Определение № 543 от 14.12.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500430 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. Ц. М., гр. Б., чрез пълномощника адв. Д., против определение №2608/18.10.2023 г., с което е спряно производството по гр.дело №1102/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд на основание чл.229, ал.1, т. 5 ГПК.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Според жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството. Съдът неправилно е приел, че изхода на спора, с който е сезиран, е обусловен от изхода на образуваното досъдебно производство №125/2022 г. и пр.пр №2263/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково, тъй като те не са приключили и няма повдигнато обвинение.

Излагат се доводи, че за ищцата е налице не само правна възможност, но и необходимост от своевременно предявяване на гражданските й искове извън рамките на наказателното производство. Твърди се, че доколкото деликтната отговорност се презюмира, то в случая е налице, докато презумпцията не бъде оборена. Поради това и за гражданския съд съществува възможността да се произнесе относно противоправността на деянието и вината на дееца.

В подкрепа на изложените твърдения са представени съответните актове от досъдебното производство – официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите отразени там. По делото са направени и доказателствени искания за установяване на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Цитира се практика на съдилищата, според която спирането е 1 допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от него.Наличието на висящо наказателно производство, според страната, е ирелевантно за гражданския съд, който не е обвързан от актовете, постановени в досъдебното производство и може да приеме факти, различни от установените с тях. Прави се довод,че евентуалното несъответствие между решението на гражданския съд и присъдата на наказателния съд подлежи на отстраняване по пътя на извънинстанционния съдебен контрол по реда на чл.303 ГПК.

На следващо място се сочи, че предявеният иск не черпи своето основание от разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, нито изисква преюдициално установяване на престъпно обстоятелство, а касае обезщетение в резултат на извършен деликт. Сочи се практика на ВКС, според която не всеки деликт е престъпление и дори при оправдателна присъда искът по чл.45 – чл. 49 ЗЗД би бил основателен.

В отговор на частната жалба, подаден от ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, чрез пълномощника адв. В., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Изразява становище, че отговорността на застрахователя е функционално зависима от отговорността на извършителя на деликта, който в случая е и престъпление, за което е образувано досъдебно производство. Позовава се на актуална съдебна практика- определение №392/30.08.2022 г. по ч.т.д №1544/2022 г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС, според което съдът спира производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства,които са от значение за правилното решаване на гражданско правния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на гражданския процес. Счита,че правилно съдът е приел,че изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора в настоящото дело и поради това то следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т. 5 ГПК, до приключване на наказателното производство, ако е в досъдебната фаза или по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК – ако се намира в съдебната фаза. Извън хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд не може да установява факта на престъплението инцидентно при разглеждане на иска за вреди, но този факт е от значение за гражданското производство, което следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението с евентуалната присъда.Сочи, че актовете от досъдебното производство са избирателно представени с исковата молба, а в този тип производства механизмът на настъпване на ПТП е предполагаем и не винаги установен с категоричност.Действително по чл.45 ЗЗД вината е предполагаема, но при липса на решение на наказателния съд и неприлагане на всички актове от досъдебното производство, за ответника е невъзможно да обори презумпцията за вината, което нарушава принципа за равенството между страните в процеса. Твърди, че практиката, цитирана в частната жалба вече е изоставена от ВКС. Прилага актуални решения на съдилищата в обратния смисъл.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и 2 съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано по исковата молба на настоящата частна жалбоподателка Н. М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“АД по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ , вр. с чл. 429,ал.3 КЗ и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП - катастрофа на автобус на 11.12.2022 г. на пътя между с.

Миладиново и с. Дипчево, общ. Свиленград, собственост на „ДС Травел“ЕООД, управляван от Т. Д. И. Твърди се, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на автобуса поради непредпазливото му и неправомерно поведение .

Към исковата молба са приложени наред с другите доказателства документи от образуваното досъдебно производство по повод катастрофата №125/2022 г. на Окръжна прокуратура - Хасково, Окръжен следствен отдел.

В отговора на исковата молба искът е оспорен от ответника, направено е искане за извършване на служебна справка за хода на образуваното досъдебно производство и е направено искане за спиране на делото по реда на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство.

Съдът е извършил исканата служебна справка – в отговор на негово запитване е постъпило писмо от Окръжен следствен отдел- Хасково,с приложена към него справка за ДП №125/2022г. от 19.09.2023г., от която се установява, че е образувано ДП №125/2022 г. по описа на ОСлО при ОПХасково, пр.пр. 2263/2022 г. по описа на същата Прокуратура за това, че на 11.12.2022 г. в землището на с.Миладиново, общ. Свиленград при управление на автобус с ДК 1525 МВ поради нарушаване на правилата за движение по непредпазливост е причинена смъртта на едно лице. В справката са посочени извършените до момента процесуално – следствени действия, посочено е,че предстои приобщаване на експертни заключения,както и че до датата на издаване на справката – 19.09.2023 г. няма привлечено като обвиняем лице по досъдебното производство и разследването не е приключило.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил, че са налице основанията на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК и е спрял производството по делото до приключване на досъдебното производство.

За да достигне до този извод, съдът е посочил, че от представените по делото протоколи от досъдебното производство е видно, че пострадалите от ПТП лица са 40, едно от тях е починало, извършени са значителни по брой и обем процесуално – следствени действия и според практиката на ВКС, съдът следва да спре гражданското дело, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, но не съществува възможност за установяването им в рамките на гражданския процес.

По въпроса за предпоставките за спиране на производството по дела с предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ ,ВКС се е произнасял нееднократно,като е формирана еднопосочна съдебна практика,че предвид обвързаността на гражданския съд от влязлата в сила присъда,съобразно 3 чл.300 ГПК срещу виновния за съответното ПТП водач,изходът от наказателното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор. В тази хипотеза,според становището на ВКС,което се споделя и от настоящия съдебен състав, производството по гражданското дело,в което се разглежда спор за гражданските последици от деянието,подлежи на спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на наказателното производство,но само когато е установено,че наказателното производство е в съдебната фаза./вж.Определение №18 от 08.01.2013г.по ч.гр.д.№693/2012г.,четвърто г.о.на ВКС и др./.

В случаите,когато наказателното производство е в досъдебната си фаза,в актуалната съдебна практика,на която се е позовал и БОС, се приема становището,че е налице основанието по чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спиране на гражданското дело в случаите, когато е образувано досъдебно производство за престъпление, чийто механизъм за настъпване и привлечено като обвиняем лице са идентични с тези,за които са наведени твърдения в исковото производство.В този смисъл са Определение №290 от 01.09.2020г.по ч.т.д.№ 1303/2020г.,Определение

№150 от

29.03.2021г.по ч.т.д.

№461/2021г.,Определение № 342 от 28.07.2022г.по ч.т.д.№653/2022г., Определение №440 от 20.06.2023г.по ч.т.д.№ 796/2023г.,всички на ВКС.

Заявените в исковата молба фактически обстоятелства и твърдения са идентични с тези, които подлежат на установяване в образуваното досъдебно производство №125/2022г.на ОСлО-Хасково, поради което съдът основателно е спрял гражданското дело до приключването му.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Ц. М., гр. Б., чрез пълномощника адв. Д., против определение № 2608/18.10.2023 г. по гр. дело № 1102/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4