Решение № 279 от 29.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. К., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Казанлък., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102321 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 вр. във вр. с чл.99 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата *** г., на основание чл.99 от ЗЗД, между “б.“, клон б. и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е прехвърлено в негова изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането и обявената предсрочна изискуемост с Уведомително писмо от името на "б.,клон б.“. В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост за ненадлежно, към исковата молба представя Уведомително писмо с изх.№*** г., което моли да приеме и връчи на ответника. На *** г. между „б.“, клон б. като кредитор и Й. Х. Х. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с №***, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Размерът на предоставения с договора кредит бил: 7000 лв. и застрахователна премия: 3486.84 лв. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 14832.72 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 4345.88 лв. На основание сключения договор, кредитополучателят се задължил да 1 върне сумата по кредита в срок до 15.07.2028 г., на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 176.58 лв., при първа погасителна вноска *** г., съгласно погасителен план в Договора за кредит. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 15.07.2028 г., но кредитополучателят не изпълнявала в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.. До длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от дата *** г.- получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1376.99 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК било образуваното ч.гр.д. №1606/2024 г. по описа на РС – К. и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Й. Х. Х., която подала възражение срещу заповедта за изпълнение и за “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес да предяви установителния иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Й. Х.

Х., че дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*** следните суми: 6296.73 лв. представляващи главница за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2028 г., по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост считано от дата *** г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2851.18 лв. договорна лихва за периода от 15.08.2022 г. до *** г.;

1376.99 лв. обезщетение за забава от 16.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период бил изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно изискването на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както и законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, както и разноските по ч.гр.д.№1606/2024 г. по описа на РС - К.. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и отчасти кумулативно предявените установителни искове срещу Й. Х. Х., да постанови решение, с което да осъди Й. Х. Х. да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*** неизплатени по процесния договор суми: 6296.73 лв. главница за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2028 г.; 2851.18 лв.-договорна лихва за периода от 15.08.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до *** г.; 1376.99 лв. обезщетение за забава от 16.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира съдебни разноски. Сочи банкова сметка по която ответникът може да заплати дължимите суми на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД: IBAN: ***, BIC:***, в “О.“ АД. Претендира юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените исковете. Позовава се на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК следвало да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, което подлежало 2 на доказване в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предсрочната изискуемост по кредита не била настъпила. Позовава се на т.11.6 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д№4/2013г. на ВКС. ОСГТК и решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№2561/2014 г. на ВКС, II т.о. и заявява, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди, че сключеният договор от ***г. е недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в посочения годишен лихвен процент липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, като нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. В чл.9.1 от договора било записано, че годишният лихвен процент е в размер от 30.48%, но не било определен изрично като фиксиран, което водело до нищожност на договора. В договора от ***г. бил посочен ГПР, но липсвало, каквото и да било уточнение, какви точно разходи се включвали в него. Посоченият лихвен процент не било ясно как точно се съдържало и как бил изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин била поставена в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. За да бъдела спазена разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлявал ГПР, но и изрично и изчерпателно да били посочени всички разходи, които щяла да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Съобразяване на разхода за застрахователна премия при определяне на общия размер на разходите по кредита водело до извода, че ГПР по договора за кредит не било в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. В погасителният план изцяло не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор от ***г. била предвидена дължимостта на договорна лихва, както и застрахователна премия, такса експресно разглеждане, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.

Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържало в тази обща сума. Непосоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит. Договор от ***г. не отговарял на част от изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като в него и погасителния план към него не се съдържала информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато било приложимо - допълнителните разходи.

Наред с това, застрахователната премия и таксата ангажимент следвало да се 3 включи в ГПР, а в случая това не било направено. Това от своя страна съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следвало да бил в размер не по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. В тази насока било и Решение на СЕС от 21 март 2024 г., по дело С-714/22, задължително за съдилища в страната. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1606/2024 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед №1007/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Й. Х. Х., с ЕГН-**********, за сумите: 6296.73 лв. главница, 2851.18 лв. договорна лихва от 15.08.2022 г. до *** г., 1376.99 лв. лихва за забава от 16.08.2022 г. до *** г., по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/*** г. и законната лихва върху главницата от *** г. до изплащане на вземането, както и 260.50 лв. разноски по делото, от които:

210.50 лв. държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.07.2024 г. и на 01.08.2024 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане от *** г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок установителният иск е предявен.

Представени по делото са заверени копия на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №*** от *** г. и Приложение към него, сключени между “б.“, клон б. като кредитор и ответника Й. Х. Х. като кредитополучател, от които е видно, че кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 7000 лв. за потребителски цели, която сума е получена от кредитополучателя, при следните уговорени параметри и условия: застрахователна премия3486.84 лв.; такса ангажимент- 140 лв.; брой погасителни вноски- 84 бр.; месечна погасителна вноска- 176.58 лв.; обща стойност на плащанията14832.72 лв.; ГПР- 16.82%; лихвен процент- 14.95%, и погасителен план, в който са посочени падежните дати и оставащата главница, с падеж на първата погасителна вноска- *** г., а последната с падеж- 15.07.2028 г. В чл.5 от договора страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер включително всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за 4 настъпване на предсрочната изискуемост. В т.26 от договора е постигнато съгласие правото на кредитора, след сключване на договора или по всяко време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя.