Разпореждане № 143337 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 143337 гр. София, 15.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .................... като разгледа докладваното от .................... Частно гражданско дело № 20231110153762 по описа за 2023 година

Производство за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 във връзка с чл. 414, чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс.

За да изпълни задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс да следи за наличие или за обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителка, съдът се запозна със заявлението и установи, че:

Производството е образувано по заявлението на ..................... в апартамент , представлявано от управителите .................., против В. В. Р. с ЕГН......................... живееща в гр.

.........................

Вземането, предмет на заявлението е цедирано на заявителя от ....................... със седалище и адрес на управление в гр. .......................;

Цедентът е поръчител, встъпил в правата на ................ удовлетворен кредитор по договор за потребителски заем, сключен с длъжника по настоящото дело.

Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение за различни суми, включително за: възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство); обезщетение за забава върху същото възнаграждение.

Съдът намира, че уговорката, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит във връзка с §20 от чл. 1 на Раздел II от общите условия, вменяващ на длъжника задължение в десетдневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за цялата сума предмет на договора или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Специфичните изисквания към приеманите от кредитора обезпечения и краткият срок за предоставянето им са предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие, и тези на потребителите, защото практически 1 задължава длъжниците да сключат договор с предварително избран от кредитора поръчител.

Обезпечаването на кредита е свързано с процедурата за отпускане му, както и с действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които не се дължи заплащане на такси и комисионни по силата на чл. 10 а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Дори да се приеме, че се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора, по смисъла на чл. 10а ал. 1 от същия закон, претендираното възнаграждение за сключен договор за поръчителство не е посочена в договора за заем като дължима сума от потребителя в нарушение на чл. 10 а, ал. 4 от закона. Посочената разпоредба предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) не е част общото задължение по договора, нито е включена като дължима такса в него, а се претендира на основание договор за поръчителство, сключен в деня на сключване на процесния договор за заем между посочено от заявителя дружество-поръчител и длъжницата в настоящото производство.

Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за длъжницата да плати възнаграждение на поръчителя, е недействителна и на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителката: уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителката.

Уговореното възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителката е ангажирана при евентуално неизпълнение на процесния договор за заем. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство, съотнесен към размера на заетата сума, също води до извод за несъразмерност на уговореното възнаграждение.

Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни плащания по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче годишния процент на разходите ще надхвърли допустимите от чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит пет пъти размера на законната лихва (50.00 %).

Посредством уговорката за гарантиране на задълженията по договора за кредит кредиторът прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителите на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава финансовото бреме за длъжницата в настоящото производство. Така нарушава и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителите преди сключване на договора за потребителски кредит.

В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните по отношение на тази уговорка, тъй като потребителката не е имала реална възможност да влияе върху съдържанието и сама да избере обезпечението, което да предостави на кредитора, нито е имала възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на поръчителство.

Поради това следва да се приеме, че уговорката за заплащане на възнаграждение по 2 договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна.

Уговорката в договора за паричен заем, съгласно която кредитополучателката дължи на цедента направените разходи за извънсъдебно събиране на вземането, нарушава забраната по чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Според посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито в случая представляват те.

Тези разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято цел е стимулирането на длъжницата да изпълни, т. е. се отнасят до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Уговорката противоречи и на първите две алинеи на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.

В случая е налице забава от страна на длъжницата по договора за потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява разноски за фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжницата, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава. Затова уговорката противоречи на закона и се явява нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за защита на потребителите: в резултат от прилагането кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в случаите на забава на длъжниците.

Водим от изложеното съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираното възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс РАЗПОРЕДИ:

1. ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, по което е образувано производството по частно гражданско дело №53762 по описа на Софийския районен съд за 2023 година, в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за: възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство); обезщетение за забава върху същото възнаграждение.

2. По реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за посочените вземания в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

3. За останалите суми ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс.

4. Преписи от заповедта и от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧАТ по общия ред на лицата, срещу които е подадено заявлението, по реда на чл. 411, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:

5. Ако лицето, подало заявлението, е посочило частен съдебен изпълнител, чрез който желае 3 да се извърши връчването, заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на разноски на същото лице на основание чл. 42, ал. 2 Гражданския процесуален кодекс по следния начин:

Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на лицето, подало заявлението.

На лицето, подало заявлението, ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯТ срещу разписка препис от заповедта за изпълнение заедно с бланка на писмено възражение по образец с оглед организиране на връчването по реда на чл. 42, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

ДАВА на лицето, подало заявлението, двумесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението с препис от настоящото определение и с приложенията към него, да организира връчването на заповедта за изпълнение и приложенията към нея от частен съдебен изпълнител по реда на чл. 42, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

ЗАДЪЛЖАВА лицето, подало заявлението, да върне по делото надлежно оформена разписка за връчването на заповедта за изпълнение в същия срок.

Ако лицето, подало заявлението, не върне по делото надлежно оформена разписка за връчването на заповедта за изпълнение в дадения от съда срок, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА , за съдът да му укаже да предяви иск за вземането си.

6. Ако сред длъжниците има физически лица, преписи от заповедта и от настоящото разпореждане ДА им СЕ ВРЪЧАТ по следния начин:

1. ДА СЕ ИЗИСКА от Националната база данни “Население” справка за постоянен и настоящ адрес на физическото лице, срещу което е подадено заявлението, на основание чл. 3, ал. 2, т.

1, 8 и 9 от Наредба №14 от 18. ХІ. 2009 година за реда и начина на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни “Население” и чл. 385 от Закона за съдебната власт.

2. Заповедта и разпореждането ДА СЕ ВРЪЧАТ на следните адреси: на посочения в заявлението адрес; постоянния и настоящия адрес на лицето според справката, ако не съвпадат с адреса, посочен в заявлението; всеки друг адрес, установен от материалите по делото.

3. Ако лицето, срещу което е подадено заявлението, не се открие на някой от посочените адреси, нито се открие друго лице, съгласно да получи заповедта и определението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:

Ако се съберат данни след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, че лицето не живее на адреса, това ДА СЕ УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че последното не живее там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, лицето ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.

4. Ако лицето, срещу което е подадено заявлението, не се яви в канцеларията на съда, за да получи книжата в двуседмичния срок въпреки залепването, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното: