Решение № 904 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100506861 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Със съдебно решение № 310278 от 30.12.2022 г., постановено по гр.дело № 62535/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, е осъдена Г. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ, сумата от 751,80 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, с аб.№ *******, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 21,60 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба07.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен исказа цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 751,80 лв. до пълния предявен размер от 1200, 67 лв., или за размера от 444,87 лв., както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 239,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., и за заплащане на сумата от 4,99 лв., представляваща мораторна лихва върху 1 задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2014 г. до 29.08.2017 г. С решението на съда е осъден Д. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ, сумата от 375,90 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, с аб.№ *******, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 10,80 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба07.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 375,90 лв. до пълния предявен размер от 1200, 67 лв., или за размера от 824,77 лв., иска за цена на ткса за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 10,80 лв. до пълния предявен размер от 21,60 лв. или за размера от 10,80 лв. както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 239,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., и за заплащане на сумата от 4,99 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2014 г. до 29.08.2017 г. С решението на съда е осъден Р. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ, сумата от 332,90 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, с аб.№ *******, за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 7,74 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба07.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 332,90 лв. до пълния предявен размер от 1200, 67 лв., или за размера от 867,77 лв., и за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2014 г., иска за цена на такса за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 7,74 лв. до пълния предявен размер от 21,60 лв. или за размера от 13,52 лв., и за периода от 01.06.2014 г. до 31.07.2014 г., както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 239,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., и за заплащане на сумата от 4,99 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2014 г. до 29.08.2017 г. С решението на съда е осъдена Г. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание 2 чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 413,17 лв., представляваща разноски по делото, както и в полза на Софийски районен съд сумата от 26,37 лв., представляваща допълнителен депозит за СТЕ. С решението на съда е осъден Д. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 206, 59 лв., представляваща разноски по делото, както и в полза на Софийски районен съд, сумата от 13,19 лв., представляваща допълнителен депозит за СТЕ. С решението на съда е осъден Р. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 181,98 лв., представляваща разноски по делото, както и в полза на Софийски районен съд, сумата от 11,62 лв., представляваща допълнителен депозит за СТЕ. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 98,82 лв., представляваща допълнителен депозит за СТЕ. С решението на съда е оставено без уважение искането на Д. С. Ц. за разсрочване на дълга му.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 79 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.И.Г. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съеднинени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло така предявените искове. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите страни - ответници Г. Р. Ц., Д. С. Ц. и Р. С. Ц., не вземат становище по подадената от ищеца въззивна жалба.

Въззивникът- ответник Д. С. Ц., чрез назначения му по делото особен представител адв.П. Л. е подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която са уважени предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло така предявените искове. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

3

Въззиваемите страни - ответници Г. Р. Ц. и Р. С. Ц., не вземат становище по подадената отответника Д. С. Ц. въззивна жалба.

Въззивникът- ответник Р. С. Ц., чрез назначения му по делото особен представител адв.П. К. е подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която са уважени предявените обективно съеднинени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло така предявените искове.Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемите страни - ответници Г. Р. Ц. и Д. С. Ц., не вземат становище по подадената от ответника Р. С. Ц. въззивна жалба.

Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, не взема становище по подадените въззивни жалби от ответниците по делото- Г. Р. Ц. и Р. С. Ц..

Третото лице-помагач Н.И.” ООД, гр.София, не взема становище по жалбите.

В хода на производството по делото са починали ответниците Г. Р. Ц. и Д. С. Ц..

С разпореждане постановено в закрито заседание на 02.10.2022 г. са заличени като страни по делото/ ответници/, въззивникът - ответник Д. С. Ц./ починал на 30.07.2021 г./ и въззиваемата страна- ответник Г. Р. Ц./ починала на 18.02.2020 г./.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа т по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 4 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба на ответниците по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от тях възражение за неправилност на обжалваното решение, по което настоящият въззивен състав намира следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивните жалби във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В случая, противно на изложеното във въззивната жалба, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че към настоящия момент ответникът Р. С. Ц. е собственик на процесния недвижим имот, както и че сградата етажна собственост /в която се намира процесния топлоснабден имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същия е имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия.