Акт от 14.01.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 354 гр. Велико Търново, 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 694 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба, подадена от П.Т.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № 8121К-9816/ 13.10.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С оспорената заповед, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл.

199, ал. 1, т. 3, предл. първо вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, на П.Т.Д. – полицейски инспектор IV степен в група РОППССВ, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните му оплаквания се свеждат до това, че дисциплинарно наказващия орган е изградил изводите си при неверни фактически констатации за несъответствие на данните в подадените заявления от АИС КАТ „Данни на ППС и собствениците им“, с тези от чуждестранните свидетелства за регистрация, като се развиват подробни доводи в тази насока. Жалбоподателят счита също, че при провеждането на дисциплинарното производство не е спазен преклузивният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като при извършената допълнителна проверка не са установени значими факти относно състава на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказание. Изтъква и че в нарушение на чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени дати на нарушенията, като освен това в мотивите за петте дисциплинарни нарушения е посочено, че са наказуеми с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, без определяне на срок за всяко от тези наказания. По същество се развиват доводи, че от П.Д. не са извършени дисциплинарните нарушения, за които му е наложено наказанието или поне не всички нарушения, посочени в заповедта, като при регистрацията на ПС той е ползвал данните, посочени в чуждестранните СРМПС на същите. Изтъква се и че при налагането на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, изискваща при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което жалбоподателят счита, че не е извършено в случая. С тези доводи, развити в жалбата, чрез пълномощник в хода на устните състезания и в писмена защита, от съда се иска да отмени обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото *** А.И. ***, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени в нея и допълнителни такива, развити в писмена защита. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, не се явява и не се представлява. С постъпила по делото молба вх. № 4762/14.12.2020 г. от гл. юрисконсулт Райкова, като пълномощник на МВР, жалбата се оспорва като неоснователна. В представени писмени бележки се излагат съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона.

Предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в обжалвания акт са отразени данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени дисциплинарните нарушения и доказателствата, въз основа на които същите са установени. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Сочи се, че в съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган се е запознал и е оценил всички материали, събрани при проверката. Въз основа на относимите и необходими доказателства, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, на 13.10.2020 г. министърът на вътрешните работи е издал атакуваната заповед. Преди издаване на заповедта дисциплинарно-наказващия орган е приел писмените обяснения и възражения на Д., като е удостоверил това с подпис и дата. Заповедта е издадена в рамките на установените в чл.

195 от ЗМВР преклузивни срокове. Акцентира се, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено безспорно от доказателствения материал, съдържащ се в административната преписка по издаване на атакуваната заповед. Със същата министърът на вътрешните работи правилно и в съответствие с материалния закон е наложил на П.Т.Д. дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. При налагане на дисциплинарното наказание министърът на вътрешните работи е съобразил дадените от Д. писмени обяснения и възражения, като подробно ги е обсъдил в атакуваната заповед. По тези мотиви се иска жалбата на П.Т.Д. срещу Заповед № 8121К—9816/13.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи да бъде отхвърлен, като неоснователна.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Производството е започнало по повод

Заповед №8121К-7597/ 26.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е разпоредено да се извърши проверка на постъпилите данни с писмо рег. № 366р-9322/20.05.2020 г. и справка рег. № 366р-8713/ 12.05.2020 г. по описа на ОДМВР – Велико Търново, относно извършени нарушения на служебната дисциплина от инспектор П.Т.Д., полицейски инспектор IV степен в група РОППССВ, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 31.08.2020 година.

В хода на образуваното производство, комисията снела сведение рег. № 366р-15342/ 19.08.2020 г. от инспектор П.Д., в което същият посочва, че потвърждава дадените от него обяснения в хода на извършената проверка по заповед № 366з-34/ 07.01.2020 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново. С протокол № 366р-15532/ 21.08.2020 г. са приобщени доказателствата събрани при извършена проверка, разпоредена със заповед № 366р-34/ 07.01.2020 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. Изискана била също информация от датските власти чрез Дирекция международно оперативно сътрудничество /ДМОС/.

За резултата от проверката комисията е изготвила обобщена справка рег. № 366р-15902/ 31.08.2020 г., в която бил обективиран извод за допуснати системни нарушения на служебната дисциплина от инсп. П.Т.Д., които са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗМВР. Комисията е изразила становище, че поради установената системност на допуснатите нарушения на служебната дисциплина и на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. В заключение е предложила със справката да се запознае директора на ОД на МВР – В. Търново, като с оглед естеството на извършените от инсп. Д. дисциплинарни нарушения, да се уведоми компетентния наказващ орган – министърът на вътрешните работи, чрез директора на ДЧР – МВР. Видно от направеното отбелязване е, че П. Д.се е запознал със справката на 27.08.2020 година.

До жалбоподателя е изпратена покана

№8121р-15931/ 18.09.2020 г. от министъра на вътрешните работи, с която Д. е призован да си запознае с материалите от дисциплинарната проверка и да даде допълнителни обяснения или възражения адресирани до министъра на вътрешните работи, относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание. П.Д. не се е възползвал от предоставения му 24 часов срок за даване на допълнителни обяснения и възражения, по зависещи от него причини. На 29.09.2020 г. е извършена проверка в деловодството на ОД на МВР – Велико Търново и на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, при която е установено, че няма депозирани обяснения от инспектор Д..

Въз основа на материалите, събрани в хода на извършената проверка, възложена със Заповед № 8121К-7597/ 26.06.2020 г. и представени ведно със справка рег. № 366р-15902/ 31.08.2020г. доказателства, ДНО е издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 8121К-9816/ 13.10.2020 г., с която на основание чл. 199, ал. 1, т, 3. пр. 1 (небрежност в служебната дейност) от ЗМВР, вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 or ЗМВР (системни нарушения па служебната-дисциплина), вр. с § 1, т. 22 от Допълнителни разпоредби на ЗМВР, вр. с чл. 197. ал. 1, т, 4 и чл. 204, т.1 от ЗМВР, на П.Т.Д. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Наказанието е наложено за това, че при регистрацията в България на пет броя МПС /рег. № ***, рег. № ***, рег. № ***, рег. № ***и рег. № ***/, извършена на 30.08.2019 г. и 20.09.2019 г., приключила с издаването на СРМПС – част първа и втора, като полицейски инспектор в група РОППССВ, П.Д. е осъществил незадълбочена и формална проверка на представените документи за регистрация на ПС, което е довело до промяна на действителните данни на представените превозни средства. Конкретно като такава промяна са посочени вписване на данни за марка и модел на МПС, не според данните в чуждестранното свидетелство за регистрация и промяна от служител на работно място 1, на вида на МПС от „седлови влекач“ на „специален“, в нарушение на Технологичен ред № 366р-18145/ 25.09.2015 г. и без да са спазени изискванията на Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. на МВР. Като краен извод в заповедта е отразено, че от Д. е допуснато неизпълнение на издадени въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове и заповеди на преки ръководители, поради небрежно изпълнение на служебните му задължения. При така установеното е прието, че жалбоподателят с действията си е извършил пет нарушения, които са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. За установените пет нарушения на служителя е наложено едно дисциплинарно наказание – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Няма данни за датата, на която заповедта е връчена на П.Д., жалбата срещу нея пред съда е подадена чрез органа, който я е издал, на дата 30.10.2020 година. В съдебната фаза на производството като доказателства по делото са приобщени представените от ответника документи, съдържащи се в административната преписка и коментирани по-горе в решението. От жалбоподателя не са представяни документи, извън тези съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт. В представената от МВР административна преписка липсват доказателства за датата, на която оспорената заповед е доведена до знанието на адресата й, поради което следва да се приеме, че оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 211 от ЗМВР. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл.

151 от АПК, което обстоятелства обуславя процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания. В т. 1 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР. Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства е, че дисциплинарно-наказаното лице П.Д. е заемал длъжността полицейски инспектор IV степен в група