Решение № 1720 от 30.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1720 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110203006 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е въз основа на жалба, депозирана от Ж. Л. Д.-ЕГН **********, против Наказателно постановление №23-0433-000623 от 30.05.2023г. , издадено от Началника на Първо РУ- ОД на МВР-Варна, с което на въз. Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за нарушение чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ .

С жалбата се изразява становище, че НП е н4еправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли НП да бъде отменено, тъй като процесният автомобил е собственост на ЮЛ, а АНО е наложил глоба на ФЛ, което не е собственик на процесния автомобил и то в размер, визиран за имуществена санкция, а за лицето, което управлява автомобил за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ законодателят е предвидил глоба в 1 размер на 400лв.Иска се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 06.05.2023 г., в 11:39 часа, в гр.Варна, по ул.“Стара Планина“ в посока ул.“Иван Рилски“ воъззивникът управлявал т.а.“ Фиат Пунто Ван“ с рег. № В7418СН, собственост на „Скуадра“ ООД, Булстат 200700111 и до № 74 бил спрян за проверка от полицейски екип. Установено било , че към момента на проверката за процесния автомобил няма сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Такъв договор бил сключен на следващият ден- 07.05.2023г.

Посочената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя с жалбата, не се оспорва и в с.з., съгласно изричното становище на процесуалния представител на въз.Д..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – АУАН, ЗППАМ, договор, справка за собственост на автомобил и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и 2 справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът обаче намира, че са налице допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и водят до отмяна на обжалвания акт, като неправилно е бил приложен и материалният закон.

Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено.

Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде описано пълно, точно и ясно от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при описанието на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т. е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени 3 дали е извършено нарушение, или не.

На първо място е налице несъответствие между описаните факти, приетото за установено нарушение и приложената санкционна норма.

Видно от фактите, собственик на процесния т.а. е ЮЛ, като не се спори, че именно въззивникът е управлявал автомобила към момента на проверката, но въззивникът не е собственик на процесния автомобил.Въпреки, че въз.Д. не е собственик на процесния автомобил, АНО е приел, че същият е нарушил разпоредбата на чл.483 ал.1т.1 от КЗ, който вменява задължение за сключване на договор за застраховка „ГО“ за собственика на превозното средство, а собственик е ЮЛ и е описал от правна страна именно такова нарушение- несключване на договор за застраховка „ГО“.Приемайки, че въз.Д. не е изпълнил именно това задължение, АНО е наложил наказание на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 461, т. 1 от КЗглоба в размер на 2000лв., каквато санкция глоба в тази норма не фигурира, тъй като санкционната норма касае ЮЛ- собственици на автомобили и е предвидена имуществена санкция.Горното противоречие между фактическото описание на нарушението, описанието му от правна страна, посочената като нарушена норма и приложената санкционна такава съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и адекватно да организира защитата си.

Освен горното жалбоподателят е наказан на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ .

От изричния текст на посочените законови норми е видно, че задължено лице по тях и легитимиран субект на административно наказателна отговорност е собственикът на моторното превозно средство, доколкото само върху него тежи задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за сключване застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нещо повече в чл.

638, ал. 1 КЗ е диференциран вида и размера на санкциите, които се налагат в зависимост от качеството на собственика на МПС. Ако собственика на МПС е физическо лице – приложимата санкция е глоба в размер на 250 лева. Ако собственик на МПС е ЮЛ се налага имуществена санкция ( която съгласно ТР 3/2014 представлява самостоятелен и отделен вид санкция в сравнение с глобата) и то в размер на 2000 лева.

4

Доколкото субект на отговорността по чл. 638, ал. 1 КЗ вр. чл. 483, ал.

1, т. 1 КЗ е собственикът, именно срещу него следва да се състави АУАН и на него следва да се наложи санкцията за приетото за установено нарушение на 483 ал.1т.1 от КЗ, каквото в конкретния случай от правна страна е прието, че е извършено..

По-конкретно в случаите, когато МПС е собственост на ЮЛ и контролния орган е решил да санкционира собственика на МПС на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ - АУАН и НП следва да се издадат срещу самото юридическо лице, като именно на юридическото лице се наложи имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Санкционирането на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 483, ал. 1, т.

1 КЗ на ФЛ с глоба в размер на 2000 лева е незаконосъобразно, доколкото имуществата на юридическото лице и на неговия управител са отделни и самостоятелни, като дори управителят да е едноличен собственик на капитала на ЮЛ, това не го превръща и в собственик на МПС, притежавано от юридическото лице.

В случай, че МПС е собственост на ЮЛ, санкция може да се наложи и на ФЛ, което го управлява, но основанието би било съвсем различно- чл.

638, ал. 3 КЗ, като различен би бил и размера на санкцията 400 лева, различна би била и нормата, която следва да се приеме за нарушена.

Важно е да се отбележи, че отговорностите на водача по чл. 638, ал. 3 КЗ и на ЮЛ, което собственик на МПС по чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ , вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ са изцяло отделни и самостоятелни, като по никакъв начин не се препятстват взаимно или изключват, поради което зависи от свободната преценка на наказващия орган дали ще ангажира отговорността и на двата субекта или на един от тях.

С оглед гореизложените принципни съображения и предвид разкритите правомощия на районния съд с ТР 8/2021 г. принципно е мислима възможността в процесния случай деянието извършено от от жалбоподателя да бъде преквалифицирано и на същия да се наложи глоба в размер не на 2000 лева, а на 400 лева и не на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ , а на основание чл.

638, ал. 3 КЗ, но такава преквалификация би била възможна, ако при издаването на НП не бяха допуснати и груби нарушения на процесуалните правила, посочени по-горе, наред с неправилното приложение на 5 материалния закон.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума, като този размер, предвид материалния интерес не е прекомерен.

При този изход на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0433-000623 от 30.05.2023г. , издадено от Началника на Първо РУ- ОД на МВР-Варна, с което на Ж. Л. Д.-ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за нарушение чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ж. Л. Д.-ЕГН

**********, сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото пред Районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6