Определение № 408 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. София, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600352 по описа за 2025 година

Първата частна жалба е с вх.№22107 от 21.02.2025г. по описа на СГС и е подадена от адв.В. В.- защитник на подс.И. С., с която жалба се поддържа и пред въззивната инстанция възражението за незаконосъобразност при провеждането на разпоредителното заседание в няколко поредни съдебни заседания, като при това определението на градския съд е постановено след провеждане на самото разпоредително заседание. Претендира се, че разпоредителното заседание е проведено в нарушение на чл.247г, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Направено е оплакване, че е игнорирано становището на защитата за наличие на абсолютни процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание. Изразено е несъгласие с приетия от първоинстанционния съд подход за провеждане на разпоредително заседание чрез позоваване и прилагане на стандартите на Директива /ЕС/ 2016/343 от 09.03.2016г. на ЕП и на ЕК относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Настоява се, че директива 2016/343 очертава минимален стандарт, с който бъдещото законодателство следва да се съобразява. Като жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.13 от директива 2016/343, предвиждаща възможност за всяка държава- членка на ЕС във вътрешното си законодателство да приеме регламентация, надхвърляща тези минимални стандарти, уредени с директивата, касателно правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, което се претендира да е сторено от българския законодател с редакцията на разпоредбата на чл.247г от НПК.

Твърди се и че постановеното определение на градския съд е 1 немотивирано, поради което е отправено искане за отмяна на определението от 17.02.2025г., с което е даден ход на делото и на основание чл.345, ал.2 НПК съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване право на защита подсъдимите.

Втората частна жалба е с вх.№22555/24.02.2025г. по описа на СГС като е подадена от адв.М., в качеството му на защитник на подс.Д. Г..

Жалбоподателят изразява несъгласие с приетата от градския съд липса на допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК и постановения отказ на контролирания съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Претендира се, че не е спазен процесуалния закон с оглед начина на провеждане на едно разпоредително заседание в рамките на няколко поредни съдебни заседания. Изтъква се, че в третото съдебното заседание от 17.02.2025г. е даден ход на делото в отсъствието на адв.М. (предвид писмена молба да не се дава ход на делото в негово отсъствие, поради наличието на друг служебен ангажимент по същото време), в качеството му на защитник на подс.Г., в отсъствието на още един защитник, представляващ на друг подсъдим по делото и в отсъствие на двама подсъдими (подс.П. Т.- поради болест и подс.Б. Я.- поради стачка в Италия и последвалата от това невъзможност да се прибере в РБългария).

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща задължително присъствие на подсъдим с обвинение за тежко престъпление и се настоява, че отсъствието и на двамата подсъдими (П. Т. и Б.

Я.) е поради уважителни причини, а не поради укриване от тяхна страна.

Първоинстанционното определение по чл.248 НПК е обжалвано и в частта му, с която градският съд е отхвърлил претенциите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи подс.Г. и е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването им. Защитникът изразява несъгласието си с извода на градския съд, че с настоящия ОА са отстранени пороците при формулиране на престъпната деятелност касаеща склада в кв.Мариино. Настоява се, че и сега волята на прокурора е неясна, претендира се, че с отразеното в ОА на л.17, ред 3 отгоре надолу твърдение, че подс.Г. с другите двама ръководители на групата са „изпратили в склада, стопанисван от обв.П. в гр.*** цигари без бандерол“ всъщност се е налице несъответствие между обвинението по настоящия ОА и обвинението, предявено с постановлението за привличане на Г. като обвиняем, поради твърдяна нова помагаческа дейност от страна на подс.Г., която липсва в постановлението му за привличане като обвиняем.

Оспорва се и приетия от СГС извод, че въпросът, дали твърдяната от обвинението престъпна деятелност на подс.Г. е координационна или 2 помагаческа дейност, е въпрос по съществото на делото. В допълнение е изтъкнато, че самият прокурор на стр.27, накрая при изписване на т.2 в ОА, е посочил, че „помагачеството се е изразило в координиране дейността на всички съучастници“. Настоява се, че разпоредбата на чл.246 от НПК изисква в ОА ясно и недвусмислено да е посочен начина на извършване на вмененото престъпление и в този смисъл се претендира допуснато нарушение на чл.246 НПК с оглед съществуващата неяснота в какво точно се изразява осъщественото от подс.Г. поведение- координационна, помагаческа или дейност по изпращане. Отново се заявява и пред въззивния съд, че твърдението за даване на указания от страна на подс.Г. като един от ръководителите на групата е посочено в ОА без каквато и да е конкретика.

Отправено е искане до въззивния съд да отмени определението на СГС, като постановено в противоречие на чл.246 НПК и на ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС и делото да бъде върнато на досъдебната фаза за отстраняване на тези пороци.

Третата въззивна частна жалба е с вх.№22781/24.02.2025г. по описа на СГС и е подадена от Б. Я. чрез защитника му адв.П.. Настоява се, че определението по чл.248 НПК на СГС е незаконосъобразно и в противоречие с изискванията на НПК, акцентира се, че по делото са налице противоречиви интереси между подсъдимите, които са присъствали на съдебното заседание и отсъстващите подсъдими.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение на СГС и за връщане на делото на първата инстанция за провеждане на ново разпоредително заседание при спазване изискванията на чл.269 НПК.

Въззивното производство е образувано и по повод депозирана четвърта частна жалба с вх.№23124/25.02.2025г. по описа на СГС (изпратена на 24.02.2024г. по електронна поща), която е депозирана от адв.И. В. като защитник на подс.Й. С.. Изразява се несъгласие с изводите на градския съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи подс.С., като се настоява за съществуваща неяснота в обвинението му.

Посочва се, че навсякъде, където в ОА се твърди ръководната роля на подс.С. е използвано множествено число и предвид че ОА сочи като ръководители на ОПГ три лица, без да се твърди, че същите лица едновременно са ръководили групата от едно и също място и с едни и същи действия, се изтъква, че този подход на изложение в ОА пречи на защитата да разбере кои са конкретните изпълнителни действия от страна именно на подс.С.. Липсата на такава конкретика, според адв.И. В. нарушава правото на защита на подс.С..

Претендира се допуснато противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на ОА с оглед твърдяното място на извършване на деянието по чл.321 НК, а именно че деянието е извършено на територията и на РГърция, 3 без да се сочат факти за това обстоятелство в обстоятелствената част на ОА.

Изтъква се аргумент, че през целия инкриминиран период подс.С. е живял на установен по делото адрес в гр.Хасково и само от неговото гръцко гражданство не следва, че е извършвал деяния и на територията на РГърция.

Изразява се несъгласие с приетото от градския съд, че в съдържанието на ОА се сочат твърдения за намерения за осъществяване на деяние и на гръцка територия, тъй като в диспозитива на ОА се описват довършени деяния в РГърция, а в обстоятелствената част на ОА липсват такива твърдения.

И този жалбоподател оспорва законосъобразността на провеждане на разпоредителното заседание в няколко поредни съдебни заседания, във всяко от които са отсъствали подсъдими лица и упълномощени защитници.

Изразено е несъгласие и с приетото от СГС, че в обхвата разпоредбата на чл.249 НПК не е предвидена възможност за оспорване на процедурата, по която се провежда разпоредителното заседание.

Отправено е искане до въззивната инстанция за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на прокурора, алтернативно се иска отмяна и връщане на делото на първата инстанция за законосъобразно провеждане на разпоредителното заседание от друг съдебен състав.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частните жалби, и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е проведено разпоредителното съдебно заседание в рамките на няколко поредни съдебни заседания по НОХД №5546/2023г., чиято хронология е следната:

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че по делото са налице множество подсъдими и че съществува голяма вероятност за всяко едно съдебно заседание да не се яви един или повече от подсъдимите, поради което съдебният състав е взел решение за провеждане на разпоредителното заседание в няколко отделни съдебни заседания, като според решаващия съд по този начин правата на неявилите се лица няма да бъдат засегнати, доколкото те ще имат един значителен период от време да обмислят своите позиции, след като вече са се запознали с позициите на останалите явили се страни. Процедирайки в посочения смисъл първоинстанционният състав на СГС в първото проведено публично съдебно заседание от 26.10.2023г. е отложил делото, поради отсъствието на част от подсъдими и защитници.

4

Същевременно с отделно определение от същата дата (26.10.2023г.), постановено в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съдебен състав по реда на чл.485 и сл. НПК е отправил до Съда на ЕС преюдициално запитване по следните въпроси:

„Съответен ли е на чл.9 вр.чл.8 ал.4 вр.ал.2 от Директива 2016/343 национален закон- чл.423 ал.1 изр.2 пр.1 НПК- съобразно който подсъдим, осъден в негово отсъствие, няма право на нов процес в негово присъствие, ако се е укрил след като е бил информиран за най- общите елементи от обвинението в досъдебната фаза и именно поради това укриване не е било възможно да бъде уведомен за обвинението в неговата пълнота, за съдебното производство, образувано по това обвинение и за последиците от неявяването му в това съдебно производство; а също така той няма право на нов процес с негово присъствие, ако е защитаван от служебно определен адвокат, без значение, че няма никаква връзка между него и този адвокат.

При отрицателен отговор- чл.8 от Директива 2016/343 и чл.47 от Хартата изискват или позволяват на запитващата юрисдикция да откаже да разгледа по същество обвинението против такъв подсъдим и да постанови задочна присъда против него, ако е убедена, въз основа на сигурни сведения, че националната върховна съдебна институция, която има изключителна компетентност да се произнесе по искане от задочно осъден за нов процес в негово присъствие, по главното дело няма да уважи такова искане и няма да възобнови делото, доколкото няма да приложи правилото на чл.9 вр чл.8 ал.4 вр ал.2 от Директивата, вместо което ще приложи националния закон и по този начин ще лиши подсъдимия, осъден в негово отсъствие, от правото му да присъства в наказателния процес, гарантирано от правото на Съюза“.

Хронологически в следващото публично съдебно заседание от 23.11.2023г., СГС е дал ход на разпоредителното заседание по делото и е предоставил възможност на страните да ангажират становище по въпросите по чл.248, ал.1 НПК: