Решение № 1304 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502779 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Комплексни строежи“ООД, в качеството му на длъжник по изп.дело № 435/2024г. на ЧСИ Л. М., против постановление на ЧСИ от 16.09.2024г., с което е отказала да редуцира разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер от 4200 лева. В жалбата се твърди, че вземането, за принудителното събиране на което, е образувано изпълнителното дело, е обезпечено чрез налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателя, поради което не е налице основание за заплащане от взискателя на адв.възнаграждение в размер, надхвърлящ този за завеждане на изпълнителното дело. Сумата от 76920 лева, за която бил издаден изпълнителен лист в полза на взискателя, била налична по банковата сметка на жалбоподателя и не се налагало да бъдат извършвани каквито и да било изпълнителни действия.

От въззиваемата страна „Зигзаг център“ООД не е подадено възражение против жалбата.

От ЧСИ Л. М. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изп.дело № 435/2024г. на ЧСИ Л. М. e образувано по молба от „Зигзаг център“ООД от 09.09.2024г., с която е представен изпълнителен лист против жалбоподателя от 29.07.2024г. за сумата от 76920 лева. С молбата е заявено искане за насочване на принудителното изпълнение върху вземанията на „Комплексни строежи“ООД в „ПИБ“АД, върху които са наложени запори въз основа на издадена по ч.т.дело № 455/2022г. на ПОС обезпечителна заповед. Заявено и също така искане, в случай, че наличностите по запорираните банкови сметки са недостатъчни за погасяване на цялото вземане на взискателя, да бъде извършена справка в БНБ относно всички банкови сметки на длъжника 1 и да бъде наложен запор върху непогасената част от дълга.

На база наличните по делото материали не може да се направи категоричен извод, че при завеждане на изпълнителното дело взискателят е знаел дали допуснатото му обезпечение би довело до бързо и безпрепятствено събиране на цялото му вземане. Липсва потвърждение от „ПИБ“АД относно наличността по запорираните въз основа на обезпечителната заповед сметки. От жалбоподателя също не са представени доказателства в подкрепа на твърдението му, че сумата от 76920 лева, за която е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя, е била налична по негова запорирана банковата сметка. Ето защо, не е налице категорично основание да се счита, че взискателят е следвало да договори с упълномощения от него адвокат адв.възнаграждение само за завеждане на изпълнителното производство. При това липсват каквито и да било данни за това преди образуване на изпълнителното дело жалбоподателят под някаква форма да е заявил готовност да уреди доброволно задължението си към взискателя, включително и като го информира относно наличността по запорираната си банкова сметка.

Минималните размери на адв.възнаграждения са регламентирани в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне.

Съдът не е обвързан с определението в горепосочената наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, като преценката относно това, до какъв размер е дължима договореното и платено от „Зигзаг център“ООД възнаграждение за пълномощника му по изпълнителното дело следва да се извърши от една страна на база на правната и фактическа сложност на същото, а от друга- съобразно с материалния интерес. Фактът, че вземанетопредмет на принудителното изпълнение, е обезпечено чрез запор върху банкови сметки на длъжника, дава възможност на взискателя да търси събиране на това вземане от запорираните сметки. Това определено опростява възложената на пълномощника му правна защита. От друга страна, както беше посочено по- горе, не е налице категорично основание да се счита, че към датата на завеждане на изпълнителното дело е съществувала пълна сигурност относно събиране на вземането от запорираните банкови сметки. Именно поради това с молбата, с която е инициирано изпълнителното производство, е заявено и искане за справка в БНБ. Като се има предвид и значителния материален интерес, съдът намира, че справедливият размер на адв.възнаграждение е не по- малко от 2000 лева, към който следва да се добави дължимия ДДС в размер от 400 лева, защото е безспорно, че пълномощникът на взискателя- Адвокатско дружество“Б. и П.“, е регистрирано по ЗДДС. Ето защо, разноските за адв.възнаграждение ще следва да бъдат редуциран да размер от 2400 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ Л. М. от 16.09.2024г. по нейно изп.дело № 435/2024г., в частта, с която е отказала да редуцира разноските на взискателя „Зигзаг център“ООД за адвокатско възнаграждение по отношение на сумата от 1800 лева, явяваща се разлика между пълния размер на разноските от 4200 лева и сумата от 2400 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Комплексни строежи“ООД жалба против горепосоченото постановление, в частта, с която е отказано редуциране на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение под сумата от 2400 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3