Решение № 1878 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330105318 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от И. С. Т. и А. Н. Т. против Т.

С. С. осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от около 80 кв.м. от поземлен имот, представляващ УПИ *** от кв. 7 по плана на с. Н. Г., която реална част е с граници УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** - зеленина и улица, и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на процесната реална част от недвижимия имот.

Ищците твърдят, че по силата на н. а. № *** И. С. Т., придобил заедно с В. С. М. – при равни права, поземлен имот, представляващ УПИ ***, квартал 1, по плана на с. Н. Г., състоящ се от 1 361 кв.м. с уредени регулационни сметки, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда и друг навес.

Сочат, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ищците. Поддържат, че след смъртта на брата на ищеца - И. Т. и снаха му, последният закупил през 2022 г. от техните наследници тяхната ½ ид.ч. от имота. Сочат, че в съсобствения имот, представляващ УПИ *** с площ от 1 520 кв.м., ищецът построил заедно със съпругата си двуетажна жилищна сграда, за което се снабдили с констативен н. а., в който било установено, че 1 поземлен имот101 е част от УПИ *** с площ от 1 440 кв.м. Твърдят, че с плана на с. Н. Г. към имота е включено и придаваемо място от 70 кв.м. за сумата от 4 200 лв., а площта на имот пл. № 101 възлизала на 1 514 кв.м. Ищецът И. Т. твърди, че съседният имот УПИ *** от кв. 7 по плана на с. Н. Г., с площ от 1 080 кв.м., също е бил собственост на бащата на ответника С. Т. С. и Д. Т. Е., като към настоящия момент е собственост на ответника на основание н. а. № ***** г., като съгласно нотариалният акт площта на имота е станала от 1 080 кв.м. на 1 453 кв.м. Твърдят, че в нотариалния акт е цитиран и н. а. № ***** г., който оспорват. Сочат, че ищецът Т. имал спор с брат си относно границите на имота още през 1997 г. – 1998 г. във връзка с поставена от него ограда без разрешение от Община С. и без измерване на имотите. Сочат, че са се обърнали към Община С. с молба за разрешаване на въпроса с намалената квадратура на собствения им имот, в отговор на което получили писмо, с което били уведомени, че е налице спор за материално право. Твърдят, че не могат да уредят доброволно взаимоотношенията си във връзка с имота, поради което молят за съдебно съдействие като ответникът бъде осъден да предаде владението по отношение на спорната част от имота с площ от около 80 кв.м.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. С.

С. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е собственик на УПИ *** от кв. 7 по плана на с. Н. Г., с площ от 1 453 кв.м. на основание н. а. № ***** г., който е придобил от леля му Д. Т. Е. и баща си – Т. С. М., които са го придобили по давност, като са присъединили и владението на техния баща Т. С. М., починал на *** г., който е брат на ищеца И. С. Т.. Оспорва твърденията на ищците, че през 1997 г. – 1998 г. ищците са имали спорове относно границата между двата имота УПИ *** и УПИ ***. Оспорва твърденията на ищците, че по плана от 1996 г. към имота им е включено придаваемо място от 70 кв.м., което е за сметка на УПИ ***, тъй като към двата имота - УПИ *** и УПИ *** са придадени площи по регулация, но те са откъм УПИ IXX – зеленина и тези площи са за сметка именно на този имот.

Сочи, че границата между УПИ *** и УПИ *** не е променяна с плана от 1996 г. и е запазена така – както е била по плана от 1950 г. Оспорват твърденията на ищците, че дядото на ответника е поставил ограда по негово усмотрение и без разрешение от Община С.. Поддържа, че нито той – нито 2 неговите праводатели са осъществявали действия по преместване на оградата между имотите и не са завладявали част от УПИ ***. За установяване на това обстоятелство се позовава на декларация, издадена от дядо му Т. С. М., с която последният е изразил съгласие ищецът И. Т. да изгради на границите между двата парцела жилищна сграда, като на тази регулационна граница в имот УПИ *** са построени двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 82 кв.м.

Сочи, че ищците са изградили циментова пътека, която попада в УПИ *** с приблизителни размери – дължина от 21 метра и ширина от около 70 см., като по този начин препятстват упражняване на правото на собственост в пълен обем по отношение на имот УПИ ***. Счита, че и по стария и по новия регулационен план няма разминаване по отношение на отразената граница между двата имота УПИ *** и УПИ ***, като оградата е поставена от жилищната сграда на ищците – до границата с УПИ IXX – зеленина, като тази ограда се намира на имотната граница и е продължение на изградената от ищеца жилищна сграда. Твърди, че между двата имота преди повече от 25 години е поставена ограда – циментови колове с телена мрежа и по този начин страните са владеели имотите, като положението на тази ограда не е променяно от момента на нейното изграждане. Предвид изложеното и при условията на евентуалност релевира възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като по смисъла на чл. 82 ЗС присъединява и владението на своите праводатели. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Исковата претенция е такава за собственост на спорна реална част от недвижим имот, за която са изложени твърдения, че е неправилно завзета от ответника и заснета към неговия имот.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, допустим е иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е 3 допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал.

1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

По делото е представен н. а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***** г., с който С. Т. М. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на парцел ***, кв. 1 по плана на с. Н. Г., състоящ се от 1362 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда върху 58 кв.м.

Установява се, че на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н. а. за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** г., С. Т. М. и Д. И. М. са прехвърлили на ищеца И. С. Т. и В. С. М. парцел ***, кв. 1 по плана на с. Н. Г., състоящ се от 1362 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда върху 58 кв.м.

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак е, че ищците са сключили граждански брак на 10.04.2000 г. – след сключване на договора за продажба, поради което ищецът И. С. Т. е придобил ½ ид.ч. от имота в лична собственост.

С н. а. за констатиране на право на собственост по давностно владение № ***** ищците са признати за собственици на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 82 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м., изградени в югоизточната част на УПИ *** с площ от 1520 кв.м.

Ищците са придобили собствеността по отношение на останалата ½ ид.ч. от дворното място на основание договори за покупко-продажба, обективирани в н. а. за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *** г. и н. а. за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *** по силата на които А. К. С. и С. В. С. са прехвърлили на ищците собствените си по ¼ ид.ч. от УПИ *** с площ от 1490 кв.м., а по документ за собственост 1362 кв.м.

По делото не е налице спор, че А. К. С. и С. В. С. са наследници на В. С.

М..

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че УПИ *** 4 съответства на УПИ ***, като това обстоятелство се установява от допуснатите по делото съдебно-технически експертизи.

В производството по делото не са представени доказателства за придаване на реална част по регулация към процесния УПИ *** от съседен имот. По делото е представена разписка от **** г. за заплащане на сумата от 4 200 лв. от И. С. Т. – за извършване на оценка на недвижим имот, от която разписка не се установява да е осъществено заплащане на обезщетение в полза на собственик на съседен имот за придаване на реална част по регулация.

С н. а. за собственост на недвижим имот по давност № *****. Т. С. М. е признат за собственик на дворно място с площ от 1080 кв.м., което представлява част от имот ***, кв. 1 по плана на с. Н. Г..

С н. а. за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***** г. С. Т. С. и Д. Т. Е. са признати за собственици на основание давностно владение, повече от 10 години, изтекли в полза на наследодателя Т. С. М., на УПИ ***, кв. 7 на с. Н. Г. с площ от 1453 кв.м., ведно с построените в имота сгради.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници е, че С.

Т. С. и Д. Т. Е. са деца на Т. С. М..

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № ***** г., С. Т. С. и Д. Т. Е. са прехвърлили на ответника Т. С. С. правото на собственост по отношение на УПИ ***, кв. 7 на с. Н. Г. с площ от 1453 кв.м., ведно с построените в имота сгради.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че УПИ *** съответства на УПИ ***, като това обстоятелство се установява от допуснатите по делото съдебно-технически експертизи.

От изслушаната в производството по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че границите на процесния имот до 20.12.2023 г. са определени по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 264/1996 г. и са УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** – зеленина от кв. 7 и улица, като след тази дата процесният имот е с идентификатор № *** съгласно КККР на с. Н. Г., одобрени със Заповед № РД-18-199/20.12.2023 г. на изпълнителния директор на АГКК. Вещото лице е изготвило геодезическо заснемане на двата имота и съществуващата ограда. Към експертизата е изготвена комбинирана скица на УПИ *** и УПИ *** по кадастралния и 5 регулационен план, одобрен със Заповед № 264/1996 г. и съответстващите на тях УПИ *** и УПИ *** по плана от 1950 г., като е нанесено и действителното положение на поставената между двата имота ограда. Експертизата е установила, че между двата плана от 1950 г. и 1996 г. не са констатирани съществени изменения, като най-голямото отклонение е в рамките на допустимата грешка. Вещото лице е достигнало до извод, че регулационната граница между УПИ *** и УПИ *** следва имотната граница в рамките на допустимата грешка съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., изм. С ДВ, бр. 72/31.08.2021 г., към ЗКИР. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че оградата е показана на скица – Приложение № 2 и е нанесена с виолетов цвят (последната означена в легендата линия).

По делото е допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и материалите съхраняващи се в Геокартфонд – София, вещото лице е изготвило комбинирана скица на УПИ *** и УПИ *** по кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 264/1996 г. и съответстващите на тях УПИ *** и УПИ *** по плана от 1950 г., като е констатирано, че има разминаване в площите на двата имота, което не се дължи на фактическото изместване на границата между двата имота. Вещото лице е посочило, че при направената справка се установява, че площта на УПИ *** по плана от 1950 г. не съвпада с площта на имот с идентификатор № *** – 1531 кв.м. При съвместяване на плана от 1950 г. и действащия регулационен план вещото лице е установило припокрИ.е на северната, южната и източната граница на УПИ ***, кв. 7, като е посочило, че ако е имало придаваеми места по регулация – последните не са отразени в картните материали. Вещото лице е достигнало до извод, че разминаването в площите на двата имота се дължи на западната граница, като допълнителната площ е колорирана в червено на приложената скица. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание последното е посочило, че реалните граници на имотите са посочени в зелено в скица – Приложение № 1 към първата експертиза, като разликата в площите се дължи на придаваеми места от запад – от имот – зеленина.