Решение № 1023 от 30.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Русе, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И.а като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520105622 по описа за 2022 година

Д. С. Й. заявява, че Община И.о оспорва правото й на собственост по отношение недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-242 в кв.17 по регулационния план на село Н., одобрен със Заповед №388, 389 от 1935г., с площ 630 кв.м., при граници: на север – УПИ ІІ242, на изток – УПИ ІV-242, на юг – улица, на запад – УПИ ХІ-242, за който е съставен АЧОС №569/22.05.2002г. и Акт №1981/23.07.2020г. за поправка на АЧОС №569/22.05.2002г.

Основава правото си на собственост върху спорния имот на сделка, обективирана в нотариален акт рег.№15433/21.11.2019г.

През м.юли 2022г. отправила искане до ответника да решат в дух на взаимно разбирателство спора за собствеността на поземления имот. Получила отказ имотът да бъде отписан от актовите книги на общината, а с писмо изх.№05-03-765/14.10.2022г. кметът отправил да Агенция по вписванията искане да уведоми всички нотариуси с район на действие Районен съд – Русе, че следва да приложат разпоредбата на чл.536, ал.1, т.2 ГПК, т.е. да спрат производството в случай, че Д. Й. се яви като молител при тях.

Излага следните фактически твърдения:

На 21.11.2019г. сключила договор за покупко – продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт №71, том І, рег.№511, дело №71/21.11.2019г. по описа на нотариус с рег.№412, по силата на който закупила от баща си С. Х. поземлен имот в с.Н с площ 630 кв.м. и жилищна сграда.

С. Х. придобил по наследство 1/6 идеална част от този имот, а през 2000г. купил от останалите наследници на Й.Г. останалите 5/6 идеални части.

Й.Г. се легитимирал като собственик на процесното имущество с нотариален акт №64/30.01.1976г., издаден въз основа съдебно решение №377/06.11.1975г. по описа на РРС, 1 с което бил обявен за окончателен предварителен договор от 23.05.1956г., по силата на който М.К. прехвърлил на Й.Г. собствеността на дворно място от 630 кв.м., ведно с построената в същото място жилищна сграда.

До 2007г. Община И.о не оспорвала правото на собственост на праводателите на ищцата. Молителката основава този извод на издадени от ответника скици:

№28/22.03.2000г., в която като собственик бил вписан Й.Г. и №352/21.04.2007г., в която като собственик бил вписан баща й С. Й.. В тези скици не била отразена къщата, но с проект на „БулМап“ ООД –Русе кадастралния план на с.Н бил допълнен и в следващите скици №1167/24.10.2007г. и №1223/07.11.2007г. къщата била отразена графично.

След като през м.октомври 2007г. Д. Й. оспорила проект за мащабен строеж по междусъседската граница, тъй като същият не бил съгласуван със съседите, ответникът се вписал като собственик на дворното място на основание АЧОС №569/2002г. и обявил жилищната постройка в него в режим на търпимост.

Молителката атакувала административните актове на Община И.о пред административен съд, който ги отменил и дал указания на общината да издаде виза и да нанесе къщата в кадастралния план, с указание, че търпимите сгради са със същите права като новопостроените. Въпреки това общината не се съобразила със съдебните решения.

По изложените съображения моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение Община И.о, с адрес: село И.о, област Русе, ул.“Олимпийска“№75, представлявана от кмета Г.А.М., че Д. С. Й., ЕГН ********** е собственик на УПИ ІІІ-242 в кв.17 по регулационния план на село Н-, Община И.о, област Русе, ул.“Ц.О.“№10 и да осъди ответника да прекрати действията, с които без правно основание се вписва като собственик на имота, а именно да отпише имота от актовите книги за общинска собственост.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община И.о е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че е собственик на процесния имот, за който са издадени АЧОС №569/22.05.2002г. и АЧОС №1981/23.07.2020г. Пояснява, че имотът е придобит на основание чл.56, ал.1 от Закона за общинската собственост, във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и Заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост №419/16.04.2002г. на Областен управител на област Русе.

С протоколи №7/20.10.1947г. и №9/22.10.1947г., Общинска комисия за трудова поземлена собственост в с.Н, одворила М.К. с дворно място от 630 кв.м., представляващо УПИ ІІІ-242, кв.17 по плана на селото, при условие за задължително 20 годишно владение.

Тъй като одвореното лице не спазило това условие и продало имота, същият бил одържавен с АДС №26/06.09.1965г. С удостоверение №726/13.04.1981г. за имота имало признато право на строеж.

Ответникът твърди, че от 06.09.1965г. до настоящия момент, държавата и след това общината, като неин правоприемник били собственици на земята.

По повод молба на С. Х. била издадена Заповед №РД-09-309/17.10.2007г. за отказ от 2 исканото от него отписване, която не била оспорена.

С молба вх.№И-3692/23.06.2008г. ищцата, в качеството си на пълномощник на С. Х. изявила желание да закупи УПИ ІІІ-242 в кв.17 по плана на с.Н. Сходни действия предприела и през 2020г., от което ответника прави извод, че на практика Д. Й. признала правото на собственост на общината върху спорната земя. В резултат на последователните й действия, със Заповед №РД-09-568/09.09.2020г. ищцата била определена за купувач на имота, след заплащане на продажната цена и сключване договор за покупко – продажба.

През следващите две години Д. Й. не проявила интерес към процедурата и получила заповедта едва през 2022г., но не заплатила цената в указания едномесечен срок.

По изложените съображения Община И.о моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

През 1972г., по повод молба на Н.Г. и К.М., Министерство на финансите уведомило молителите, че при извършена проверка е установено следното: през 1947г. М.К. получил дворно място от 630 кв.м., парцел ІІІ в кв.17, село Н- за 5040 лева, а Н.Н. – парцел ІV в кв.17 от 560 кв.м. за 4480 лева. През 1953г. Н.Н. продал на К.М. възложеното му дворно място, а през 1956г. М.К. продал дворното място на Н.Г.. През 1965г. при издирване на неактувани държавни имоти, за въпросните дворни места били съставени АДС №22 и АДС №26.

Предвид установените факти Министерство на финансите предложило да се издаде заповед за отписване на дворните места от книгата за държавни имоти.

Приложени са два АДС №26/06.09.1965г., съставени за дворно място, съставляващо парцел ІІІ-242 в кв.17 по плана на село Н-, върху които е поставен параф: „Отписан!“.

Със съдебно решение №377/06.11.1975г., постановено по гражданско дело №2621/1975г. по описа на РРС е обявен за окончателен предварителен договор от 23.05.1956г., по силата на който М.М.К. прехвърлил на Й.Х.Г. собствения си недвижим имот: дворно място от 630 кв.м., което по плана на село Н- образува парцел ІІІ-242 в кв.17.

С нотариален акт №64, том І, дело №171/30.01.1976г. по описа на нотариус при РРС Й.Х.Г. е признат за собственик на дворно място в село Н- с площ 630 кв.м., което по плана на селото образува парцел ІІІ-242.

Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №84, том І, рег.№814, дело №71/03.04.2000г. по описа на нотариус с рег.№219, С. Й. Х. закупил 4/6 идеални части от дворно място в село Н- цялото с площ 630 кв.м., което по регулационния план на селото образува парцел ІІІ-242 в квартал №17, заедно с построената върху това място жилищна сграда.

През м.март 2002г. е изготвена докладна записка и писмо до Областен управител на област Русе с искане няколко държавни имота, между които и спорният, да бъдат деактувани и на основание §42 от ЗИД на ЗОС да преминат в собственост на Община И.о.

На 16.04.2002г. Областен управител на област Русе издал Заповед №419 за отписване имотите от актовите книги за държавна собственост. Въз основа заповедта е издаден АОС 3

№569/22.05.2002г., с който УПИ ІІІ-242 в кв.17 по ПУП на село Н- е актуван като общинска собственост.

Пет години по-късно С. Й. представил на Община И.о документи, удостоверяващи правото му на собственост върху имота и поискал същият да бъде отписан от главния регистър за общинска собственост. Със Заповед №РД-09-309/17.10.2007г. общината отказала да отпие имота от актовите книги.

На 01.11.2007г. Община И.о издала на С. Й. Х. Удостоверение за търпимост №31 относно обект: „Масивна жилищна сграда на един етаж“ със ЗП от 28 кв.м., намиращ се в УПИ ІІІ-242, кв.17 по плана на с.Н, според което сградата е търпим строеж, не подлежи на премахване, забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

Удостоверението за търпимост е отменено със Заповед №4/04.12.2007г. и Заповед №РД-09237/17.06.2008г.

През м.октомври 2007г. е изготвена разработка по задание на С. Х. с цел допълване кадастралния план на село Н- с паянтова жилищна сграда, строена в периода 1956г. – 1959г., придобита заедно с дворното място от наследодателя на възложителя през 1976г.

Със решение №42/09.07.2008г., постановено по адм.дело №582/2007г. е отменена Заповед №РД-09-362/21.11.2007г. на кмета на Община И.о, с която на основание чл.99, т.1 АПК е отменено издадено Удостоверение №31/06.11.2007г. за попълване на кадастрален план с обект „Паянтова жилищна сграда“ в УПИ ІІІ-242, кв.17 по плана на село Н-.

Д. Й. – пълномощник на С. Х. поискала да придобие собствеността върху спорния парцел. Сходна молба депозирала и през м.юни 2020г. След изготвяне на съответните документи, Общински съвет И.о, приел Решение №158/20.08.2020г. с което дал съгласие имотът да бъде продаден и определил продажна цена в размер на 8330 лева. Със Заповед №РД-09-568/09.09.2020г. ищцата е определена за купувач на имота, след заплащане на продажната цена и сключване договор за покупко – продажба. Заповедта е изпратена по пощата до ищцата, но пратката се е върнала като непотърсена.

Между С. и С.ка Х.и и Д. С. Й. е сключен договор, обективиран в нотариален акт №71, том І, рег.№511, дело №71/21.11.2019г. по описа на нотариус с рег.№412, по силата на който С. и С.ка Х.и продали на ищцата собствения си недвижим имот: УПИ ІІІ-242, в квартал 17 по кадастралния и регулационен план на село Н- с площ 630 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, застроена върху 28 кв.м.

С Акт №1981/23.07.2020г. е извършена поправка на АОС №569/22.05.2002г.

Изменени са: правното основание; площта на имота; границите. В графа „Забележки“ е отразена, че в имота има изградена едноетажна жилищна страда със застроена площ 28 кв.м., собственост на Д. С. Й.

В скица на процесния имот, издадена на 22.03.2000г. от Община И.о, като собственик на имота е вписан Й.Х.Г.; в скица №352/21.04.2007г. за собственик на имота е посочен С. Й.

Х.; в скици №15/14.01.2008г., №1167/24.10.2007г. и №1223/07.11.2007г. като собственици са вписани: Община И.а и С. Й. Х..

В представения от ответника разписен лист са вписани промените, свързани със собствеността на имота, като са отразени: съдебно решение от 06.11.1975г.; нотариален акт 4

№64/1976г. и нотариален акт №84/2000г.

В удостоверение за данъчна оценка №6805002056/05.10.2022г. Д. С. Й. е вписана като собственик на имот в с.Н, ул.“Ц.О.“№10, планоснимачен №242 от 1935 квартал 17, УПИ парцел ІІІ-242.

И. Х. И. твърди, че е запознат със спора за собственост и документите, свързани с него. Заявява, че ищцата придобила процесния имот чрез правна сделка – договор за покупко – продажба сключен със С. Й.. Последният наследил от баща си 1/6 идеална част от имуществото, а останалите 5/6 идеални части закупил от останалите наследници. До 2007г. община И.о не предявила претенции относно собствеността. Имотът бил владян от дядото и бащата на ищцата спокойно, явно и необезпокоявано. През 2007г. собственикът на съседното дворно място изградил междусъседска ограда с височина 4 метра и калканна стена и тогава бил поставен въпроса за това строителство. Свидетелят посетил общината, разгледал проекта и установил, че не е съгласуван със заинтересувания съсед – бащата на ищцата. Ответникът се легитимирал като собственик на дворното място въз основа акт за общинска собственост, без да е налице правна сделка за придобИ.ето му. Отношенията между страните се изострили, тъй като ищцата оспорила по съдебен ред действията на ответника. Община И.о не изпълнила предписанията по нито един от постановените съдебни актове.