Решение № 116 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330110096 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 124 от ГПК вр. чл.

22 от ЗПК от К. Х. Е., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ******** № ****, ет. ***, ап. *** чрез адв. С. против „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от А. Г. за признаване за установено, че сключеният между страните договор за заем *********/18.04.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен потребителски договор за кредит *******/18.04.2023 г. за сума в размер от 1800 лв. при ГПР-14,49%, ГЛП 10 %. Общата дължима сума е 4608 лв. Не е посочен размера на възнаградителната лихва. Сумата се дължи на 24 двуседмичени вноски от по 192 лв. в периода 07.05.2023 г.-21.04.204 г. В договора се съдържат клаузи за заплащане на еднократна такса за разглеждане -1337,04 лв. и такса за изготвяне на индивидуално предложение1336,80 лв. Договора е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Липсва яснота за начина на изчисляване на лихвата и формиране на ГПР. Визираните такси касаят отпускане и управление на кредита и противоречат на ЗПК. Тези 1 клаузи са нищожни поради нарушение на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем ******** от 18.04.2023 г., погасителен план е видно, че на същата дата между страните е постигната договорка за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 1800 лева, дължима на 18 вноски при 10 % лихва ;14,49 % ГПР. Предвидено е заплащане на такса от 1337,04 лв. за експресно разгалжден и 1336,80 лв. –за изготвяне на индивидуално предложение. Общия размер на задължението е 4608 лв. Сумата е получена на 17.10.2022 г. Договорено е предоставяне на обезпечение –поръчител-конкретно юридическо физическо лице срещу възнаграждение от 3030 лв. Общия размер на задължението 7080 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на 2 кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 14,49 %, а възнаградителната лихва10%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага иска да се уважи.

3

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-184,32 лв. и 760 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Х. Е., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ********* № ***, ет. **, ап. ** и „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от А.

Г. че сключеният между тях договор за заем *******/18.04.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от А. Г. да заплати на К. Х. Е., ЕГН ********** с адрес гр.

*******, ул. ************* № ***, ет. **, ап. **, сумата от 944,32 лв.

(деветстотин четиридесет и четири лева и 32 ст.) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4