Решение № 537 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200374 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Т.“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 870365-F865433/13.01.2026г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 256,00 евро, съответстващи на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят не оспорва извършването на вмененото му нарушение, но излага доводи за маловажност на случая. Изтъква, че неизпълнението на задължението, във връзка с което е санкционирано дружеството, се дължи на пропуск, който е отстранен незабавно, след уведомяването за допускането му. Изтъква, че дружеството реално не развива дейност и финансовите интереси на държавата не са увредени. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя Ц. И. Ц., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че нарушението е безспорно установено, въз основа на приложените по 1

АНП доказателства. Изтъква, че особеностите на случая са отчетени, във връзка с което е наложена санкция в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 10.01.2006г. въззивното дружество било регистрирано по ЗДДС. През периода 01.-15.12.2025г. същото не подало справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.11.2025г.-30.11.2025г.

На 17.12.2025г. св.Д. Р. К.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП за спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството, при която изложените обстоятелства били установени. На същата дата проверяващата изпратила до дружеството покана да осигури представител в 7-дневен срок в ТД на НАП-Варна, за подаване на справка-декларация по ЗДДС за отчетен период м.11.2025г., както и за съставяне на АУАН.

След получаване на поканата от страна на дружеството незабавно- на 23.12.2025г., била подадена справка-декларация по ЗДДС за процесния период.

Доколкото обаче справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. ноември 2025г. не била подадена в законоустановения срок, а именно- до 15.12.2025г., на 05.01.2026г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е подало справка-декларация за посочения данъчен период в законоустановения срок.

Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 13.01.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Т.“ ЕООД -гр.Варна била наложена имуществена санкция в размер на 256,00 евро за неизпълнение на административно задължение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Д. Р. К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени 2 доказателства, сред които с най-голямо значение са разпечатките от информационна система на НАП, съдържащи данни за регистрация на дружеството по ЗДДС /л.9 от АНП/ и за подадени декларации /л.7 от АНП/.

Съобразени в съвкупност, събраните гласни и писмени доказателствени средства позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Следва да се отбележи, че от страна на санкционираното лице не са наведени твърдения за наличие на допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, а както беше посочено, такива не се констатират служебно и от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по този закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз основа на отчетните регистри по чл.124 от с.з., като ал.5 от същата норма определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ 3 данъчния период, за който се отнасят. През периода 01.11.-30.11.2025г. въззивното дружество е било данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, надлежно регистрирано по посочения закон (видно от Справка за регистрации по ЗДДС-л.9 от АНП) и следователно е било длъжно да подаде справка-декларация по ЗДДС за този данъчен период в установения за това срок. Крайният срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за задължените лица е 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. През м.декември 2025г. 14 -то число на месеца е било неприсъствен ден и срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на следващата дата. От приложената справка от информационната система на ТД на НАП – гр. Варна за депозирани справки – декларации по ЗДДС от страна на жалбоподателя се установява, че санкционираното лице не е изпълнило задължението си да подаде СД за посочения данъчен период до 15.12.2025г., а е подало такава след изтичането на законоустановения срок- на 23.12.2025г. – обстоятелство, което по начало не се оспорва от дружеството. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, наличието на което правилно е констатирано в процесното наказателно постановление.

Съдът намира също, че наказващият орган надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.179, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал.

1, или не я подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият случай. В редакцията на нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС е настъпила промяна, обнародвана в ДВ, бр.115 от 2025г., в сила от 01.01.2026г. Същата обаче касае единствено регистрираните по чл.97 от ЗДДС лица, каквото качество дружеството-жалбоподател не притежава и следователно не са налице условия за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а следва да се приложи нормата в действалата към момента на извършване на нарушението редакция.

Независимо от изложеното съдът намира, че нарушението следва да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за минимално просрочване, тъй като декларацията е била подадена едва около седмица след изтичането на законоустановения срок. Константна е практиката на съдилищата по отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН, която приема, че закъснение за подаване на декларация, което е в рамките на 5 до 7 дни, след изтичане на крайния срок, още повече по инициатива на задълженото лице, се явява пренебрежимо кратко за да бъде санкционирано, вместо нарушителя да бъде предупреден, съобразно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН (каквото становище е изразено например в Решение № 2090 от 4.11.2019 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 2171/2019 г.). В случая просрочването е близко до този срок, като задължението е изпълнено незабавно след установяване на пропуска, макар и след уведомяване от органите на НАП. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 10.01.2006г., като за двадесетгодишния период на регистрацията си до настоящия момент е санкционирано само веднъж за нарушение от вида на 4 процесното, през 2021г. Предходното нарушение е изолирано и значително отдалечено във времето, поради което и не следва да му се придава особено значение. Настоящият състав намира, че неизвършването на облагаеми доставки за процесния период, само по себе си, не сочи на маловажност на случая, тъй като задължението по чл.125, ал.5 от ЗДДС е установено за нуждите на отчетността. Доколкото обаче дружеството, въпреки неизвършването на реална дейност, съвестно е изпълнявало задълженията си за подаване на СД през един значителен период от време, налага се извода, че допуснатото нарушение е инцидентна проява в неговата дейност и не е резултат от пренебрежение към задълженията, въведени посредством данъчното законодателство.

Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно. Неоснователният отказ на наказващия орган да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това обуславя отмяната на наказателното постановление поради противоречието му със закона. Действително, касае се за формално нарушение, което не е свързано с настъпването на конкретен резултат, чиято тежест да бъде съобразена. Недопустимо е обаче принципното изключване на приложимостта на чл.28 от ЗАНН по отношение дадена категория административни нарушения само поради обстоятелството, че същите са такива на просто извършване или поради значимостта на нарушените норми.

Всяко отделно административно нарушение, независимо от неговия вид, се отличава с индивидуална тежест, която може да го характеризира като типично или като маловажно такова и която следва да бъде отчетена в настоящото производство. В практиката си съдилищата трайно приемат, че и „формалните“ („на просто извършване“) престъпления трябва да са общественоопасни в достатъчна степен (Решение № 396 от 14.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 321/2000 г., I н. о.), както и че законът не въвежда ограничение за приложението на чл.9, ал.2 от НК за определен вид престъпления с оглед характера им и санкцията, която се предвижда за тях.