Акт от 02.07.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е №138 гр.Габрово, 02.07.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети юни през двехиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ

:КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ

При секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.№174 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид :

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по жалба на В.С. М. против Решение №111/05.03.2020г. по гр.д.№4/2020г. по описа на РС Габрово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за заплащане на сумата от 1203,66лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 02.01.2017г.-02.01.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и жалбоподателя е осъден да заплати на ответната ОД МВР Габрово сумата от 150лв.-разноски по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение правото на допълнителен отпуск, то не са приложими и в настоящият случай. Този извод бил неправилен, тъй като това са два различни вида правоотношения. В специалния ЗМВР липсва уредба относно компенсиране на положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд, с коефициент 1,143, съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, който не е отчетен от работодателя. В Решение №311/08.01.2019 по гр.д.№1144/2018г. на ВКС, което не е възприето от районния съд, състав на ВКС е приел, че разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006г.(отм.) намират субсидиарно приложение, като съдът е приел, че положителния отговор на този въпрос е в съответствие с основния правен принцип, закрепен в чл.6 от КРБ и в чл.14 ЕКПЧОС, приемането на обратното би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения и по този начин би ги поставило в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения то КТ.

Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че след като в

Наредба №8121 з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба предвиждаща сумарно отчитане на работното време общия брой часове положен труд между 22ч. и 6ч., то не се касаело до празнота в закона, а тази липса била в следствие на законодателно решение. Тъй като в ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му липсвала подобна уредба и ЗМВР е специален закон по отношение на КТ, то липсвала специална разпоредба по материята спрямо общата на чл.9 НСОРЗ.

Жалбоподателят счита, че в този случай следва да се приложи чл.46, ал.2 ЗНА, според който когато нормативният акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на РБългария.

Липсата на изрична регламентация не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а е празнота в специалната уредба, поради което субсидирано следва да се приложи НСОРЗ. Освен това съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл, която намира приложение и по отношение държавните служители в МВР допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им не могат да бъдат по –ниски от определените в трудовото законодателство. Освен това е налице разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, която урежда правата на служителите, които полагат нощен труд и препраща към КТ.

Неправилен бил и извода на първоинстанционния съд, относно нормалната продължителност на нощния труд в КТ и ЗМВР. В чл.187 ЗМВР било посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават следно 8часа за всеки 24-часов период. Чл.187 ЗМВР не установява нормалната продължителност на нощния труд, а определя максималния брой часове нощен труд, които е допустимо да полагат служителите в МВР. Тази разпоредба касае само случаите на сумарно изчисляване на работното време, а не случаите на подневно отчитане на работното време. Неправилен е и извода на районния съд, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира приложение само при работа на смени, при които продължителността на работата през нощта е по-малка от продължителността на работата през деня. Този извод бил погрешен ал.1 от чл.9 на НСОРЗ касае случаите на подневно отчитане на работното време, а не случаите на работа на смени при сумирано отчитане на работното време.

Неправилен е и извода, че не е налице положен от жалбоподателя извънреден труд.

Моли съда от отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответника по жалбата и по иска я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че доколкото продължителността на нощното работно време не била по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налагало преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и не била необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. нямало празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлявала специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните служители, а не празнина и липса на регламент за служителите на МВР. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в размер от 0,25лв./ч, установен със заповеди на министъра на вътрешните работи, бил заплатен, видно от експертизата по делото. Нито един нормативен акт от по-висок порядък спрямо Наредба №81213-776 не предвиждал правото на преизчисляване на нощния труд в дневен. Отношенията уредени с ЗМВР, ЗДСл. и КТ не били сходни, а различни, поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл. не се прилагали. Не било налице противоречие между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР- за разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7ч, такова ограничение нямало предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работно време през деня съвпадала с нормалната продължителност на работното време през нощта- 8 ч. Различието на двете уредби било в резултат на спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата и намирала приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явявал трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове не били извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не предвиждал твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което са получени. Не следвало да се възприемат доводите за липса на законодателно определяне нормалната продължителност за полагане труд през нощта за държавните служители в МВР, както и съобразяване на издадените подзаконови нормативни актове, регламентиращи този въпрос, с разпоредбите на общностното право, в частност с Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която съгласно чл.1, т.3 от същата се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни. разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР била в унисон с чл.8, б.А от Директивата, освен това служителите от системата на МВР имали много повече привилегии от тези, които са по ЗДСл и КТ.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно, че през процесния период жалбоподателят е бил в служебно правоотношение с ответника, както и че същият е полагал труд на смени при сумирано отчитане на работното време. Приел е, че при работа на смени работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което правело недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове, като се е позовал на Решение №197/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г. на ІVг.о. Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност се уреждат от ЗМВР, като същият имал качеството на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица. За служителите работещи на 8, 12 или 24-часови смени – се изчислява сумарно за тримесечен период (чл.187, ал.3 ЗМВР). Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР позволява полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа. В този случай работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период. За служителите работещи на смени на смени е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въведена е забрана за полагане на извънреден труд над 70часа за тримесечен период и 280часа годишно. Съобразно чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време и неговото отчитане се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В издадената Наредба №8121 з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба регламентираща отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен, така и извънреден труд. Районният съд приел, че в случая не е налице празнота и възможност за запълването с прилагане нормите на НСОРЗ, тъй като ЗМВР съдържал ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които били в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. Поради изложеното първоинстанционният съд приел, че липсва основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на

КТ и НСОРЗ относно нощния и извънреден труд на държавните служители в МВР. В ЗМВР били предвидени специфични условия на труд на тези служители, които са компенсирани по друг начин и в този случай доводите, че непреизчисляването на нощния труд в дневен ще постави държавните служители от МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители бил неоснователен. КТ се прилагал за регулиране на отношенията със служителите в силовите ведомства, само когато спецификата на задълженията на служителите допуска това. Първоинстанционният съд счита, че разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР препращала към глава ХV от КТ – Специална закрила на някои категории работници и служители.

И в

КТ и в ЗМВР дефиницията за нощен труд е еднаква, но въпроса за нормалната продължителност на нощния труд е уреден различно. Законодателят бил приел, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд за държавните служители в МВР е 8:8, което водело до коефициент 1, а не както било предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което се получавал коефициент 1,143. Освен това разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 и намирала приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, а настоящият казус не бил такъв. Първоинстанционният съд приел също и че предвиденото в чл.89, ал.2 НСОРЗ превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не водело до възникнало на извънреден труд, какъвто нямало, макар че при преизчислението са получени повече часове. За тези часове в повече се заплащало допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице ако работниците или служителите са работили извън установеното за тях работно време. Извънредният труд бил работа по трудово правоотношение извън установеното за него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. При сумирано изчисление на работното време извънреден труд би бил налице ако има отработени часове по график извън месечната норма, като в този случай се заплащало както определеното допълнително възнаграждение за нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд. В настоящият случай ищецът нито твърдял, нито установявал, че е полагал труд извън установеното му работно време, което не водело до възникване на извънреден труд.