Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21599 от 28.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48571/2023
Вид
Решение № 21599
Подписан
28.11.2024
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21599 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20231110148571 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** срещу Т. Г. П. с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. 29677/2023г. по описа на СРС, 70 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като вземането се твърди, че произтича от Договор за кредит № *** Сумите са 800,00 лева главница и 184,71 лева договорна лихва за периода 27.06.2022г. – 23.04.2023г.

Ответницата чрез особен представител адв. А. П. оспорва изцяло претенциите с подробно изложени в отговора аргументи. Алтернативно сочи, че се дължи само главницата от 800 лева, а останалите суми са начислени на нищожни клаузи и не се дължат.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото е приложен от ищеца екземпляр от Договор за предоставяне на кредит № ***, за който се твърди, че е сключен от разстояние. Договорен е заем с гладница 800 лева, срок 450 дни, годишен процент на разходите 48,44 % и дължима сума ако не се представи обезпечение – 1454,78 лева. Ищецът представя и копие на личната карта на Т. П., изпратено им от самата нея при сключването на договора – л. 28-29 от делото.

Приложени са две електронни писма, изпратени до ответницата, с които й се съобщава, че е одобрена за кредит от 800 лева. Видно от третото писмо от 27.06.2022г. на същата се съобщава, че сумата е преведена, отново се сочат параметрите на погасителните вноски, срок на издължаване и обща сума за връщане. В следващо писмо от 25.07.2022г.

1 кредиторът напомня на Т. П., че дължи вноска в размер на 153,69 лева за текущия месец.

След това са изпращани още 4 писма, с, които се сочи, че има просрочени задължения и техния размер.

Съгласно писмо от *** в тяхната система е регистрирА. П.ащане от ищеца към Т. Г.

П. с ЕГН ********** в размер на 800,00 лева, извършено на 27.06.2022г. Представя се и разписката, видно от която сумата е изплатена на получателя и тя се е подписала за това – л.

85 от делото.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира иска за доказан по основание. Има валиден договор за паричен заем, сключен от разстояние. Кредитополучателката и ответница по делото сама е предоставила копие на личната си карта на ищеца и се е подписала, че е получила сумата чрез ***. Не се изисква електронен подпис.

Аргументите за недействителност на ответника не бяха доказани в процеса. Няма нищожност на клаузата за лихва. Същата не е прекомерна и освен това при дадения заем не се искат други такси и / или видове лихва.

По разноските

По изхода на делото на ищеца се следват разноски. Той е сторил в заповедното такива в размер: 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или 125,00 лева. В исковото производство ищецът претендира 75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 250,00 лева. Така ще бъдат присъдени 625,00 лева общо.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че Т. Г. П. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, сумите 800,00 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва считано от 31.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата 184,71 /сто осемдесет и четири лв. и 71 стотинки/ лева възнаградителна лихва за периода от 27.06.2022г.

– 23.04.2023г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 29677/2023г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Г. П. ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 125,00 /сто 2 двадесет и пет/ лева разноски в заповедното и сумата 625,00/шестстотин двадесет и пет / лева разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3