Решение № 26 от 17.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220201108 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СТ. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ №6, вх.А, ет.5, ап.13, против Наказателно постановление № 36-0000453 от 28.05.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.6 бук. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Не се прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, ангажира доказателства и излага аргументирано становище по същество. Прави искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото не е постъпило и писмено становище по същество.

Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени доводите, 1 изложени в нея и тези на процесуалния представител на въззивника в съдебно заседание, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, затова, че на 28.04.2021 г., около 10,45 часа, в с. Звъничево, след ж.п.надлез, посока на движение с. Братаница, служители на РД „АА“- Пловдив сред което актосъставителя И.П. и св. Т.Г., спрели за проверка жалбоподателя С.П., който управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“ от категория N3, с peг. № ***, собственост на „Г.“ ЕООД клон София. При проверката било установено, че с МПС се извършвал обществен превоз на товари- асфалт от с.

Хаджиево до с. Абланица, което било видно от товарителница серия М № 187534/28.04.2021 г. пътен лист № 257283/28.04.2021 г. Общественият превоз се извършвал със заверено копие № 1174670145/17.05.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари.

Проверяващите констатирали, че водачът на горецитираното МПС извършвал административно нарушение, т. к. осъществявал посочения превоз на товар с МПС с четири оси- две управляеми и две неуправляеми, с обща маса 46 240 кг, което било видно от експедиционна бележка за асфалтова смес, измерване № 4484/28.04.2021 г., като масата надвишавала нормите за максимална допустима маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от 32 000 кг, с 14 240 кг претоварване или с 44% над допустимото. В момента на проверката не е представена квитанция за претоварване, издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 285195 от 28.04.2021 г., който му бил предявен, подписан и получен от него. В акта жалбоподателят вписал, че нямал възражения.

В законоустановения срок срещу така съставения АУАН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на акта на 28.05.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на наказаното лице на 21.06.2021 г., видно от разписката към НП.

Жалбата против последното била депозирана от санкционираното лице чрез АНО до съда на 28.06.2021 . по куриер (виж товарителница на л.36), поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.П. и Т.Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си 2 са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че при извършената от съда цялостна проверка за законосъобразност на НП, независимо от възраженията посочени в жалбата, не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Последното е започнало със съставяне на АУАН в съответствие със законовите изисквания. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен и му е предоставен екземпляр.

Нарушителят е подписал акта и получил екземпляр от него. АУАН и НП са съставени в срока по чл.34 от ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им. При съставянето им спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.

В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване нарушението, както са посочени и всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, като е дадена и правилната правна квалификация съответстваща на описанието на нарушението.

Съдът не споделя направеното в жалбата възражение за неяснота на вмененото нарушение, тъй като не могло да се разбере дали жалбоподателят е обвинен, че е управлявал ППС без квитанция за претоварване със забележката, че законът не боравел с такова понятие или защото няма издадено разрешение за движение на тежко или извънгабаритно ППС. Правилно се сочи във възражението, че въпросният документ, който се издава за заплатена такса при движение на претоварено ППС по пътищата отворени за обществено ползване е не квитанция „за претоварване“, а „за заплатена пътна такса“ за претоварено ППС. Това обаче не води до неяснота на обвинението, тъй като соченото обстоятелство не е елемент от фактическия състав на нарушението.

Освен това от направената формулировка на документа става ясно, че не е заплатена от водача такса за това, че ППС ще се движи претоварено, което обаче не игнорира обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя МПС е било с маса над допустимата за движение по пътищата отворени за обществено ползване.

Неприемливо е и възражението, че нарушението било неправилно квалифицирано по ЗДвП, като същото следвало да се квалифицира по чл.26 ал.2 т.1 бук. „а“ от Закон за пътищата, тъй като в случая движейки се без съответното разрешение, се засягали обществените отношения свързани с опазването на пътищата от увреждане, а не се засягали обществените отношения свързани с безопасността на движението. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а именно като водач, който управлява пътно превозно средство с маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на 3 регионалното развитие и благоустройството. Квалификацията на нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП с направената привръзка с разпоредбата на чл.6 ал.1 т.6 бук. „в“ от Наредба № 11/2001 г. показва, че водачът на ППС не е спазил установения ред, а именно да не управлява процесното МПС с обща маса повече от 32 тона.

Несъмнено е, така както е посочено и в описанието на нарушението, че МПС е било претоварено, т.е. превозваният товар е над допустимата маса, а от масата на претоварването- над 44% от допустимото и вида на товара, както и маршрутът, по който ще се движи МПС, става ясно, че с поведението си жалбоподателят застрашава другите участници в движението, независимо че е извършил и друго нарушение по ЗПименно соченото като алтернатива в направеното възражение. Тоест съдът счита, че правилно е било квалифицирано вмененото на жалбоподателя нарушение като такова по ЗДвП, а не по ЗП.

Съдът не приема и следващото възражение за допуснато СПН, изразяващо се в това, че в НП не било посочено в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване същото, като това се извличало по тълкувателен път, имайки предвид, че посоченото място на нарушението- с. Звъничево било в Област Пазарджик, в която обаче имало няколко съдилища. На първо място видно от НП е, че в него е посочено в какъв срок може да се обжалва, а именно в „седемдневен срок от връчването му“. На второ място е посочено и че може да се обжалва чрез АНО пред съда по местоизвършване на нарушението. Вярно е, че не е посочен конкретния съд и дори това да е процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.10 от ЗАНН (в редакцията действаща към датата на издаване на НП), то същото не е съществено, тъй като не нарушава правото на защита на наказаното лице. При положение, че същото е депозирало жалбата си чрез наказващия орган в срок и то пред компетентния съд и предвид образуваното настоящето производство, то несъмнено санкционираният е упражнил правото си на защита и такава ще получи в най-пълна степен чрез образуваното съдебно производство.

По същество, съдът намира, че направените в жалбата и в с.з. възражения, също са неоснователни.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че съставът на нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“ от Наредба № 11/2001 г. (Наредбата), е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя П..

Съгласно чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази правна норма е бланкетна, затова и нейната диспозиция е запълнена със съответната правна норма, а именно на чл.6 ал.1 т.3 бук. „в“ от Наредбата, която предвижда, че 4 допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното- моторно превозно средство с четири оси, от които две управляеми оси, за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона (32 000 кг- бел. моя).

От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на проверяващите от жалбоподателя П. Експедиционна бележка за асфалтова смес Измерване № 4484, издадена на 28.04.2021 г. в 09:50:52 часа, безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на товарния автомобил с две управляеми оси и две неуправляеми оси и товара- асфалтова смес (асфалт), възлиза на 46 240 кг. При това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното с 14 240 кг, което е повече от 44 % над допустимото.

Същевременно жалбоподателят не е предоставил при проверката на инспекторите от автомобилната администрация разрешително за движение на извънгабаритно ППС (каквото е и процесното съгласно легалната дефиниция на §1 т.1 от ДР на Наредбата), издадено по реда на Раздел IV от Наредбата. Такова не е депозирал и до приключване съдебното следствие пред въззивния съд. Той не е представил и квитанция за заплатена пътна такса при претоварване издадена от АПИ.

При това положение водачът на товарния автомобил- жалбоподателят П. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да не управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 32 тона, както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и документ, установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 28.04.2021 г., като въпреки наличните представи е предприел управление на ППС- МПС с четири оси, две от които управляеми и товар с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата.