Решение № 4389 от 12.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46335/2022
- Вид
- Решение № 4389
- Подписан
- 12.03.2024
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 2 изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 72 · Закон за наследството
- чл. 7, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 169, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 17 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 202 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 4389 гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110146335 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е. А. М. и З. Ц. Ж. срещу Х.
П. М. установителни искове с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, одобрени със Заповед РД-1813/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.09.2017 г., с адрес: [адрес] с площ на целия имот от 1 001 кв. м., на основание давностно владение и при режим на съпружеска имуществена общност.
Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том V, рег. № ****, дело № *** от 2004 г. по описа на нотариус В.И. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, са придобили собствеността върху урегулиран поземлен имот (УПИ), съставляващ парцел II****,*** от кв. 51 по плана на кв. М., с площ от 1 480 кв.м., представляващ съгласно КККР имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [адрес]. Поддържат, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между ищците, тъй като същите са сключили граждански брак на 23.12.1978 г. Твърдят, че след закупуване на поземления имот и въз основа на издадено разрешение за строеж, в имота е построена жилищна сграда, въведена в експлоатация на 04.05.2012 г., а през 2006 г. поземленият имот е трасиран и ограден, включително по южната му граница, с бетонна ограда. Посочват, че реална част от този поземлен имот с площ от 103 кв. м. с граници на същата по кадастралната карта: на север – имот с идентификатор [идентификатор]; на изток – поземлен имот с идентификатор 0265.2199.35; на юг и на запад – останалата част от имот с идентификатор [идентификатор ] погрешно е отразена като част от имот с идентификатор [идентификатор ] с площ от 1 001 кв. м. с адрес: [адрес] вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор [идентификатор] с адрес: [адрес] с площ от 1 487 кв.м. Твърди се, че тази реална част е разположена в южната част на оградения поземлен имот, собственост на ищците, а съгласно КККР попада в североизточната част на ПИ с идентификатор 1
[идентификатор ]. Ищците Е. М. и З. Ж. сочат, че са придобили собствеността върху тази реална част чрез непрекъснато, постоянно и явно, неоспорено давностно владение, започнало през 2006 г. и до настоящия момент, която част същите ползват заедно, като част от двора на поземления си имот и към изградената в него ограда. Поддържат, че в тази част е засадено дърво именно от ищците, последните са посадили градински растения, които отглеждат повече от 15 години, налични са беседка и други декоративни елементи, включително осветление. Тази реална част от поземления имот е оградена от ищците.
Същите посочват, че ответникът Х. М. е оспорил правата им върху реалната част, като е подал сигнал до С.о., район Б. с твърдения, че оградата на поземления им имот навлиза в поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, както и, че са завзели част от този имот. Ето защо, намират, че спорната реална част от поземлен имот е тяхна собственост на основание осъщественото давностно владение, поради което същата погрешно е заснета в КККР като част от съседния поземлен имот. С тези съображения ищците отправят искане за уважаване на исковите претенции, като същите бъдат признати за собственици на реалната част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] на основание давностно владение при констатиране, че последната погрешно е отразена като част от този имот вместо от имот с [идентификатор]. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Х. П.а М., чрез пълномощника си адв. Н. М., оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че е собственик на поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК с адрес: [адрес] с площ от 1 001 кв. м. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.05.2008 г., обективиран в Нотариален актт № **, том III, рег. № *****, дело № 414 по описа на нотариус Ц.С. с рег. № ** на НК, който имот съгласно документ за собственост представлява неурегулиран поземлен имот № ****** в землището на М., С.о.. Посочва, че действително ищците са собственици на съседния позмлен имот с идентификатор [идентификатор] с адрес: [адрес]. Твърди обаче, че същите незаконно са построили в собствения му поземлен имот масивна плътна ограда, представляваща незаконен строеж по см. на чл. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е построена без необходимото разрешение за това.
Навежда доводи, че оградата на имота на ищците е изпълнена незаконно и е навлязла с около 3,50 м. в имота на М.. Касае се за площ от 103 кв.м. по отношение на която ответникът също е заявил своите претенции за собственост, предмет на водено между страните гр. дело № 69931/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав. В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищците да са придобили спорната реална част на основание давностно владение, тъй като на това основание може да се позовава единствено собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Оспорва владението да е продължило в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, както и да е спазено изискването на чл. 202 ЗУТ. Твърди, че не е налице грешка в кадастралната карта, доколкото имотът на ищците е отразен като поземлен имот с идентификатор [идентификатор] в съответствие с границите на УПИ II – ****, ***. Евентуално заявява, че дори и да се приеме, че е налице владение повече от 10 години, то завладяната от ищците реална част от имота не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, а същата е собственост на ответника. С тези доводи Х. М. отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, при условията на субективно активно съединяване помежду им.
2
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР; че са придобили процесната реална част от поземлен имот на твърдяното правно основание - по давностно владение и конкретно с изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато) в режим на съпружеска имуществена общност, както и, че тази част погрешно е отразена в КККР като част от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, вместо като част от поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР.
В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да установи възраженията си за придобиване на спорната реална част от имота, като част от имот с идентификатор [идентификатор ].
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2004 г., обективиран в Нотариален акт № **, том V, рег. № ****, дело № ***/2004 г. по описа на нотариус В.И. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, третите за процеса лица В.Ц.Б. и Б.Д.Б., в качеството си на продавачи, от една страна, продават на Е. А.
М. и З. Ц. Ж. (ищците по делото), в качеството им на купувачи, от друга страна, следния свой недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност – урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II-***,*** от квартал 51 по плана на квартал М., с площ по графични данни от 1 480 кв.м. при граници:
УПИ III-***,***,***, ***, ***, ***, ***; общ за КОО, имот № ***, имот № *****, УПИ I****,*** и път. В клаузата на т. 2 от нотариалния акт е отразено, че владението върху продаваемия имот се предава от продавачите на купувача при подписване на договора.
Данните от приетите по делото писмени доказателства сочат, че ищците З. Ц. Ж. и Е.
А. М. са сключили граждански брак на 23.12.1978 г., за което е издадено удостоверение за граждански брак от 23.12.1978 г. от Коларовски районен народен съвет.
Изяснява се, че с Удостоверение № 501 от 04.05.2012 г., издадено от директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при С.о. е въведен в експлоатация строеж:
„Жилищна сграда с РЗП 275 кв.м.“, находящ се в УПИ II-****, *** в квартал 51, местност „кв. М.“, район Б., С.о., с възложители Е. М. и З. Ж.. В удостоверението е констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с инвестиционни проекти, одобрени на 09.12.2005 г. към Разрешение за строеж № 346/09.12.2005 г. на гл. архитект на район Б. към СО и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Посочено е също, че строежът е заснен и нанесен в кадастралния план на град София съгласно удостоверение от 11.02.2011 г. на дирекция „Софийски кадастър“, както и, че е съставен констативен акт за установяване на годността за приемането му – Акт образец 15 от 11.04.2012 г.
Съгласно представена и приета по делото скица № 15-*******/12.08.2022 г. на СГКК – град София на поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 20.07.2012 г., последният представлява поземлен имот с адрес: [адрес] с площ от 1 487 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план – ****,*** от квартал 51, парцел II при съседи имоти с идентификатори: [идентификатор], [идентификатор ], [идентификатор] и [идентификатор]. В скицата е отразено, че собственици на имота по данни от КРНИ са Е. М. и З. Ж. – по силата на Нотариален акт № 149 от 22.12.2004 г., дело № 45719.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства следва, че с 3 договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2008 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том III, рег. № *****, дело № 414/2008 г. по описа на пом. нотариус по заместване М. З.ва при нотариус Ц.С. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице Д.Б.Д., чрез пълномощника си П.Л. М., в качеството си на продавач, от една страна, продава на Х. П. М.
(ответника по делото), в качеството му на купувач, от друга страна, следния свой недвижим имот – неурегулиран поземлен имот № ******, представляващ нива, находящ се в землището на М., община С., район Б., местност „Г.“, целият с площ от 1000 кв.м., при съседи: неурегулиран поземлен имот № ******; неурегулиран поземлен имот № ******; неурегулиран поземлен имот № ******; неурегулиран поземлен имот № ****** – нива на В.Ц.Б. и неурегулиран поземлен имот № ****** – полски път на С.о..
Съгласно представена и приета по делото скица № 15-******/22.08.2022 г. на СГКК – град София на поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.09.2017 г., последният представлява поземлен имот с адрес: [адрес], с площ от 1 001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята 8, с номер по предходен план ******, при съседи имоти с идентификатори: [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор] и [идентификатор]. В скицата е отразено, че собственик на имота по данни от КРНИ е Х. М. – по силата на Нотариален акт № 145 от 29.05.2008 г., дело № 25427.