Решение № 655 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110110789 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно осн. чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.С влязло в законна сила Определение № 32739/04.08.2025 г. постановено от СРС , 36 -ти състав по гр.д.№18873/2025 г. по описа на СРС, висящото пред СРС гр.д. № 18873/2025 г., образувано по исковата молба с пр.осн. чл.422 ГПК е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна на основание чл.113 и чл.

119 , ал.3 ГПК. Във ВРС производството по делото е заведено под номер на гр.д. 10 789/2025 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав.

Наведените от ищеца твърдения за издадена в негова полза Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил обуславят и правния интерес на ищеца от предявяване на установителните искове. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена от СРС е била оспорена по реда и в срока по чл.423 ГПК пред СГС, като с Определение № 19 278/28.11.2024 г. постановено от СГС , ЧЖII A възивен състав по в.ч.гр.д. № 13356/24 по описа на СГС е приел на осн. чл.423, ал.1 т.1 ГПК ВЪЗРАЖЕНИЕТО на длъжника срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410ГПК от 13.3.2024 г. по ч.гр.д.№ 8441/2024г. по описа на СРС , ГО, 36 състав, спрял на осн. чл.423, ал.3, изр.2 -ро ГПК изпълнението на заповедта и върнал делото на СРС , ГО 36 състав за изпълнение на процедурата по чл. 415 , ал.1 ГПК. Именно в изпълнение на разпореждането на СРС от 7.2.2025 г. по ч.гр.д.№ 8441/2024 г. и в срока по чл.415 ГПК е предявена исковата молба от заявителя в заповедното производство - ищец в исковото производство .

С исковата молба , предявена в СРС на 01.04.2025 г . от ищцата Б. С. С. , ЕГН:

********** , с постоянен адрес: **********,чрез адв.М. С. от САК, със съдебен адрес **** против ответното дружество “ *** „ ООД , ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление : ***, ищцата е предявила специалния с положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане по издадената в нейна полза Заповед по 1 чл. 410 ГПК,оспорена чрез възражение .

Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правно осн. чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал. ГПК , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно : установяване на вземане, прието по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8441/2024 г. по описа на СРС- 36 състав, с цена на иска 3.02 лв.(три лева и две стотинки ).

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства :

Сочи се на първо място, че на 4.3.2025г. ищцата получила съобщение от СРС по ч.гр.д. № 8441/2024 г. по описа на СРС, 36 състав с указания до нея в качеството й на заявител по делото, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът “ *** „ ООД , ЕИК: *** подал възражение , както и че кредиторът има възможност да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок.

Съобразно предоставената на ищцата възможност и на основание чл.422 ГПК , в срока по чл.415 ГПК, ищцата предявява исковата си молба за установяване съществуването на вземане , присъдено със Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 13.03.2024 г. по ч.гр.д. № 8441/2024 г. по описа на СРС , 36 състав .

Твърди се от ищцата , че на 17.11.2023 г. същата сключила договор за покупкопродажба от разстояние с “ *** „ ООД , ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр.София. По силата на договора Б. С. закупила от онлайн магазина на дружеството находящ се на ел.адрес *** Хлебопекарна Раnasonic SD - YR25505SXE, като платила цената на продукта в размер на 374,99 лв. с извършване на покупката. Според информация подадена от дружеството на телефонното приложение на *** хлебопекарната следвало да бъде доставена между 25.11.2023 - 27.11.2023 г. Доставка, обаче не била извършена.Твърди се от ищцата, че на 19.12.2023 г. след многобройни опити , за пръв път , ищцата С. успяла да се свърже със служител на дружеството чрез чат платформата на последното. От този разговор ищцата не получила информация защо не получава хлебопекарната и кога ще я получи .

Последвала безуспешна имейл кореспонденция . На 19.12.2024 г. Б. С. твърди, че изпратила покана за изпълнение на договора до дружеството , с която му предоставила 3 дни за изпълнение на сключения договор за продажба от 17.11.2024 г., а в противен случай щяла да счита договора за прекратен .

На 06.02.2024 г., след изтичане на срока за изпълнение на поканата, ищцата получила отговор от ответното дружество , с което била уведомена , че платената от нея сума в размер на 374,99 лв. ще й бъде възстановена .

Твърди се от ищцата ,че дължимата се главница е възстановена по нейна сметка на 12.02.2024 г. - след срока за изпълнение на договора . При така изложеното от фактическа страна ищцата се позовава на нормата на чл. 87 ЗЗД във вр. чл. 88, ал.1 ЗЗД като сочи , че развалянето на договора дава правото на кредитора на обезщетение за вредите от неизпълнението . Т.к. в случая търговецът вместо да достави вещта възстановил платената от ищцата сума , след датата на разваляне на договора и след като същият бил изпаднал в забава , то той на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Размерът на законната лихва от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. върху главницата от 374,99 лв. сочи ищцата , че възлиза на 3.02 лв.

При тези твърдения ищцата е отправила и искането си до съда да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде признато за установено съществуването на паричното вземане по Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 13.03.2024 г. от Софийски районен съд, 36 състав в проведеното на. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 8441 по описа на съда за 2024 г., а именно , че „***“ ООД с ЕИК: *** и адрес: ***, дължи на Б. С. С., ЕГН:

********** с постоянен адрес: ********** СУМАТА 3,02 лева (три лева и 02 стотинки)мораторна лихва за неизпълнение по развален договор за покупко-продажба на Хлебопекарна Раnasonic SD - YR25505SXE от 17.11.2025 г. (за периода : 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г)( а според Заповедта по чл.410 ГПК сумата от 3.02 лв. представлява вземане 2 за лихва върху възстановена главница във връзка с договор за покупко-продажба от разстояние, сключен на 17.11.2023 г. за период от 22.01.2024 г. до 11.02.0204 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, въпреки, че заявителят не е имал искане за присъждане на законна лихва в заповедното производство.

).

Ищцата желае уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски вкл. и разноските по заповедното производство.

В подкрепа на исканията си ищцата е направила доказателствени искания по делото да бъдат приобщени ангажираните с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи и да бъде приобщено заповедното дело- ч.гр.д. № 8441/2024 г.по описа на СРС , 36 -ти състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба, регистриран в СРС под № 167 145/13.5.2025 г./л.19 -25 от делото на СРС / и под номер 16 8855/14.05.2025 г./ л.26 - 29 от делото на СРС /.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество чрез юрисконсулт А. С. оспорва иска, като намира исковата молба на ищцата С. за неоснователна.

Ответното дружество не оспорва , че ищцата направила поръчка за хлебопекарна Раnasonic от *** на 17.11.2023 г., както и че в последствие договорът за покупко- продажба сключен от разстояние бил развален.Ответникът твърди, че заплатената сума била наредена обратно по банковата карта на клиентката , чрез която била извършена поръчката на 06.02.2024 г. , за което прилага доказателство.Това обстоятелство било потвърдено и в исковата молба, поради което счита ответника ,че този факт е безспорен и доказан.

По отношение на претенцията за обезщетение в размер на законната лихва за забава, ответникът моли съда да вземе предвид , че ответникът узнал за нея едва с ПДИ от ЧСИ М.

П., която ПДИ била получена от *** на 10.06.2025 г.

Твърди се ,че *** е предоставило обезщетение на ищцата С., а именно електронен ваучер в размер на 20 лева за покупки от онлайн платформата на *** .В тази връзка ответника прилага доказателство твърдейки, че обезщетението е по-голямо от размера на лихвата за забава .

Твърди се още от ответника, че ищцата по никакъв начин не била изразила несъгласие против този начин на обезщетение и не била поискала изрично да бъде обезщетена по друг начин , а именно - чрез плащане на законната лихва.

Отделно от горното ответното дружество сочи, че веднага след като установило, че ищцата има желание да бъде обезщетена точно чрез получаване на законната лихва, което станало на 10.06.2025 г., когато *** получило изпълнителен лист и узнало , че в някакъв момент било инициирано заповедно производство против него , както и че било образувано изпълнително дело , дружеството предприело действия по нареждане на сумата от 3.02 лв., претендирана от ищцата.Преводът не бил успешен, т.к. сметката а ищцата в заповедта била грешна.Като доказателство ответникът прилага извлечение от онлайн банкиране .

На последно място ответното дружество отбелязва, че претендираната мораторна лихва и всички разноски по заповедното и изпълнителното производство били изтеглени от сметка на *** от ЧСИ М. П. по ИД 2893/2024.Като доказателство ответникът прилага извлечение от банковата сметка .

При изложеното по - горе ответникът моли за отхвърляне на исковете, т.к. към датата на завеждане на исковата претенция ищцата била изцяло удовлетворена , както и че и била предоставена достатъчно справедлива компенсация , надхвърляща в пъти претендираната мораторна лихва.Твърди се от ***, не е давал повод ищцата да търси удовлетворение по съдебен ред , т.к. ответното дружество възстановило цената на стоката и предоставило обезщетение без да бъде уведомено за конкретни претенции на ищцата за вида на обезщетението .Ответникът моли всички разноски по настоящото и по заповедното производства да останат в тежест на ищцовата страна, т.к. нямала основание за завежда 3 дело.Последното искане формулирано в ОИМ е съдът да задължи ищцата да възстанови на *** разходите по изпълнителното производство № 2893/2024 по описа на ЧСИ М. П., което било инициирано в резултат на заведеното заповедно производство .В подкрепа на изложеното ответникът представя заверени за вярност с оригинала копия на документи описани в т.1 - 5 от отговора на искова молба / двукратно приложен по делото по описа на СРС/ .

С Определение № 6996/03.12.2025 г. постановено от настоящият съдебен състав съдът е изготвил проект за доклад по делото като е дал и указания до страните за уточняване на твърденията и исканията си : на ищцата е предоставена изрична възможност на ищцата до края на първото о.с.з. : да уточни дали изписаната в петитума на искова молба година 2025 г. следва да се чете 2023 г. и да допълни петитума на иска с посочване на началната и крайна дата на исковия период и изписване поне на номера на заповедното дело по което е била издадена в полза на ищцата Заповедта по чл.410 ГПК, включително и и имала ли е искане до заповедния съд за присъждане на законна лихва върху сумата от 3.02 лв.; предоставена е били изрична възможност и на ответника до края на първото о.с.з. да уточни на какво правно основание желае в настоящото исково производство съдът да „задължи ищцата да възстанови „ на ответника разходите по изпълнително дело № 8441/24 като съобрази характера на иска и разпоредбата на чл. 78 ГПК.

В изпълнение на дадените указания ищцата е депозирала молба с рег. № 99056/27.11.2025 г. / л. 33 / с която молба са отстранени допуснати от ищцата технически грешки и е прецизиран /допълнен петитума на иска / .В проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.1.2026 г. съдът е обявил проекта за доклад по делото обективиран в Определение № 6996/03.12.2025 г. за окончателен , ведно със следните корекции : изписаната в петитума дата 17.11.2025 г. следва да се чете 17.11.2023 г.; петитумът да се чете, както следва: Моля, след като се убедите е истинността и основателността на изложеното от нас, да постановите решение, с което да признаете за установено, че „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, дължи на Б.