Решение № 188 от 20.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр.Велинград, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100030 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците А. А. Й., С. А. Й., М. А. Й. и А. И. Й., твърдят да са съсобственици на поземлен имот с пл. номер 82 от кадастрален район 501 по кадастралния план на с. Пашови, общ. Велинград, одобрен със Заповед 574 от 24.04.2020г. на Кмета на община Велинград, с площ от 523 кв.м., за който имот е отреден парцел VII-82, в кв.6 по регулационния план на с. Пашови одобрен със заповед №663/17.10.1961 г. на ОНС, при съседи: от север - улица №501.9724, от изток - имот №501.83, от юг - улица №501.9723, от запад имоти №501.290 и №501.291, с адрес на имота: с. Пашови, ул. ********** №28, както и на построената в западната половина на имота двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 91 кв.м., с номер 501.82.1, съгласно скица №23/01.06.2023г., издадена от община Велинград, както и на с построената в източната половина на имота двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 39 кв.м., с н о м е р 501.82.2, съгласно скица №23/01.06.2023г., издадена от община Велинград, на основание наследяване и изтекла придобивна давност в тяхна полза, считано от 1931 г. насам.

От фактическа страна, ищците твърдят, че са собственици на процесните имоти, придобити чрез наследяване по закон и в разултат правните последици на давностно владение, което те осъществявА. лично, присъединявайки също и изтеклия в полза на наследодателя им давностен срок. Твърдят, че през юни 2023г. те решили да се снабдят с нотариален акт и 1 да си разделят имота и сградите. СтартирА. процедура като на 05.09.2023г. подА. в община Велинград молба - декларация за имота, за да бъде заверена тя от общинска администрация Велинград и с нея и останА.те необходими документи и свидетели, да завършат процедурата пред нотариус, за да им бъде издаден нотариален акт за собствеността на имота. В хода на процедурата ищците узнА., че процесният имот бил собственост на А.А.П. (с предишно име А.ш А.ов П.), който починал на 08.02.1982г. а по този начин имотът бил получен по наследство от родителите им. През тридесетте години на минА.я век до 1958г. той живеел със семейството си в малка къща в близост до този имот и всяка година от 1931 г. до 1958г. осъществявал владение и ползване на този имот, като го косял и ползвал като ливада. Сочат, че през 1958г. А.А.П. построил жилищна сграда в имота и го заградил с дървена ограда, където започнал да живее със жена си и децата си. Новопостроената жилищната сграда представлявала „къща близнак“ с два двуетажни самостоятелни обекта - източен и западен.

Сочат, че от 1931 г. до смъртта си той владеел и ползвал този имот и сградите в него - явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, а след смъртта му синовете му И. А. Й. и А. А. Й., които останА. да живеят със своите семейства в къщите до настоящия момент- близнаци. През 1999г. И. А.

Й. и синът му А. И. Й. построили в парцела двуетажна пристройка за жилищни нужди, която била функционално свързана със западната къща близнак и така се образувала Двуетажната еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв.м. с номер 501.82.1 съгласно скица №23/01.06.2023г. издадена от община Велинград. Описаните по- горе сгради били строени без строителни книжа. Твърдят, че имотът е деклариран в община Велинград - на името на всички наследници на А.А.П. и за него те плащА. местни данъци.

В период с начална продължителност от 1931 г. и до днес - имотът и сградите в него били владяни и ползвани от А.А.П. и неговите наследници (А. А. Й., С. А. Й., М. А. Й. и А. И. Й.), на основание давностно владение в продължение на повече от десет години считано от 1931 г. до днес.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Велинград, чрез който се оспорва основателността на предявените субективно съединени искове. Ответникът оспорва твърденията на ищците, относно периода на осъществяване на владение върху процесните имоти, а при това – оспорва, че са ги владяли, с намерението да ги своят.

Съдържанието на представения от ищците разписен лист на недвижимите имоти на с. Пашови посочвало, че имот №82 е записан на името на А.ш А. П., както и че в последствие от имота е образуван парцел VII (седми), без изрично да се упоменават площта на новообразуваните имоти.

Със заповед №574 от 24.04.2020г. е одобрено изменение, поправка и оцифряване на кадастрален план на с. Пашови, община Велинград и границите на имот пл. №82 се изменят и имотните граници на УПИ VIобщински, като част от общинския имот попада в новообразувания УПИ VII8 2 . Твърди, че има кадастрална грешка за ПИ №82, което е видно при 2 съпоставяне на кадастрален план, одобрен със заповед №663/17.10.1961 г. на ОНС Пазарджик и кадастрален план на с. Пашово, одобрен със заповед №508/08.04.2020г. и част от УПИ VI-общински е заснет като част към ПИ №82. Сочи, че твърденията на ищците за ползване на имота в период с продължителност повече от десет години са неоснователни и недоказани в частта от имота, непопадаща в границите на имота по кадастрален план от 1961г. (обезсилен). Тази част попада в УПИ VI- общински и с Удостоверение №755 от 30.07.1964г. е признато право на строеж върху държавна земя на А.ш И. К. и се ползва от неговите наследници. Според ответника, дори и да е започнал да тече срок за придобивна давност, считано от 2020г., когато е изменен кадастралния план на с. Пашови – четиригодишният срок се явява недоказан в тази си част. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Третото лице- подпомагаща страна М. А. И. – оспорва предявените субективно съединените искове, като изразява становище за тяхната неоснователност.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по отношение твърденията на ищците, че са наследници по закон на А.А.П. (с предишно име А.ш А.ов П.), който бил собственик на поземлен недвижим имот, съвпадащ с описанието на процесния недвижим имот.

В дадените пред съда показаня, свидетелят А. М. К. заявява, че живеел в село Пашови, ул. „**********“ № 24. и по този повод знаел, че през 2020 г. по новия кадастрален план била „сложена черта през средата“ на притежавания от него имот. Съседи на имота и собственици на съседен имот били семейство Й.. Имотът бил разграден двор - до преди две години нямало огради, а вместо тях , по границата между имотите имало дървени колове с малко мрежа, но не масивна ограда. От както на границата между имотаимотът на свидетеля и имота на ищците била поставена масивна ограда - бил повдигнат спор. Свидтелят си спомня, че семейство Й. живеели в този имот от много време. Свидетелят помни, че в съседния парцел имало постройка, която Й. съборили, която била долепена и попадала в другия имот.

В дадените пред съда показаня, свидетелят З.А.Л. заявява, че бил далечен роднина с ищцците. Той ги познавал добре и знаел къщата, където живеят – това била къща близнак. От едната страна живеел А. Й. със семейството си, а от другата също живеели Й.. Те са починА.. Къщата била много стара. Синът А. Й. починал миналата година. От другата страна живеели децата на чичо му. Свидетелят узнал, че съседите са започнА. да правят ограда и са започнА. скандА. между тях. Разбрал в последствие, че А.

Й. подал възражение към общината, за да си узакони имота. В селото се говорело, че Й. имат спорове със съседите си. Сега семейство Й. имА. тази старата сграда в имота и една пристройка, която построили през 2000 година 3 нещо като гараж. Тези сгради в момента също били обитаеми.

Заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Б. Г. мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване правно релевантни факти:

Регулационният и кадастрален план на с.Пашови, одобрен със Заповед №663/17.10.1961 г., съдържа имот с пл.№ 82, който е с площ от 272м.кв. За имота е бил отреден парцел - VII - 82 в кв.6 с урегулирана площ от 400м.кв.

По сега действащия кадастрален план, одобрен със Заповед №574/ 24.04.2020г. и действащ от 1961г. регулационен план на с. Пашови, имот с пл.

№82 е отразен с площ от 523м.кв. За имота е отреден УПИ - VII - 82 в кв.6 с урегулирана площ от 400м.кв.

По сега действащия кадастрален план, одобрен със Заповед №574/ 24.04.2020г. и действащ от 1961г. регулационен план на с. Пашови, имот с пл.

№82 е отразен с по голяма площ от 251,00м.кв., която попада в следните поземлени имоти, както следва: площ от 118 кв. м. попада в УПИ - VI-общ.; площ от 18,00 кв. м. попада в УПИ - IX-84; площ от 115,00 кв. м. попада в отредения за пр.имот УПИ - VII-82.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран за разрешаване на правен спор, относно съществуването на правото на собственост върху процесния недвижим имот в патримониума на ищеца. Доколкото ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, то в доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на правото, което претендира. В тази насока е и разпределението на доказателствената тежест.

Ищецът трябва да установи, че е придобил правото на собственост върху процесния имот, чрез давностно владение. При това съдът съобрази, че няма пречки за придобиване на процесния имот по давност, доколкото той не е публична собственост. Институтът на придобивната давност обаче, предпоставя от обективна страна: първо- осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот (фактическа власт, която може да се упражнява лично или чрез друго лице) и второ - изтичане на определен период от време, като за добросъвестния владелец срокът е 5 годишен а за недобросъвестния - 10 годишен. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик.

В хода на съдебното дирене не бяха ангажирани доказателства с необходимата убедителност, обосноваващи необходимия извод - че са се породили правните последици на давността.

Ищецът не може да се ползва от продължителността на предвидения в закона срок на придобивна давност, тъй като простото изчисляването на срока показва, че при условията на необезпокоявано и непрекъснато владение не е изтекъл нито единият от предвидените в чл. 79 ал.1 и ал.2 от ЗС срокове.

4

Впрочем, началото на давностния срок, на който ищците основават придобиването на процесното право, обективно не би могло да бъде свързано с никакво конкретно юридическо действие или събитие извън твърденията на ищците.

Събраните свидетелски показания очертават друг контекст на установените факти, но никак не способстват да се установи кое е лицето, което е владяло процесния имот към определен момент.

В този смисъл нито писмените доказателства, нито свидетелските показания позволяват да се установи дА. владението е било непрекъснато и каква е точната му темпорална продължителност. .

По този начин не се установи една от основните предпоставки за придобиване на правото на собственост при условията на придобивна давност, а именно – факта на необезпокояваното и непрекъснато ВЛАДЕНИЕ върху имота от страна на един или повече от ищците.

На последно място – заключението на изготвената съдебно – техническа експертиза поставя под съмнение твърдението на ищеца, че е упражнявал фактическа власт именно върху процесния недвижим имот, като се има предвид, че всеки имот може да бъде идентифициран с площ и граници.

По тези съображения, предявените субективно съединени установителни искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

С оглед изхода на правния спор, ищците следва да заплатят на ответника направените от него съдебни разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и разходи за съдебно техническа експертиза, които възлизат в общ размер на 606, 93 евро.