Определение № 108 от 15.04.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Частно наказателно дело 158/2026
- Вид
- Определение № 108
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.212 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108 гр. Монтана, 15.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Частно наказателно дело № 20261630200158 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С Постановление от 29.01.2026 г. на Районна прокуратура Монтана, на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1044/2024 г. по описа на РУ - Монтана, пр. преписка № 4766/2024 г. по описа на РП – Монтана, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Срещу горното постановление в законоустановения седемдневен срок е постъпила жалба от Х. П. Д. от гр. Монтана, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.Е.И.Д., с която се обжалва постановлението като незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу приетото наличие на обективна невъзможност за плащане на издръжка, както и липса на достатъчно събрани доказателства в тази насока. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокуратурата за продължаване на разследването.
Съдът, след като прецени по реда на чл.243 ал.5 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда, намери следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество същата е основателна.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК на 23.12.2024г, за това, че през периода от септември 2020г. до ноември 2024г. в гр.Монтана осъден с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 6923/2020г.
1 по описа на РС-П., изменено с решение по гр.д.№ 365/2024г. по описа на РСМонтана да издържа своя низходяща -малолетната си дъщеря М.Е.И.Д., с ЕГН ********** съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на повече от две месечни вноски - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
При провеждане на разследването по досъдебното производство са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната истина. Извършени са разпити на свидетели, назначена и изготвена е психолого-психиатрична експертиза.
За да обоснове прекратителната си теза, наблюдаващият прокурор е приел, че И.Д.Д. през инкриминирания период е бил в обективна невъзможност да изпълнява задължението си за заплащане на издръжка вследствие психично заболяване, поради което прекратил производството.
Фактическата обстановка е изяснена от наблюдаващия прокурор. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Х. П. Д. и И.Д.Д. сключили граждански брак на 10.09.2016г, като от брака си имат дъщеря М.Е.И.Д., родена на ХХХХХХХг. С решение № 2939 от 13.08.2020г. по гр.д. №6923 по описа на Районен съд-П. за 2020г., гражданският брак е прекратен по взаимно съгласие, като местоживеенето на малолетната М.Е. е определено при майката, а бащата И.Д. следва да изплаща месечна издръжка на майката и законен представител на дъщеря си, в размер на 200.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението.
Впоследствие с решение № 369/26.07.2024г. на Районен съд-Монтана по гр.д.№ 365/2024 г., в сила от 20.08.2024г., размерът на първоначалноопределената издръжка е бил изменен от 200,00 лева на 300,00 лева, считано от 15.02.2024г.
От септември 2020г. до януари 2021г. Д. не изпълнил задължението си да плати пет месечни вноски по 200.00 лева, в общ размер от 1000.00 лева. През периода от юни 2021г. до 15.02.2024г. не били платени 31.5 месечни вноски по 200.00 лева, в общ размер от 6300.00 лева. През периода от 15.02.2024г. до 2 ноември 2025г. включително не били платени 19.5 месечни вноски по 300.00 лева, в общ размер от 5850.00 лева. Общата неплатена сума по задължението за издръжка възлиза на 13 150.00 лева.
По данни на Д., няма образувано изпълнително дело.
На 20.11.2025г. на И.Д.Д. от гр.П. е повдигнато обвинение за това, че през периода от септември 2020г. до ноември 2025г. включително в гр.Монтана, след като е осъден с влязло в сила на 13.08.2020г. съдебно решение по гр.д.№6923/2020г. по описа на РС-П., изменено с решение по гр.д.
№20241630100365/2024г. по описа на РС-Монтана да издържа своя низходяща-малолетната си дъщеря М.Е.И.Д., родена на ХХХХХХХг. съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски-56 месечни вноски, като за периода от септември 2020г. до януари 2021г. включително-5 месеца по 200 лева на обща стойност 1000 лева; за периода от юни 2021г. до 15.02.2024г.-31,5 месеца по 200 лева на обща стойност 6300 лева и за периода от 15.02.2024г. до ноември 2025г. включително-19,5 месеца по 300 лева на обща стойност 5850 лева или всичко на обща стойност 13150 лева-престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В разпита си като обвиняем, И.Д. се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.
Видно от приобщените справка за съдимост и справка характеристика, обвиняемият е осъждан за деяния по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и по чл.354а, ал,5 във вр. с ал.3 т.1 от НК. Живее в гр.П..
Притежава и е управител на търговските дружества „Д. И.“, „А.Д.Д.И.“ и ЕТ „И.Д.Д.“. Д. не поддържа контакти с лица от активния контингент, не притежава моторно превозно средство.
По ДП има данни, че обвиняемият се лекувал в клиника по психиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“, гр. П.. Назначена и изготвена е съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 59-63 от ДП/. Вещите лица А. и М. сочат в експертизата си, че за периода от юли 2020г. до април 2025г. Д. има пролежани приблизително 155 дни в психиатрия, шест месеца в рехабилитационен център и осем месеца в комуна. За този период е характерна личностна и социална дисфункция. Отчетена е и промяна в критичността на пациента. Лекуван е от зависимости към психотропни и наркотични вещества (хероин), различни по вид, както и от алкохолна 3 зависимост.
Към момента на изследването, Д. е бил спокоен, активен, съдействащ. За периодите на хоспитализация в психиатрично заведение е имал ограничена способност да ръководи поведението си. Психично годен е правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за всички възприети факти от обективната действителност, както и да участва във всички фази на наказателното производство. Към момента на изследването, И.Д. е с умерена депресивна симптоматика, запазена критичност, но съхранено личностно и социално функциониране. Наличните депресивни симптоми са в контекста на личностна черта и липсва клиничнозначима депресивна симптоматика, която да налага хоспитализация или личността и социална дисфункция.
Изложената фактическа обстановка е изведена въз основа на цялостен анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като отделните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Споделят се изложените доводи на прокурора, че жалбоподателката Д. може да удовлетвори претенцията си чрез изпълнителното производство и предприемане на съответните принудителни способи съгласно ГПК.
Жалбоподателката релевира възражение за неправилен извод на наблюдаващия прокурор, който приел, че е налице обективна невъзможност за плащане на издръжка през целия инкриминиран период поради стационарно лечение в различни заведения и психично заболяване. Съдът намира същото за основателно поради следните съображения:
При анализ на изготвената СППЕ, безспорно се установява зависимостта към опиоид /хероин/ и алкохол. На зададения въпрос номер 4: „Какво е психичното състояние на лицето и има ли данни за психично разстройство?“ вещите лица категорично дават отговор, че „към момента на извършване на експертизата Д. е с умерена депресивна симптоматика, запазена критичност, но съхранено личностно и социално функциониране. Наличните депресивни симптоми са в контекста на личностна черта и липсва клиничнозначима депресивна симптоматика, която да налага хоспитализация или личността и социална дисфункция.“ Съдът счита, че не е установено Д. да страда от психично заболяване и не става ясно държавното обвинение кое 4 психично заболяване има предвид.
Вещите лица описват медицинската анамнеза на освидетелствания по периоди, както следва: през 2022г. – пролежани 30 дни в психиатрия и 6 месеца в рехабилитационен център; през 2023г. – пролежани 30 дни в психиатрия и 8 месеца в комуна; през 2024г. – хоспитализация в психиатрия за 30 дни; 2024-2025 г. – пролежани 65 дни в психиатрия /л. 63 от ДП/.
Инкриминираният период е от юли 2020г. до април 2025г., като прокурорът приел обективна невъзможност за плащане за целия период поради хоспитализациите и психично заболяване, което така и не се установява от събраните доказателства.
Остават неизследвани периодите, в които Д. не е провеждал лечение. От характеристичната справка /л. 33 от ДП/ е видно, че обвиняемият е собственик на три дружества и не притежава МПС. Липсват събрани доказателства за имущественото му състояние – справки за движимо и недвижимо имущество, МПС, трудови договори, респективно ако действително е управител на посочените търговки дружества – данни от годишните финансови отчети с оглед реализирани печалби/загуби. Освен изготвената СППЕ, не са събрани данни Д. води ли се на диспансерен учет, предвид приетата теза от прокурора за наличие на психично заболяване, както и от РЗОК относно изписвани медикаменти, провеждани прегледи и лечения.
Едва след изследване на целия инкриминиран период и анализ на събрания доказателствен материал като съвкупност, би могло да се достигне до правния извод – налице ли е била обективна невъзможност за плащане на издръжка.
Ето защо, ОС Монтана намира, че следва да бъдат отстранени допуснатите пропуски от прокурора и изпълнени дадените указания в обстоятелствената част на настоящия акт, което налага атакуваното постановление да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 т.3 от НПК, Районен съд – Монтана,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 29.01.2026 г. на Районна прокуратура 5
Монтана, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1044/2024 г. по описа на РУ - Монтана, пр. преписка № 4766/2024 г. по описа на РП – Монтана, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК..
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Монтана за изпълнение на дадените указания по приложение на закона.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок пред Окръжен съд – Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6