Определение № 1751 от 13.08.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8797/2021
- Вид
- Определение № 1751
- Подписан
- 13.08.2021
- В сила
- 13.08.2021
- Състав
- Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.397, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.401 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.468, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.470 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1751 гр. София , 12.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Иванова
Петър Люб. Сантиров
Евелина Маринова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника Б. Г. Г. срещу наложен запор чрез запорно съобщение по изп. д. № 20218490401948 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849, с район на действие СГС, във връзка допуснато обезпечение на бъдещ иск с определение по гр. д.
№ 9285/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав. Счита, че издадената обезпечителна заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени наложения запор, тъй като също се явява незаконосъобразен. В молбата за допускане на обезпечение не е посочено, че в наказателното производство е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 41 800 лв. Твърди, че не е извършил описаните в обвинителния акт престъпни деяния. Моли съда да отмени наложения запор поради незаконосъобразност на обезпечителната заповед.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от другата страна – „Е.“ ЕООД.
Съдия – изпълнителят А.П., е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е недопустима. Нормата на чл.401 ГПК препраща към разпоредбите на изпълнителното производство, но само към изрично посочени разпоредби. Единственият посочен текст, който е свързан, с обжалване е чл.435, ал.4 ГПК. С него е предвидено право на третото лице, което счита, че изпълнението засяга неговите права, да обжалва, но липсва препращане към чл.435 ГПК. С оглед на това счита, че длъжникът няма право на жалба на обезпечителната мярка. Отделно от това в чл.435, ал.2 ГПК не е предвидена възможност за обжалване на това изпълнително действие. Извън компетентността на съдебния изпълнител е да проверява правилността на допуснатите обезпечителни мерки. Изложените доводи в жалбата имат значение при обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението на бъдещия иск. С оглед на това счита, че жалбата следва да се остави 1 без разглеждане.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „Е.“ ЕООД за налагане на обезпечение, въз основа на обезпечителна заповед № 20045696 от 19.02.2021 г., издадена по гр. д. № 9285/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
Съгласно представената обезпечителна заповед е допуснато, на основание чл.390, ГПК вр. с чл.397, ал.1, т.2 ГПК обезпечение на бъдещи искове от „Е.“ ЕООД, против Б. Г. Г., за вреди, причинени при извършване на деликти като управител на дружеството за сумата от общо 3„41 800 лв. – главница и 25 070, 35 лв. – сбор от лихвите за забава по всеки един от деликтите , чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в посочени в молбата търговски банки, описани в обезпечителната заповед.
На 22.02.2021 г. ЧСИ А.П. е изпратил запорни съобщения за налагане на обезпечителна мярка до описаните в обезпечителната заповед банки.
Нормата на чл.401 ГПК, в която е регламентирано действието на обезпечителните мерки, е налице препращане към нормата на чл.435, ал.4 ГПК и чл.440 ГПК относно редът за защита срещу незаконосъобразно наложени обезпечителни мерки. В посочените норми, към които препраща чл.401 ГПК, е регламентиран редът за защита на третите лица, които са засегнати от изпълнението.
Не е изрично предвидена възможност длъжникът, срещу когото е постановена обезпечителната заповед, да обжалва действията по налагане на обезпечението. Така за длъжникът не е налице възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на сметки, въз основа на постановена обезпечителна заповед.
Нужно е да се отбележи също така, че такава възможност не е предвидена и в общата норма на чл.435, ал.2 ГПК. В нея са посочени изрично и изчерпателно действията на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Жалбоподателят има качеството на длъжник в производството, образувано въз основа на издадена обезпечителна заповед. Същият не атакува в настоящото производство действие на съдебния изпълнител, което попада в приложното поле на посочените норми.
2
Релевираните доводи относно законосъобразността на допуснатото от СРС, ГО, 77 състав, обезпечение на бъдещия иск чрез предложените от молителя обезпечителни мерки, не могат да се ценят в настоящото производство, доколкото длъжникът няма право на жалба срещу налагането на допуснатото обезпечение.
Длъжникът обаче разполага с правната възможност да обжалва определението, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, съгласно нормата на чл.396, ал.1 ГПК.
Законосъобразността на посоченото определение не може да се преценява в изпълнителното производство, доколкото би довело до нарушаване на установения процесуален ред за това.
По изложените съображения съдът счита, че частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 4020/02.03.2021 г., депозирана от длъжника Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „****, срещу запори, наложени по изп. д. № 20218490401948 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849, с район на действие СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 8797/2021 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3