Протокол № 525 от 16.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 525 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова

Сложи за разглеждане докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000491 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:50 часа се явиха:

За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЕТ А. - А. Д., редовно призовани, се явява ЛИЧНО И С адв. М. Р., редовно упълномощен.

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЕТ К. - П. С., редовно призовано, се явява адв.

Д. Г. и адв. Н. П., редовно упълномощена.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът преценява, че няма процесуална пречка да се даде ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

Производството пред ПАС е образувано по въззивна жалба от А. Г. Д., в качеството му на ЕТ А. - А. Д., против решение № 18/26.04.2023 г., постановено по т.д. № 12 по описа за 2022 г. на КОС в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ЕТ К. - П. С. искове по съображения, подробно изложени във въззивната жалба. Искането е да се отмени решението в обжалваните части, да се уважат изцяло предявените искове и се присъдят сторените разноски.

Във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане за повторна оценителска експертиза относно 1 пазарната стойност на описаните дейности.

Против същото решение е постъпила насрещна и частична въззивна жалба от ответника П. С., в качеството му на ЕТ К. - П. С., чрез която са уважени частично предявените искове. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в тази част, както и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Искането е да се отмени решението в осъдителната му част, да се отхвърлят изцяло предявените искове и да се присъдят разноски.

Всяка от страните е с отговор, постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК.

Оспорва жалбата на другата страна.

Адв. Р.: Поддържам частната въззивна жалба и доказателствените искания в нея. Оспорвам насрещната жалба. Същата е недопустима и неоснователна. Поддържам подадения отговор.

Адв. П.: Оспорваме частната въззивна жалба. Поддържаме нашата насрещна въззивна жалба. Поддържаме отговора на жалбата, като сме изложили и становище по искането за допускане на доказателства.

Поддържаме изложените съображения, че искането е плеклудирано и неоснователно за допускане на нова експертиза и приемане на писмените доказателства, които се намират в кориците на делото. Те вече са приети от първоинстанционния съд.

Пред първоинстанционния съд е назначена първоначална експертиза, повторна експертиза. Сега искането за нова, трета повторна експертиза, се явява не само преклудирано, но и неоснователно, тъй като съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Уважил е исканията, поставил е по исканията задачи от ищеца по делото и заключението на повторната експертиза е прието без възражения от страна на страните по делото. Нови искания в първата инстанция не са правени, така че пред тази инстанция искането за назначаване на трета повторна експертиза, се явява не само преклудирано, но и неоснователно.

Адв. Г.: Поддържам изразеното от адв. П..

Адв. Р.: По отношение на доказателствата, които сме представили, и доказателственото искане, моля да имате предвид, че в хода на първоинстанционното производство отговор на формулирания във въззивната жалба въпрос не беше даден. Съобразно трайната практика на Върховния съд, първоинстанционният състав следваше служебно да проследи дали даденото заключение е пълно, точно и ясно и дали отговаря на поставената задача. В тази връзка формулираните от нас в настоящата инстанция доказателствени искания се явяват допустими. Поискали сме да бъдат представени от Д** представените по делото доказателства. Те са приложени са по делото, но не са използвани от вещите лица.

Във връзка с направеното искане, съдът преценява, че не са налице 2 условията по чл. 266 ал. 3 вр. чл. 199 ГПК, поради коет О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение направените от жалбоподателя А. Д., в качеството му на ЕТ А. - А. Д. доказателствени искания във въззивната жалба.

Адв. Р.: Нямаме други искания. Представям списък на разноски Адв. Г.: Нямаме искания. Представям списък на разноски.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци на разноски, заедно с доказателства за извършването им.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите депозираната от доверителя ми въззивната жалба, както и да отмените първоинстанционното решение в оспорената от нас част, като оставите без уважение подадената насрещна въззивна и частна жалба, като изцяло неоснователна.

Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски, съобразно представения списък. Възразявам за прекомерност на предявеното адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии! Считаме, че въззивната жалба, подадена от ЕТ А. - А. Д. е неоснователна. Изложили сме съображения в отговора, който сме подали на тази въззивна жалба. Считаме, че решението в тази част е правилно. Твърдението, че пазарните цени на тези дейности, за които се претендира, двете дейности, отговарят на обедняването на ЕТ, е несъстоятелно и неправилно. Не се установи от страна на ищеца по делото да е извършвал, първо, тези дейности и, второ, не се установи размерът на неговото обедняване, тъй като искът е предявен по чл. 59 ЗЗД и съдът е приел, че това е правното основание на иска. Ние считаме, че тъй като твърдяното обедняване и твърдяното обогатяване на нашия доверител не произхожда от един и същи акт, иск по чл. 59 ЗДД е недопустим и на това основание считам, че също правилно би следвало да бъде отхвърлен искът, тъй като основанието, на което нашият доверител е получил възнаграждение от страна на Д** при М*, е сключен договор за обществена поръчка. По него е имало подизпълнител, който е бил именно ищецът по делото, но нашият доверител е отчел извършената работа. Тя е приета от Д** и на него му е заплатено възнаграждение за отчетената работа. Това е фактът, въз основа на който нашият доверител е получил възнаграждение.

Различен е фактът, на който се позовава ищецът по делото. Той твърди, че има неоснователно обогатяване и че нашият доверител се е обогатил неоснователно за сметка на неговото обедняване. Има ТР на ВКС, което е в сила и към настоящия момент, съгласно което съдът следва да изследва дали обедняването и обогатяването произхождат от един факт или от общи факти.

3

В случая не произхождат нито от един факт, нито от общи факти, тъй като ние имаме сключен договор и на негова база сме получили възнаграждение.

Ищецът твърди, че претендира възнаграждение извън договореното с договора на подизпълнение, той не претендира въз основа на договор за подизпълнение, а на основание, че е извършил нещо, което не му е било възложено. Иск по чл. 59 ЗЗД е допустим, когато няма възможност ищецът да предяви друг иск. В случая ние считаме, че сме изправени пред хипотезата на възможност ищецът да предяви друг иск, какъвто не е предявил и съдът правилно е приел, че не е доказан размерът на обедняването от страна на ищеца по делото.

Действително, представят се във вид пред тази инстанция анализни цени. Такива са изискани от Д**, но те са анализни цени, които нашият доверител е правил, с оглед на това, че той е следвало да извърши тези дейности и ги е извършил. В тези анализни цени се съдържа не само труд, материали, транспорт, но и печалба и начислено ДДС. Не може да се твърди, както се твърди във въззивната жалба, че има идентичност между обедняването и обогатяването. Защото тези анализни цени, така изготвени от нашия доверител, включват компоненти, които не би следвало, ако се приеме, че действително ищецът е извършил тези дейности, да му се присъждат.

Защото обедняването не включва в себе си нито печалба, нито ДДС. Не е установено по безспорен начин, че ищецът по делото е заплатил тези разходи и че той е извършил тези дейности. Има разпитан по делото свидетел, като единият свидетел е съпругата на ищеца по делото, която е установила, че е ходила веднъж на този обект, но тя не е установила твърдяното от него обстоятелство, че той е извършил пуск на ладка и тестване на автоматизацията на процесите, а тя говори за пуск на ладка и тестване на оборудването, коеото са две съвсем различни дейности, така че на нейните показания не би следвало да се позовава съдът, както не се е позовал.

А що се касае до твърдението за фиксиране и застопоряване на съдове, 20 на брой, свидетелят, който е разпитан, установява, че е фиксирал съдове, като не може да направи разлика между фиксиране и застопоряване, а това са две различни дейности. Освен това, не е назначен нито на трудов договор, нито има граждански договор с ищеца, не може да се спомни дали и каква сума е заплатена, поради което и в тази част решението на първоинстанционния съд е правилно, тъй като от тези доказателства, събрани по делото, не се установява да има обедняване за извършване на тази дейност - фиксиране на съдове. Анализните цени са изготвени от нашия доверител, с оглед на това че той е извършил не само фиксиране и застопоряване на съдове, но той е извършил и доставка на материали, транспортни разходи и разходи за заплата на работници, които работят в неговата фирма.

Що се касае до жалбата - насрещната въззивна жалба, колежката ще везем становище. Решението е правилно в частта на подадената от ищеца въззивна жалба.

Адв. Г. : Уважаеми апелативни съдии! Изцяло споделям изложените съображения на колегата П. досежно въззивната жалба срещу 4 първоинстанционното решение в частта, с която е обжалвано. Същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Считаме насрещната въззивна жалба, депозирана от страна на доверителя ни, за основателна, поради следното:

Първоинстанционното решение в осъдителната му част е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради следното:

Изяснената от съда фактическа обстановка би следвало да се проведе под нормата на чл. 67 и следв. от ЗЗД, а именно за водене на чужда работа без пълномощия, а не под нормата на чл. 59 ал. 1 от същия закон, а именно за неоснователно обогатяване, от една страна.

От друга страна, считам, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и техният анализ не водят и не следва да доведат до наистина установено пълно и главно доказателство от страна на ищеца, че е причинено по отношение на същия неоснователно обогатяване. Считаме, че следва да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното решение в осъдителната му част, като неправилно, и постановите ново по съществото на спора, с което да отхвърлите изцяло предявения срещу доверителя ни иск, както и да осъдите ЕТ А. - А. Д., да заплати на ЕТ К. - П. С. съдебни и деловодни разноски и за двете съдебни инстанции, като правя възражение за прекомерност досежно адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция, претендирано от страна на ЕТ А. - А. Д.. Моля за решение в този смисъл.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок .