срок не е постъпило становище от третото лице – помагач на страната на ищеца - „Нелбо Инженеринг“ ООД, конституирано с Определение № 13042/16.11.2023 г., постановено по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези 2 обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

В този смисъл задълженията за заплащане на претендираната цена за доставена и потребена топлинна енергия, ведно с такса за дялово разпределение и законна лихва се признават от ответника с депозирания по делото отговор на исковата молба, който твърди, че между страните е постигнато извънсъдебно споразумение за погасяване на задълженията на вноски.

От представеното по делото споразумение от 23.10.2023 г. се установява, че ответникът следва да заплати на седем погасителни вноски за период от 23.11.2023 г. до 23.04.2024 г. сумата от общо 1 724, 55 лв., която включва сумата от 1 268, 84 лв. – главница, сумата от 270, 23 лв. – лихва за забава върху главницата, сумата от 123, 92 лв. – законна мораторна лихва, начислена до датата на сключване на споразумението и 61, 56 лв. – съдебни разноски. В споразумението изрично е посочено, че е дължимо и присъдено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, което не е предмет на споразумението, като ищецът ще претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница, обезщетение за забава, законна лихва и разноски за заплатена от ищеца държавна такса.

В този смисъл е молбата на ищеца от 31.05.2024 г., с която посочва, че ищецът е заплатил в производството по делото задълженията си за главница, обезщетение за забава, законна лихва и съдебни разноски – или сумата по споразумението от 1 724, 55 лв., като претендира присъждане на останалото непогасено юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на 3 правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса по сключено след получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, споразумение за разсрочено заплащане на задълженията. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

В настоящото производство подлежат на присъждане разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 1908/2023 г. по 4 описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., което следва да се присъди, като не следва да се присъждат разноски за държавна такса, доколкото последните са погасени с осъщественото плащане в хода на процеса.

Ищецът претендира разноски за юрисконсутско възнаграждение в исковото производство. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи юрисконсултското възнаграждение в размер от 100 лв. - на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, против Е. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.

*************кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 879/08.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1908/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 1 249, 97 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 05.2019 г. – месец 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № *************** за обект на потребление, находящ се в гр. *********************, обезщетение за забавено плащане на главницата за доставка на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.12.2022 г. в размер на 265, 87 лв., главница в размер от 18, 87 лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода месец 11.2019 г. – месец 04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019 г. до 12.12.2022 г. в размер на 4, 36 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2022 г., до окончателното й погасяване.