Решение № 309 от 05.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500909 по описа за 2022 година згледа докладваното от съдия Генева гр. д. № 909 по описа за 2022 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

С Определение № 1038 от 18. 04. 2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1075/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено постановеното по настоящото дело Определение № 914 от 13. 12. 2022 г., с което жалбата на Д. И. Т. срещу отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, обективиран в Постановление от 20. 10. 2022 г. на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова по изп. д.№ 20229250400321, е оставена без разглеждане, поради недопустимост, и делото е върнато на същия състав на настоящия съд за произнасяне по същество на жалбата.

Производството е образувано по жалба на Д. И. Т. – взискател по изп. д. № 20229250400321 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, против отказа на последния да присъди разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА с мотиви, че съдебният изпълнител не е компетентен да присъжда адвокатски хонорар. В жалбата се посочва, че по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатът има право да предостави безплатно правна помощ на свои близки, а според ал. 2 - ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 г. на САК. В случая взискателят представил договор с адв. Т. за оказване на правна помощ при условията на чл. 38 ЗА и доколкото разноските се определят от съдебния 1 изпълнител, той е длъжен да присъди адвокатско възнаграждение независимо дали Т.а реално е платено от страната.

Ответната страна оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Изготвени са и мотиви по чл. 436, ал. 2 ГПК от съдебния изпълнител, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на съдебния изпълнител, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20229250400321 по описа на ЧСИ Радост Горанова - Чолакова е образувано на 18. 10. 2022 г. по молба на Д. И. Т. срещу длъжника Ц. И. В., въз основа на изпълнителен лист от 03. 10. 2022 г., издаден по адм. д. № 69/2022 г. по описа на АССО, за сумата в размер на 1 900 лева, представляваща разноски. В молбата е направено и искане да бъдат присъдени и направените за изпълнителното производство разноски, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 381,50 лева, равен на минималния по Наредба № 1/09. 07. 2004 г. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и процесуално съдействие, сключен между взискателя и представляващия го в изпълнителното производство адвокат, с който е уговорена безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, хип. 2 ЗА.

Съдебният изпълнител с Постановление от 20. 10. 2022 г. е отказал да присъди адвокатско възнаграждение, предвид факта, че той няма правомощия да присъжда разноски при условията на чл. 38 ЗА.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С оглед дадените от горната инстанция разяснения на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да определи възнаграждение на адвоката за представителство на взискателя по изпълнителното дело съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА, като постанови то да е за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разглеждайки разширително правомощията на взискателя по чл. 435, ал. 1 ГПК.

В изпълнителното производство органът, който се произнася по разноските е съдебният изпълнител. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но това вземане се събира от длъжника в хода на същото, в което и следва да бъде установен неговият размер. Вземането за разноски се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист, поради което и този акт представлява пряко изпълнително основание, в който смисъл са и дадените в мотивите на т. 2 от ТР от 10. 07. 2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

2

При оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА определеното от съдебния изпълнител възнаграждение по общото правило на чл. 79 ГПК също е в тежест на длъжника. Възможността за определяне на адвокатски хонорар в изпълнителното производство от страна съдебния изпълнител произтича, както от правомощията му на орган, който решава въпросите относно разноските в изпълнителния процес, така и от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която не установява ограничения за вида на производството, в което може да се оказва безплатна правна помощ, съответно – да се присъжда в полза на процесуалния представител възнаграждение за това. Приемането на противното би довело до нарушаване на правото на защита н взискателя в изпълнителния процес.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че атакуваните с жалбата действия на съдебния изпълнител се явяват незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени, като на съдебния изпълнител бъде указано, че следва да определи адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя съобразно извършените действия по изпълнителното дело и изискванията на чл. 10 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА.

С жалбата е направено искане за присъждане на разноски за настоящото производство, каквито е посочено да са направени в размер на 25 лева – държавна такса за настоящото производство и 48 лева – администриране на жалбата от съдебния изпълнител, като са приложени и удостоверяващите ги платежни документи. С оглед изхода на делото на жалбоподателя такива се дължат, но единствено за сумата, представляваща платена държавна такса за настоящото производство – 25 лева. За тази от 48 лева искането е неоснователно, тъй като представлява разноски в изпълнителното производство, които се събират от съдебния изпълнител.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Д. И. Т., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, съдържащ се в Постановление от 20. 10. 2022 г. на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова по изп. д. № 20229250400321.

УКАЗВА на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова да определи адвокатски хонорар на адв. П. Т. - процесуален представител на взискателя Д. И. Т., съобразно извършените от него действия по изпълнителното дело и изискванията на чл. 10 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА Ц. И. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., бул. „П.Х.“ № 74 да заплати на Д. И. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., бул. „П.Х.“ № 74 сумата от 25 (двадесет и пет) лева, представляваща направени за настоящото производство разноски за платена държавна такса.

3

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова за предприемане на действия съответни на указанията.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4