Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1351 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3515/2026
Вид
Решение № 1351
Подписан
24.09.2026
В сила
16.10.2026
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330203515 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0333-000215/15.04.2026г. на Началник група в РУ – Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, с което на К. П. Г., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.638, ал.1 т.1 вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 127,82 /сто двадесет и седем евро и 82 цента/ евро с равностойност от 249,99 лева, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, чрез процесуален представител – адв.П., се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се явява и пълномощника. В жалбата се навеждат твърдения, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган и е нищожно. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 14.03.2026г. в 18,05 часа в гр.Стамболийски, на ул.“Иван Вазов“ до номер 9, с посока на движение от изток на запад било установено, че жалбоподателя К. Г. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ****, лична собственост, като било установено, че водачът, като физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката. С оглед на горното полицейски служители съставили АУАН серия GA № 5176805/14.03.2026г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на К. П. Г. на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. с чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 127,82 евро/249,99 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, а именно разпита на актосъставителя Т. М. Н.. От показанията на св.Н. се установява, че е спрял за проверка процесния автомобил и установил, че жалбоподателят бил управлявал собствения си автомобил без сключена застраховка „ГО“.

Извършил справката посредством работна станция – таблет, в реално време.

Предвид и на това съставил АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани и кредитирани от съда доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на К. П. Г. на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, която предвижда, че: „договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т.1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор;“. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Г. е собственик на управлявания от него лек автомобил, който към момента на спирането е би с регистрационни табели и е бил надлежно регистриран. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или 2 използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице, което е негов собственик, не е сключил договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като собственик на МПС-то е бил длъжен, съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

С оглед изложеното, съдът намира, че К. П. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на процесната дата като собственик на МПС, е управлявал същото, без да е сключил договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Неоснователни са доводите на пълномощника, че тъй като бил съставен и АУАН за служебно прекратена регистрация, то автомобилът не следвало да има сключена валидна застраховка „ГО“. Следва да се отбележи, че автомобилът е бил надлежно регистриран, с поставени регистрационни табели, като липсата на застраховка „ГО“ води до служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, но при сключването й, това служебно прекратяване приключва. Същевременно регистрационните табели на автомобила се намирали на съответните места по автомобила, поради което не са били налице пречки това МПС да се движи по пътища, отворени за обществено ползване, както е било осъществено от жалбоподателя и в настоящия случай. Ето защо е налице извършено нарушение, което е установено по категоричен начин, както бе описано по-горе, поради което оплакванията са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ „ На лице по чл. 483, ал.

1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: т. 1. глоба от 250 лв.

– за физическо лице;”. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ стойността на административното наказание от лева се преобразува в евро, като при превалитиране размерът на административното наказание ГЛОБА е от 127,82 евро/249,99лв.

По делото липсват доказателства за наличие на признаците на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива нанесени вреди при управление на МПС и е сериозен гарант за обезпечаването им, а липсата води до по-висока обществена опасност на деянието, в сравнение с други нарушения.

3

При този изход на спора право на разноски, съгласно новелата на чл.63д ЗАНН, има въззиваемата страна. Тъй като не е направено искане за присъждане на разноски, то такива не се дължат.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-0333000215/15.04.2026г. на Началник група в РУ – Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, с което на К. П. Г., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.638, ал.1 т.1 вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 127,82 /сто двадесет и седем евро и 82 цента/ евро с равностойност от 249,99 лева, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4