Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1797 от 04.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41946/2023
Вид
Решение № 1797
Подписан
04.02.2025
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1797 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110141946 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Профи Кредит България“ ЕООД е предявило по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Х. Г. В. и В. П. В. за признаване за установено, че дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 3438,95 лева – главница по договор за кредит № 30037205515/30.05.2019г., ведно със законната лихва от 30.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 1061,51 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2020г. – 05.10.2021г., сумата от 139,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.07.2019г. – 05.10.2021г. и сумата от 459,32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.10.2021г. – 29.09.2022г., които вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52909/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

На основание чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3, пр.2 ПК с исковата молба е предявен и осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1545,80 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 30.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 12.12.2022г. по ч.гр.д. № 52909/2022г. на СРС, 64 -ти състав.

Ищецът твърди, че на 30.05.2019г. сключил с ответниците договор за потребителски кредит № 30037205515 при следните параметри : размер на кредита от 5000 лева, срок на договора от 36 месеца, размер на месечната вноска от 234,44 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 46,35 %, годишен лихвен процент – 39,10 %, общо задължение по кредита – 8439,06 лева. Бил избран и закупен съгласно условията на договора пакет от допълнителни услуги при възнаграждение от 2782,44 лева, платимо на месечни вноски при размер на вноската от 77,29 лева. Така общият размер на вноската по кредита била в размер на 311,73 лева и общо дължимата сума по кредита възлизала на 11221,50 лева. Кредитът бил усвоен от ответницата, като нейно желание с част от отпуснатия кредит били финансирани други нейни задължения към кредитни институции общо в размер на 4700 лева, а остатъкът от 300 лева бил преведена по посочена банкова сметка. Договореното възнаграждение по заема било уговорено в общ размер от 3438,95 лева, като същото се претендирало от датата на падежа на първата неизплатена вноска – 20.10.2020г., до датата на 1 предсрочната изискуемост – 05.10.2021г. Сключването на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително, а било избрано от ответницата във връзка с желанието й искането за кредит да бъде разгледано във възможно най - кратки срокове, да й се предостави възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падежа и бързо и лесно да получи допълнителни парични средства. Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя по негово искане и срещу посочените в ОУ условия една или всички от следните услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Всяка една от допълнителните услуги потребителят можел да ползва, ако пожелае да закупи такъв пакет, като в случая желанието за закупуването на такъв пакет било декларирано от потребителя в искането му за отпускане на кредит. Уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги не било цената на услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент от договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, тъй като такъв можело да съществува и без договорените допълнителни услуги и сключването на споразумение за допълнителни услуги не било задължително условие за отпускане на кредит. В случая ответниците дължали възнаграждение и за това, че са се възползвали от услугите за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Ответниците не изпълнявали редовно поетите задължения, като платили само петнадесет пълни вноски и една частична погасителна вноска, поради което съгласно клаузата на чл.12.3 ОУ към договора за потребителски кредит на 05.10.2021г. договорът за потребителски кредит бил обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомителни писма с обратна разписка, които били върнати като непотърсени от ответниците. Към датата на подаване на исковата молба размерът на погасеното задължение по процесния договор за кредит било в размер на 5568,39 лева, от която сума по погасителен план било платено задължение от 4954,31 лева. Със сумата от 431,64 лева били погасени лихвите за забава по кредита съгласно т.12.1 ОУ, която клауза гласи, че в случай че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на посоченото плащане. Сумата от 40 лева била отнесена в погашение на такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Сумата от 143,67 лева била отнесена в погашение на част от законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение било постъпило и плащане в размер на 50 лева, което било отнесено в погашение на лихвата за забава.

Ответницата Х. Г. В. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете като недопустими, евентуално – като неоснователни. Поддържа, че в процесния договор има уговорки, които поставяли потребителите (ответници) в неравноправно положение, тъй като били включени неравноправни клаузи за възнаградителна лихва, за такси и разноски по кредита, както и клаузите относно пакет от допълнителни услуги. В обема от поетите задължения била начислена скрита лихва в нарушение на добрите нрави. Икономически не било обосновано посочената в договора цена за допълнителна услуга от 2782,44 лева (повече от 55 % от стойността на кредита) да бъде цена за пакет за допълнителни услуги, като тази цена се явявала „скрита лихва“ и надвишавала многократно допустимата в ЗПК лихва на годишна база. Макар и посочено като опционална възможност, сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги било необходимо условие за отпускане на кредита, като по този начин кредиторът използвал зависимото положение на кредитополучателя при неговата крайна нужда или незнанието му за включените клаузи. Възнаграждението срещу пакет от допълнителни услуги излизало извън обичайните рамки на възнаграждение и било в нарушение на добрите търговски практики и добрите нрави. Същото противоречало на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, защото предполагало заплащане на възнаграждение във връзка с усвояване на кредита. Освен това този пакет от допълнителни услуги не гарантирал каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на кредитора. По естеството си не се касаело за гарантирано право на 2 кредитополучателя, а за право, което е обусловено от множество допълнителни условия и предпоставки. Била нарушена и нормата на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Допълнителните услуги представлявали средство за съществено увеличаване на цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика водело до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита съгласно изискванията по чл.19 и чл.10а ЗПК. Клаузите, касаещи уговорените допълнителни услуги, били нищожни по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК като заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. Уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги трябвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредита – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Невключването на сумите по допълнителните възнаграждения в размера на ГПР водело на нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславяло нищожност на уговорката за плащането им (арг. чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на тези вземания. Макар договорът за паричен заем формално да покривал изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали с изискуемото съдържание – годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за интересите на потребителите, защото целта й била да служи за сравнение на кредитните продукти, за да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. При това, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитополучателят нарушил изисквания на закона, което обосновавало недействителност на договора за кредит – чл.22 ЗПК. След като по договора била внесена сума в общ размер от 5568,39 лева, било погасено задължението за главницата от 5000 лева и претенциите били неоснователни по арг. чл.23 ЗПК.

Ответникът В. П. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете като недопустими, евентуално – неоснователни. Уговорката за възнаграждение за пакет „допълнителни услуги“ представлявала скрита лихва с цел гарантиране на допълнителна печалба на кредитора в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Процесният договор за кредит бил недействителен и не пораждал права и задължения на страните по твърдяното правоотношение.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

От приетия като доказателство договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 30037205515 от 30.05.2019г. се установява, че между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството на кредитор, от една страна, и ответницата Х. Г. В. в качеството й на кредитополучател и ответника В. П. В. в качеството на му на солидарен длъжник, от друга -, е сключен договор за кредит в размер на 5000 лева. Уговорен е срок на договора от 36 месеца, размер на месечната вноска от 234,44 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 46,35 %, годишен лихвен процент – 39,10 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и общо задължение по кредита – 8439,06 лева. Страните по делото са сключили и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като размерът на възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорен в договора за кредит в размер на 2782,44 лева, платими на месечни вноски в размер на 311,73 лева всяка. Общият размер на задължението по договора за кредит заедно с възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е 11221,50 лева. Уговорените вноски по споразумението за пакет от допълнителни услуги и по договора за кредит е уговорено да се издължават на 20 – тия ден от месеца.

В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено, че кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя и на солидарния длъжник по искане на кредитополучателя и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една или всички от посочените услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението кредиторът се е задължил да 3 предостави посочените услуги или някои от тях при изпълнение на специфични условия за всяка една от тях съгласно уговореното. Уговорено е още, че страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. Съгласно уговореното в т.6.4 б. „б“ ОУ възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги се погасява преди главницата.