Присъда № 4 от 04.06.2025, Районен съд - Първомай

МОТИВИ към

Присъда рег. № 4/04.06.2025 г. по НОХД № 183/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав

Производството е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК въз основа на внесен обвинителен акт, с който Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, повдига обвинение срещу Р. Р. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), с оглед на това, че периода от месец април 2024 г. до месец март 2025 г., в с. Виница, общ. Първомай, обл. Пловдив, като е осъдена с Решение № 47/23.04.2024 г. по гражданско дело № 20245340100009 по описа на Районен съд – Първомай за 2024 г., влязло в законна сила на 23.04.2024 г., да издържа свои низходящи – И. Д. Т., родена на *** г., Й. Д. Т., родена на *** г., Т. Д. Т., роден на *** г., и Р.

Д. Т., родена на *** г., всички с местоживеене: ***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – дванадесет месечни вноски в размер на по 250, 00 лева месечно за всяко от децата, или в общ размер на 12 000, 00 лева.

След провеждане на предварително изслушване на страните по реда на Глава двадесет и седма от НПК делото е разгледано при условията на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл.

372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

В открито съдебно заседание: представителят на прокуратурата пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и след отчитане на смекчаващите отговорността й обстоятелства, към които причислява самопризнанието й, чистото й съдебно минало и оказаното от нея съдействие на досъдебното и съдебното производство, да й бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок около законоустановения минимум, което по правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК да се намали с една трета и чието изтърпяване да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минималния изпитателен срок, или алтернативно пробация; подсъдимата и назначеният й защитник молят за минимална санкция.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Подсъдимата Р. Р. А., ЕГН: **********, е родена на *** г. в гр. Пловдив, българка, българска гражданка, с начално образование, грамотна, разведена, неработеща, с постоянен адрес: ***, неосъждана и без регистрирани криминални прояви.

През 2014 г. заживяла съпружески със свид. Д. Т. Т. в къщата му на ***, където двамата отглеждали четирите си деца И. Д. Т., ЕГН: **********, Й. Д. Т., ЕГН: **********, Т. Д. Т., ЕГН: **********, и Р. Д. Т., ЕГН: **********, родени съответно на *** г., *** г., *** г. и *** г.

На *** г. сключили граждански брак с Акт за граждански брак № ***/*** г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Първомай, който по взаимно тяхно съгласие бил прекратен с Решение № 47/23.04.2024 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 9/2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г. Съобразно одобреното с цитирания съдебен акт споразумение упражняването на родителските права по отношение на четирите им деца било предоставено на бащата, а на майката бил определен режим на лични контакти с тях и вменено задължение да им заплаща поотделно чрез техния баща и законен 1 представител до 10-о число на месеца по банковата му сметка месечна издръжка в размер на 250, 00 лева, считано от 01.04.2024 г. до настъпване на пълнолетието им или друга причина за прекратяване или изменение на задължението.

След развода с подкрепата на своите родители свид. Т. продължил да се грижи за децата си в семейното жилище на гореуказания адрес, като най-голямото от тях се обучавало в четвърти клас, а останалите посещавали детска градина. Подсъдимата се въздържала от всякакъв принос в отглеждането и материалното им обезпечаване и не заплащала присъдената и м издръжка, включително дължимите им се дванадесет месечни вноски за времето от месец април 2024 г. до привличането й в качеството на обвиняем по текущото производство с Постановление на водещия разследването от 27.03.2025 г., възлизащи общо на 12 000, 00 лева.

Видно от Писмо изх. № 10-06-12-114/26.11.2024 г. на Дирекция „Бюро по труда” – Първомай, от 15.12.2023 г. до 26.11.2024 г. не била вписана в бюрото, а според данните от Писмо изх. № 13-00-1794/05.12.2024 г. на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив и от приложената към него Справка от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори от 03.12.2024 г. в рамките на инкриминирания период била трудово заета в „ЕЛЕКТРИКС-СМ” ЕООД – Хасково, ЕИК: ***, от 13 до 16 септември 2024 г. и в „ТЕОНИК” ООД – Първомай, ЕИК: ***, от 07.10.2024 г. до 01.11.2024 г., а към 03.12.2024 г. сключени от нея трудови договори не били регистрирани.

Разпитана в качеството на обвиняем и информирана за привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК, признава вината си, излага кратки обяснения, че е финансово затруднена да изпълнява задълженията си за издръжка поради безработицата си, и изразява съжаление за стореното.

В съответствие с чл. 373, ал. 3 от НПК фактическата обстановка се приема за изяснена по безсъмнен начин въз основа на направеното от подсъдимата признание на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, което изцяло се подкрепя от събраните в рамките на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени материали: обясненията й с характер на самопризнание, дадени в досъдебната фаза, показанията на свидетеля Д. Т. Т., които се кредитират, тъй като логично, последователно и правдоподобно пресъздават преки възприятия относно процесния случай и кореспондират с всички останали доказателствени източници; Характеристична справка от 27.03.2025 г. (л. 75 от досъдебното производство), Справка рег. № 250602005000243201/02.06.2025 г. за съдимост (л. 14), издадена от „Бюро за съдимост“ при Районен съд – Първомай; Решение № 47/23.04.2024 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 9/2024 г. (л. 28 – л. 29 от досъдебното производство); Писмо изх. № 10-06-12-114/26.11.2024 г. от Дирекция „Бюро по труда” – Първомай (л. 35 от досъдебното производство); Писмо изх. № 13-001794/05.12.2024 г. от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив (л. 37 от досъдебното производство) и приложената към него Справка от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори от 03.12.2024 г. (л. 39 от досъдебното производство), както и Справки от АИС „Български документи за самоличност”, изготвени на 22.10.2024 г. (л. 45 – л. 46 от досъдебното производство).

При така очертаните фактически положения от правна страна се заключва, че подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци от състава на чл. 183, ал. 1 от НК.

Текстът му предвижда наказание за този, който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Престъплението засяга обществените отношения в семейството, гарантиращи на нуждаещите се негови членове средства за задоволяване на ежедневните им нужди, и е 2 типично продължено – изпълнителното му деяние се осъществява чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Изразява се в неизпълнение при наличие на обективна възможност за изпълнение на влязло в сила осъдително решение за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски.

От субективна страна проявата е умишлена. Субектът трябва да има представа за момента на влизане в сила на осъдителния спрямо него съдебен акт на гражданския съд, за съдържанието му досежно елементите на задължението – размер, периодичност, падеж, кредитор и др., и за периода на собствената си забава, както и да предвижда нейните общественоопасни последици – лишаването на правоимащия от финансов ресурс за удовлетворяване на текущите му потребности, и същевременно да цели или да се примирява с тях.

Безсъмнено е доказано, че подсъдимата е осъдена с Решение № 47/23.04.2024 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 9/2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г., да заплаща поотделно на четирите си малолетни деца И. Д. Т., ЕГН: **********, Й. Д. Т., ЕГН:

**********, Т. Д. Т., ЕГН: **********, и Р. Д. Т., ЕГН: **********, родени съответно на *** г., *** г., *** г. и *** г., чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 250, 00 лева, считано от 01.04.2024 г. до прекратяване или изменение на задължението, и че не е изпълнила дължимите им се дванадесет месечни вноски за периода от месец април 2024 г. до месец март 2025 г. вкл., без за неизправността й да се констатират уважителни оправдания. В указания времеви интервал същата е била в трудоспособна възраст без здравословни проблеми, което означава, че е била обективно способна да реализира трудови доходи, с които да се издължава.

В субективен аспект доказателственият масив разкрива проявен от подсъдимата евентуален умисъл. Налице е както интелектуалния му момент – знанието й, че съдебното решение за прекратяването на брака й е влязло в сила, че с него е одобрено споразумение, с което е поела задължение да заплаща на всяко от четирите си деца месечна издръжка от 250, 00 лева до 10-о число на месеца, и че не е предприемала никакви погасителни престации, така и волевия – допуснала е просрочието, оставайки безразлична към неговите отрицателни последствия. В този контекст е важно да се отбележи, че след като не би могла да се оправдае с извинения от здравословен или друг характер, безработицата й не изключва не само обективната, а и субективната съставомерност на стореното, защото не се освобождават от задължението за издръжка лица, които са трудоспособни, но неоправдано не работят.

Гореизложеното мотивира решение за признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.

Извършеното от нея престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година или с пробация.

При индивидуализация на наказателната й отговорност в посочените законови рамки в съответствие с чл. 54, ал. 1 от НК съдът съобразява, че престъпният акт се отличава с повисока от обичайната степен на социална укоримост, взета предвид при криминализацията му, по съображения че без издръжка от единия родител са оставени четири малолетни лица, и то за сравнително дълъг период – една година.

От друга страна, обществената опасност на длъжника е ниска – касае се за неосъждано и криминално непроявено лице, ползващо се с добро име в обществото. Добрата му личностна характеристика, чистото му съдебно минало и самопризнанието му на досъдебната фаза несъмнено се третират като смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Броят и тежестта им обаче не обосновават несъразмерност и на най-лекото, предвидено в закона наказание, и следователно не удовлетворяват предпоставките на чл. 55, ал. 1 от НК, 3 защото се открояват и множество такива, които предполагат утежняване на наказателноправната репресия – а именно продължителна неоснователна безработица на извършителя – в инкриминирания период е бил трудово зает сумарно само за около месец, броят и възрастта на ощетените правоимащи субекти – четирима малолетни на десет, шест, пет и четири години, продължителното закъснение и неразривно произтеклият от него голям размер на просрочените вземания – общо 12 000, 00 лева. Не следва да се пренебрегва и поведението на задължения родител на трайно въздържание от лични контакти с и грижи за възпитанието на децата въпреки пребиваването си в населеното място по тяхното местоживеене.

Предвид горното набелязаните от чл. 36 от НК цели за поправяне и превъзпитаване на дееца и ограничаването му да върши други престъпления и за упражняване на възпитателно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото биха се реализирали с по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а именно пробация, включваща комплекс от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.