Определение № 465 от 24.09.2025, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 340/2025
- Вид
- Определение № 465
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465 гр. Търговище, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20253500500340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДгр.София, ЕИК 203670940 против разпо-реждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/ 2025г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Р. Ю. Б. от с.К., общ.Г. в частта му за договорна лихва в размер на 21.61 лв. за периода 09.12.2023г.25.01.2024г. и мораторна лихва в размер на 127.26 лв. за периода 10.12.2023г.25.08.2025г. по договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорни клаузи, целящи заобикаляне императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 от ЗПК.
1
По силата на договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г., на ответника е предоставена сума в размер 600 лв. за 12 месеца, при ГЛП 40% и ГПР 45.53 %.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на други задължения, необосновано оскъпяващи получения кредит, т.е. да води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Като обща стойност на плащанията е посочена сумата 630.48 лв., но по договор за гаранция от 30.10.2023г. кредитополучателят се е задължил допълнително със сумата 197.52 лв., обуславящо извод, че действителният ГПР е в нарушение на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК.Още повече-гарантът предварително е определен от заемодателя, без заемополучателят да може да въздейства върху посочената клауза, което е съществено неравновесие в правата между търговеца и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправни клаузи по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваният отказ на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК 203670940 против разпореждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/2025г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465 гр. Търговище, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20253500500340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДгр.София, ЕИК 203670940 против разпо-реждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/ 2025г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Р. Ю. Б. от с.К., общ.Г. в частта му за договорна лихва в размер на 21.61 лв. за периода 09.12.2023г.25.01.2024г. и мораторна лихва в размер на 127.26 лв. за периода 10.12.2023г.25.08.2025г. по договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорни клаузи, целящи заобикаляне императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 от ЗПК.
1
По силата на договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г., на ответника е предоставена сума в размер 600 лв. за 12 месеца, при ГЛП 40% и ГПР 45.53 %.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на други задължения, необосновано оскъпяващи получения кредит, т.е. да води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Като обща стойност на плащанията е посочена сумата 630.48 лв., но по договор за гаранция от 30.10.2023г. кредитополучателят се е задължил допълнително със сумата 197.52 лв., обуславящо извод, че действителният ГПР е в нарушение на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК.Още повече-гарантът предварително е определен от заемодателя, без заемополучателят да може да въздейства върху посочената клауза, което е съществено неравновесие в правата между търговеца и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправни клаузи по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваният отказ на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК 203670940 против разпореждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/2025г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3