Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 465 от 24.09.2025, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 340/2025
Вид
Определение № 465
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Търговище, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20253500500340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДгр.София, ЕИК 203670940 против разпо-реждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/ 2025г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Р. Ю. Б. от с.К., общ.Г. в частта му за договорна лихва в размер на 21.61 лв. за периода 09.12.2023г.25.01.2024г. и мораторна лихва в размер на 127.26 лв. за периода 10.12.2023г.25.08.2025г. по договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорни клаузи, целящи заобикаляне императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 от ЗПК.

1

По силата на договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г., на ответника е предоставена сума в размер 600 лв. за 12 месеца, при ГЛП 40% и ГПР 45.53 %.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на други задължения, необосновано оскъпяващи получения кредит, т.е. да води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Като обща стойност на плащанията е посочена сумата 630.48 лв., но по договор за гаранция от 30.10.2023г. кредитополучателят се е задължил допълнително със сумата 197.52 лв., обуславящо извод, че действителният ГПР е в нарушение на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК.Още повече-гарантът предварително е определен от заемодателя, без заемополучателят да може да въздейства върху посочената клауза, което е съществено неравновесие в правата между търговеца и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправни клаузи по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваният отказ на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК 203670940 против разпореждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/2025г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Търговище, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20253500500340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДгр.София, ЕИК 203670940 против разпо-реждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/ 2025г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Р. Ю. Б. от с.К., общ.Г. в частта му за договорна лихва в размер на 21.61 лв. за периода 09.12.2023г.25.01.2024г. и мораторна лихва в размер на 127.26 лв. за периода 10.12.2023г.25.08.2025г. по договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорни клаузи, целящи заобикаляне императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 от ЗПК.

1

По силата на договор за потребителски кредит №4940305/30.10.2023г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София с договор за цесия от 01.02.2024г., на ответника е предоставена сума в размер 600 лв. за 12 месеца, при ГЛП 40% и ГПР 45.53 %.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на други задължения, необосновано оскъпяващи получения кредит, т.е. да води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Като обща стойност на плащанията е посочена сумата 630.48 лв., но по договор за гаранция от 30.10.2023г. кредитополучателят се е задължил допълнително със сумата 197.52 лв., обуславящо извод, че действителният ГПР е в нарушение на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК.Още повече-гарантът предварително е определен от заемодателя, без заемополучателят да може да въздейства върху посочената клауза, което е съществено неравновесие в правата между търговеца и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправни клаузи по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваният отказ на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК 203670940 против разпореждане №1995/27.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№1472/2025г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3