Решение № 39 от 02.07.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

М. Д. ДаН.

С. М. Цолова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от С. М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600282 по описа за 2025 година С присъда рег. №6 от 13.05.2025 г. по НОХД №84/2023 г. Ямболският окръжен съд признал подс. С. И. Л. за виновен в това, че на 27.10.2021 г., в сечище в горска територия - частна собственост, имот с кадастрален номер ***, отдел 94, подотдел „В“, в землището на с. Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, причинил смъртта на Д. Н. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион, като в качеството си на лицензиран лесовъд - лице по чл. 235 от Закона за горите (ЗГ), вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в Изпълнителна агенция по горите, на което е издадено позволително за сеч № 0627869/30.08.2021 г. за извършване на сечта в горската територия, и като пълномощник на „Бул - Лес“ ЕООД - гр. Ракитово с ЕИК 112580829, не е упражнил контрол върху сечта и добива на дървесина в сечището в нарушение на разпоредбите на чл.108, ал.3 от ЗГ; чл.190, ал.2, т.2 и т.9 от ЗГ; чл.15 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите (обн., ДВ, бр.38/10.05.2019г.) и чл.118, ал.2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите (ПЗБУТГТ), поради което и на основание чл.123, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.

1

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното на подс. С. И. Л. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Б. Я. М. за виновен в това, че на 27.10.2021 г., в сечище в горска територия - частна собственост, имот с кадастрален номер ***, отдел 94, подотдел „В“, в землището на с. Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, причинил смъртта на Д. Н. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион, в нарушение на разпоредбите на чл.12 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, (обн., ДВ, бр.38/10.05.2019 г.), чл.13, т.6, т.8 и т.9 от ПЗБУТГТ и чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123, ал.4, вр. ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти в седмицата и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. С. И. Л. с оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционната осъдителна присъда и за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Моли въззивният съд да отмени осъдителната присъда и постанови нова оправдателна такава или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В писмено допълнение към въззивната жалба упълномощеният защитник на подс. С. И. Л. излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в изготвянето на некачествени мотиви към присъдата, в които липсва отговор на направените от защитата възражения срещу обвинителната тезата и в които некритично се възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, в което вещите лица са извършили тълкуване на правни норми и са дали отговор на правни въпроси, намиращи се в изключителната компетентност на съда. Обосновава незаконосъобразност на осъдителната присъда, като твърди че подс. Л. не е адресат на вменените му със специалните правни норми задължения, най-вече тази на чл.187 от ЗГ за опазване и охрана на горските територии. Счита, че след като подс. Л. е само лице, на което е издадено позволително за сеч, но не е собственик на горския имот, не е продавач на дървесината, то той не разполага с правомощията за физическа охрана и контрол на достъпа на трети лица до имота. Упреква съда, че не е изложил мотиви защо приема, че именно подс. Л. следва да носи наказателна отговорност за дейности, които законът 2 възлага на друг правен субект.

Възразява срещу правния извод, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на подс. Л. и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка твърди, че пострадалият системно и целенасочено е навлизал в района на активна сеч, многократно е бил предупреждаван за опасността, съзнавал е характера на дейността по сеч на тополовите дървета и въпреки това е продължил с неправомерното си поведение, воден от лична икономическа изгода. Счита, че това поведение на пострадалия прекъсва причинноследствената връзка между нарушенията на подс. Л. и настъпилия вредоносен резултат и изключва възможността за търсене на наказателна отговорност от подсъдимия при непредпазливост. Приема, че в мотивите липсва отговор на въпроса дали подс. Л. е разполагал с правни и фактически средства да предотврати описаното неправомерно поведение на пострадалия и дали при установените обстоятелства вредоносният резултат не следва да се квалифицира като последица единствено от рисковото виновно поведение на пострадалия. Като заявява, че инцидентът е настъпил в горски масив с отворен достъп, подс. Л. не е присъствал на мястото в момента на падането на дървото, същото е било закачено и е паднало в неопределен момент под въздействието на гравитационните сили, районът е труднодостъпен и не подлежи на физически контрол, оспорва извода на съда за наличие на задължение на подс.

Л. да предвиди общественоопасните последици и да предотврати риска от настъпване на вредоносния резултат, не открива съдебен отговор на въпроса дали резултатът е бил реално предотвратим или се касае за обективно непредсказуемо стечение на обстоятелствата. Намира осъдителния извод на съда за виновно поведение на подс. Л. за направен при неправилно приложение на материалния закон, при разширително тълкуване на дължимото поведение на подсъдимия и при подмяна на правния анализ с експертни предположения. Заключава, че тези пороци не могат да бъдат преодолени чрез частична корекция на осъдителната присъда, а налагат отмяна на присъдата в нейната цялост. Приема, че настъпилият трагичен резултат представлява нещастен инцидент, обусловен от самостоятелното рисково поведение на пострадалия, което изключва възможността за наказателна отговорност на подс. Л.. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Л. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123 от НК.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от упълномощения защитник на подс. Б. Я. М. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Смята, че по делото не са събрани доказателства, които да установят, че подс. М. е нарушил общите по своя характер норми на чл.12 и чл.13, т.6, т.8 и т.9 и чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. М..

В писмено допълнение към въззивната жалба защитникът на подс. Б. Я.

3

М. представя съображения, с които аргументира доводите си за необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната присъда. Възразява срещу извода на съда, че подс. М. чрез бездействие е нарушил чл.12 от ПЗБУТГТ, като подробно описва всички действия на подсъдимия, предприети с цел за положи грижи за безопасността на здравето и живота на лицата, засегнати от неговата дейност. Излага твърдения за правомерно поведение на подс. М., който е изпълнил задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.13, т.6, т.8 и т.9 от ПЗБУТГТ. Изразява позиция, че дори и да се приемат за налични нарушенията по чл.12 и чл.13, т.6, т.8 и т. 9 от ПЗБУТГТ, то същите нямат пряка причинна връзка с вредоносния резултат – смъртта на Д. К..

Открива противоречие в съдебните мотиви между фактологията и правния извод за допуснато от подс. М. нарушение по чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ.

Изтъква, че съдът, от една страна, приема, че подс. М. и синът му е трябвало да освободят терена от падналите преди това дървета, за да може тракторът да достигне до закачената топола и същата съгласно чл.132, ал.4 от ПЗБУТГТ да се събори, като се изтегли дънерната част назад с помощта на въже с дължина най-малко 20 м, а от друга страна, в правните изводи се говори за бездействие на подс. М.. Смята, че този подсъдим и неговият син са действали достатъчно бързо и не са могли да предвидят, че процесното дърво ще падне под силата на гравитацията само минути, след като се е закачило за съседното дърво.

Упреква съда, че не е отчел извода на вещите лица от съдебно-техническата експертиза, според който злополучният инцидент в инкриминирания район с много голяма степен на вероятност се дължи на нещастен случай, следствие на неконтролирано падане на по-рано отсечено, но закачено голямо тополово дърво в короната на съседно до него стоящо дърво, като впоследствие дървото се освобождава от опората си и под действието на гравитацията пада върху главата и тялото на Д. К., който се намирал в опасната зона на процесното дърво. Като приема, че подс. М. е извършил всичко зависещо от него и по никакъв начин не е могъл да предвиди вредоносния резултат, заключава, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15 от НК. По тези съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта й, с която подс. М. е признат за виновен и да бъде постановена нова такава, с която същият да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността и на двете въззивни жалби, подадени от защитниците на подсъдимите Л. и М.. Намира фактическата обстановка по спора, изложена в първоинстанционните мотиви, за напълно изяснена и безспорно установена от наличния по делото доказателствен материал. Споделя изцяло направените от съда изводи за виновно нарушени от подсъдимите съответните правни норми от ЗГ и ПЗБУТГТ, вменени им с обвинителния акт, както и изводите за наличието на пряка причинна връзка между поведението на всеки от подсъдимите Л. и М. и настъпилия съставомерен вредоносен резултат. Възразява срещу претенциите на защитата за прилагане нормата на чл.15 от НК, като приема, че в казуса не е 4 налице случайно деяние, защото подсъдимите виновно са нарушили конкретни правни норми и са могли да предвидят, че от неизпълнението на техните задължения могат да настъпят общественоопасните последици – смъртта на пострадалия берач на трюфели. Счита, че наложените на подсъдимите наказания правилно са били индивидуализирани при облекчените условия на чл.55 от НК. Като заключава, че обжалваната осъдителна присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, предлага въззивният съд да я потвърди и да остави жалбите на защитниците без уважение.

Повереникът на частните обвинители М. И. К., И. Д. К. и А. Д. К. заяви, че се солидаризира със становището на прокурора и не открива основание да се уважат жалбите на защитниците на подсъдимите. Счита, че събраните от първоинстанционния съд доказателства безспорно и категорично установяват, че подсъдимите са извършили посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически действия, с които са допуснали нарушения на специалните правила от съответните нормативни актове и тези нарушения се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приема, че първата инстанция е направила прецизен анализ на свидетелските показания, на обясненията на подсъдимите, на писмените доказателства и експертните заключения, като въз основа на него е приела фактическа обстановка, подобна на изложената в обвинителния акт. Счита, че правните изводи на съда за виновно поведение на подсъдимите, намиращо се в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия, са законосъобразни.