Решение № 782 от 30.05.2023, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. ***, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430100182 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б.

Б. Б., ЕГН **********, от гр.****“ №13, чрез адв. Д. Н. от АК-***, против „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.****“, ул.“****“ №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова.

Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012 г., съгласно влязла в сила Заповед № 3820/16.10.2012г. по ч.гр.д.№ 4754/ 2012 г. по описа на Районен съд - *** ищецът е осъден солидарно с Х Б. да заплати на „****“ сумата от 78414,82 лв. представляваща главница и законна лихва от дата 30.08.2012г. до изплащане на вземането и 2715,07 лева разноски. Твърди се, че с друг изпълнителен лист от 22.02.2013 г., съгласно Заповед №469/22.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 856/2013г. по описа на РС-***, ищецът е осъден солидарно с Х Б. да заплати на „****“ сумата от 12450лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода 21.07.2011 г. до 29.08.

2012 г., сумата от 6369,06 лв. санкционираща лихва за периода от 21.07.2011г. до 29.08.2012 г., както и законна лихва от дата 21.02.2013г. до изплащане на вземането, както и 376,38 лв. държавна такса и 630лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът посочва, че двете вземания на 1

„****“ произтичат от ипотечен кредит за имот в гр. ****.

Твърди се, че през 2013г. взискателят е образувал изп.дело № 886 /2013г. по описа на ЧСИ **** peг. № ****. Твърди се, че въз основа на двата изпълнителни листа, ЧСИ е продал имота в гр. **** на 22.05.2017г. Сочи се, че постановлението за възлагане на имота на купувача е от дата 02.06.2017г., протоколът за въвод на купувача в имота е от 25.07.2017 г. Твърди се, че сумата от продажбата е преведена на взискателя „****“ от ЧСИ на 01.08.2017 г.

Излагат се доводи, че вземането по кредита, описан по – горе, е цедирано на цесионера „***, с договор за цесия от 27.11.2018 г. Твърди се, че на 12.04.2019 г. е депозирана молба от „*** по изп. дело № 886/2013 г. по описа на ЧСИ рег. № ****, с която ЧСИ е уведомен, че има договор за цесия с „****“ от 27.11.2018 г. и ответникът иска да бъде конституиран по делото като страна. Ищецът излага съображения, че след публичната продан на имота в гр. ****, проведена на 22.05.2017 г., нито банката, нито цесионера по изпълнителното дело са насочвали изпълнителни действия срещу него, поради което счита, че всички вземания срещу него са погасени по давност.

Развива доводи, че като солидарен длъжник, спирането и прекъсването на давността по отношение на останалите длъжници не го ангажира, тъй като срещу него не са били предприемани никакви изпълнителни действия.

Ищецът твърди, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск поради наличието на два изпълнителни листа срещу него, както и че към днешна дата служителите на ответника многократно го търсели за подписване на споразумение, като в противен случай щели да предприемат принудителни изпълнителни действия спрямо него.

С уточнителна молба Вх. №1922/23.01.2023г., ищецът сочи, че е погасена по давност сумата от 20000 лева, представляваща част от главница, в размер на 78414,82 лева, описана в изп.лист, издаден по Заповед №3820/16.10.2122 г. по ч.гр.д.№ 4754/2012г. по описа на РС-***. Уточнява, че другите суми, описани в двата изпълнителни листа не са предмет на настоящата претенция.

С оглед гореизложеното, ищецът моли да бъде признато за установено, ч е не дължи на ответника сумата от 20000лв / двадесет хиляди лева /, частичен иск от 78414,82 лв. представляваща главница, описана в изп. лист по 2 изп. дело № 886/2013г. по описа на ЧСИ ****, peг. № **** и в заповед по ч.гр.д.№ 4754/2012г. по описа на РС-***, поради погасяването по давност.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “****, чрез адв. А. К. от АК-****. Излагат се доводи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че на 27.11.2018г. е сключен договор за цесия между „****“ ЕАД и „****, по силата на който „****“ ЕАД /цедент/ е цедирал вземането си по отношение на Б. Б., на „**** /цесионер/. Сочи се, че на 09.04.2019г. ответникът е депозирал молба за конституирането му по делото като взискател, като към молбата са приложени всички налични доказателства за извършено уведомяване на длъжника по отношение на договора за цесия. Твърди се, че след конституирането му като взискател по изпълнителното дело, ответникът не е предприемал принудителни действия спрямо ищеца. Излагат се доводи, че не е налице правен интерес в настоящия случай за предявяване на настоящия иск, тъй като фактът, на който ищецът основава правния си интерес, е настъпилата погасителна давност. Развиват се съображения, че цедентът „****“ е прехвърлил на ответника едно естествено задължение. Твърди се, че естественият характер на задължението води до пътя на доброволно уреждане на взаимоотношенията и право на кредитора е да кани длъжника да плати своите задължения. В тази връзка се развиват съображения, че „**** е кредитор на изкупени задължения и като такъв предприема действия по извънсъдебно събиране на вземания. Сочи се, че това е дейност незабранена от закона, свързана със събиране на ликвидни вземания от задължените лица. Твърди се, че провежданите действия не са в нарушение на императивните норми на закона, същите се изразяват в провеждане на телефонни разговори, водене на преговори, осъществяването на лични срещи с длъжниците, изпращане на уведомителни писма и покани за плащане. За горепосочените действия се твърди, че са изцяло съобразени с фирмената политика и установен строг протокол за провеждане на телефонни разговори и водене на кореспонденция.

Ответникът счита, че допълнителната молба, с която е уточнен размерът на заведения иск, не е достатъчно ясна - тази частична претенция за какъв период се отнася, как е изчислена и на какво основание се претендира само тя. Сочи се, че исковата претенция е за частично дължима главница, като не е посочен периодът за който същата се претендира. В тази връзка ответникът 3 счита, че исковата претенция не е конкретизирана. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, и се установява от изисканото ч.гр.д.№ 4754/2012 г. по описа на Районен съд – ***, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3820/16.10.2012г., с която е разпоредено ищецът Б. Б. Б. солидарно с Х Б. Б. да заплати на „****“ сумата от 78414,82 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от дата 30.08.2012г. до изплащане на вземането и сумата от 2715,07 лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист на 16.10.2012 г.

Не е спорно между страните, и се установява от изисканото ч.гр.д.№ 856/ 2013 г. по описа на Районен съд – ***, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № №469/22.02.2013г., с която е разпоредено ищецът Б. Б. Б. солидарно с Х Б. Б. да заплати на „****“ сумата от 12450,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.07.2011 г. до 29.08.2012 г., сумата от 6369,06 лв. санкционираща лихва за периода от 21.07.2011г. до 29.08.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от дата 21.02.2013г. до изплащане на вземането, както и 376,38 лв. държавна такса и 630лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист на 22.02.2013 г.

Не е спорно между страните, че с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.11.2018г., „****“ АД е прехвърлила на ответното дружество „**** вземанията си по отношение на ищеца Б. Б..

От изисканото копие на изп.дело № 886/2013г. по описа на ЧСИ **** peг. № ****, с район на действие ОС-***, се установява, че е образувано на 26.07.2013г. по молба на взискателя „****“ ЕАД, против длъжниците Б. Б. Б. и Х Б. Б., за събиране на задълженията по горецитираните изпълнителни листове.

С Постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 ГПК, на 02.06.2017г., в сила от 05.07.2017г., ЧСИ **** peг. № ****, с район на действие ОС-***, е възложил върху купувача **** от гр.****, 1/4 ид.ч. от изнесения на публична продан недвижим имот, с учредена първа по ред договорна ипотека, УПИ XX-2221, в кв. 135 по плана на гр.****, идентификатор №***, съгласно скица №15-254319/01.06.2017г., при посочени граници и съседи, заедно с целия втори етаж на площ 84 кв.м., представляващ самостоятелно жилище от жилища сграда-западен близнак, построена в описания УПИ, както и северозападния гараж с площ от 20 кв.м.

4 при посочени граници и съседи, и южната стая от същия приземен етаж, с площ 17 кв.м., при посочени граници и съседи, за сумата от 55200 лева – найвисока предложена цена. **** е обявен за купувач на имота с Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочена публична продан на недвижим имот и на купувач по чл. 492 ГПК от 22.05.2017г.

С Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 25.07.2017г., ЧСИ **** peг. № ****, с район на действие ОС-***, е въвел във владение на гореописания имот, купувачът ****, като Протоколът е съставен в присъствие на длъжника Х Б. Б. и свидетел ****

С молба за вписване, отбелязване и заличаване Изх. №25017 от 27.07.2017г. ЧСИ **** peг. № **** е уведомил Служба по вписванията – ****, че вдига наложената възбрана върху недвижимия имот на Б. Б. Б..

С молба от 12.04.2019г. до ЧСИ **** peг. № **** ответникът „**** е поискал да бъде конституиран като взискател по отношение на всички задължени лица по изп.дело №886/2013г. по описа на ЧСИ Н**** С молба от 20.01.2023г. до ЧСИ **** peг. № **** ответникът „****“ е направило уточнение за актуалния размер на вземанията си, както и че по негова сметка не са постъпвали плащания.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4754/2012 год. по описа на Районен съд-***. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума от 20000 лева е процесуално допустим, а по същество и основателен.

Давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията, които не представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В същото Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, 5 присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.