Решение № 469 от 13.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Кюстендил, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520103054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано с искова молба, депозирана от от „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, с адрес в гр. С., ул. „Л. р.“ №*, ет.*, офис №*, чрез адв. Р.Д., със съдебен адрес в гр. С., ул. „Л.р.“ №*, ет.*, офис №*, против ответника А.

Б. М., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Др.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**.

Ищецът „Кредит Инс“ АД твърди, че на 20.06.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против А. Б. М. за сумата от 400 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013102 от 23.12.2024г., 60.00 лева - договорна лихва за периода от 23.01.2025г. до 23.05.2025г., законна лихва за забава в размер на 8.50 лева за периода от 24.01.2025 г. до 19.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски по производството в размер на 25.00 лева внесена от заявителя държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.

Въз основа на подаденото заявление пред Районен съд-Кюстендил било образувано ч.гр. дело № 1553/ 2025г., в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

След като постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от ответника, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

1

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013102 от 23.12.2024г., сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на което предоставил на ответника сумата от 400 лева, а последната поела задължение да върне същата на единадесетмесечни анюитетни вноски.

В исковата молба се релевират твърдения, че ответникът не е погасил нито една от вноските по кредита. Поради неплащане на две поредни погасителни вноски, вземането в пълен размер било обявено за предсрочно изискуемо съобразно разпоредбите на т.9.2 от ОУ към договора за кредит и било връчено уведомление за това съгласно т.12.1 от Общите условия.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 400 лева, представляваща неплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013102 от 23.12.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК (20.06.2025г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски.

За останалите суми по издадената заповед за изпълнение не е предявен иск.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013102 от 23.12.2024г., сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

В отговора са наведени доводи, че договорът за кредит е нищожен. В отговора на исковата молба са наведени доводи, че договорът противоречи на разпоредбата на чл.19 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД.

В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Претендира намаляване на разноските, дължими на ищеца в исковото и заповедното производство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане за главница по договор за потребителски кредит.

Искът е процесуално допустим. От приложеното ч. гр. дело № 1553/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил се установява, че по заявление на 2

„Кредит Инс“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата А. Б. М. за сумите: 400 лв. главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013102 от 23.12.2024 г., 60 лв. договорна лихва за периода от 23.01.2025 г. до 23.05.2025 г., 8,50 лв. обезщетение за забава за периода от 24.01.2025 г. до 19.06.2025 г., законна лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подала възражение срещу заповедта за изпълнение. В резултат на това на заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането. Настоящият иск е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е налице правен интерес от разглеждането му.

Предмет на настоящото производство е единствено вземането за главница в размер на 400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК — 20.06.2025 г., до окончателното изплащане. За сумите, представляващи договорна лихва и обезщетение за забава за периода преди подаване на заявлението, иск не е предявен, поради което те не са предмет на настоящото исково производство.

По същество искът е основателен.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 23.12.2024 г. между „Кредит Инс“ АД, като кредитодател, и А. Б. М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013102. Договорът е сключен от разстояние чрез електронна платформа на кредитодателя и чрез използване на посочените от ответницата електронна поща и телефонен номер.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В случая договорът попада именно в тази категория, доколкото не се твърди и не се установява страните да са водили присъствени преговори или да са подписвали договора физически на хартиен носител.

От представените доказателства се установява още, че по силата на договора ищецът е предоставил на ответницата сумата от 400 лв. Ответницата не оспорва получаването на сумата. Следователно е налице реално предоставяне на договорената главница, поради което за ответницата е възникнало насрещно задължение да върне получената сума съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно погасителния план кредитът следва да бъде погасен на вноски, с краен падеж 23.11.2025 г. По делото не са представени доказателства ответницата да е извършила плащания по кредита. След като ищецът е установил възникването на облигационното отношение и предоставянето на 3 сумата, в тежест на ответницата е било да докаже погасяване на задължението чрез плащане или друг погасителен способ. Такива доказателства не са ангажирани.

Ищецът твърди, че поради неплащане на две поредни погасителни вноски кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на основание т. 9.2 от Общите условия, като уведомлението е изпратено на електронната поща, посочена от ответницата. В договора и Общите условия е предвидено страните да осъществяват уведомяванията по електронен път, включително на електронната поща, предоставена от потребителя при кандидатстване за кредита. Ответницата не оспорва, че именно този електронен адрес е бил посочен от нея при сключване на договора, нито твърди да е уведомила кредитодателя за промяна на адреса за кореспонденция.

С оглед на това съдът приема, че кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, като волеизявлението е било отправено по уговорения между страните ред. Поради това към датата на подаване на заявлението - 20.06.2025 г. вземането за главница е било изискуемо в пълен размер.

Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно доказана или че уведомлението не е достигнало до ответницата по начин, който да породи целените правни последици, този извод не би довел до отхвърляне на иска за главницата. Крайният падеж по договора е 23.11.2025 г., т.е. към момента на постановяване на съдебното решение всички погасителни вноски по кредита вече са с настъпил падеж. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и настъпилите в хода на процеса факти, които имат значение за спорното право, а в производството по чл. 422 ГПК вземането може да бъде установено за погасителните вноски с настъпил падеж към момента на формиране на силата на пресъдено нещо. Следователно и на това самостоятелно основание главницата е изискуема изцяло.

Съдът съобразява служебно потребителския характер на правоотношението и императивните правила на ЗПК и ЗЗП. От представените доказателства не се установява наличие неравноправна клауза или нарушение на закона, което да води до недължимост на получената от ответницата чиста стойност на кредита. В настоящото производство ищецът не претендира договорна лихва, такси, комисиони, възнаграждения за допълнителни услуги или други разходи по кредита, а единствено връщане на предоставената главница. Дори хипотетично да се приеме, че отделни клаузи на договора относно възнаградителна лихва, годишен процент на разходите или други разходи са недействителни, това би имало значение за дължимостта на лихви и разходи, но не и за задължението на потребителя да върне реално получената сума. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е именно предоставената и получена сума от 400 лв.

4

Следователно и при евентуална недействителност на договора в частта относно оскъпяването, претенцията за главницата остава основателна.

По делото не се установява ответницата да е върнала изцяло или частично получената сума. Поради това съдът приема, че вземането на ищеца за главница в размер на 400 лв., равностойни на 204,52 евро, съществува и следва да бъде признато за установено.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва следва главното вземане и се дължи като последица от забавата на длъжника.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящото исково производство, както и предхождащото го заповедно производство.

Ищецът доказва направени разноски, както следва - 409,03 евро адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 12,78 евро такса в заповедното производство, 409,03 евро адвокатско възнаграждение в исковото производство, 12,78 евро такса в исковото производство и 1,69 евро такса за възпроизвеждане на преписи за ответника.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство. Съдът намира възражението за основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При тази преценка съдът съобразява критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, а именно фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.