Решение № 334 от 18.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Враца, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500598 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 11799/02. 10. 2023 г. на З.

А. Л., чрез адв. Х. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", против Решение № 525/27.09.2023 г. по гр. д. № 795/2023 г. по описа на Районен съдВраца, с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя против "Адессо Кредит България" ЕООД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в сключен на 18.03.2022 г. между страните договор за заем поради противоречието й със закона; предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в сключения на 18.03.2022 г. между страните договор за заем поради заобикаляне на закона и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в сключения на 18.03.2022 г. между страните договор за заем поради накърняване на добрите нрави, както и предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 364,52 лева, недължимо платени суми, при начална липса на основание по неустоечната клауза на процесния договор.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с мотивите на районния съд, че липсват доказателства за сключване на договор между страните. Навеждат се доводи, че по делото е представено в заверен препис копие от договора за паричен заем и погасителен план към същия, които действително не са подписани от ищеца, но от същите се установява съдържанието на договора и на съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност се иска да бъде прогласена.

Въззивникът прави и оплакване, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че е липсва облигационно правоотношение между страните. Намира, че 1 неправилно съдът е отхвърлил и доказателствените искания за допускане на съдебносчетоводна експертиза и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация. В тази връзка въззивникът счита, че съдът не му е дал възможност за докаже наличието на договорни отношения между страните, вкл. на задълженията на страните по договора, както и че е изправна страна по договора.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит и регулацията му попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като още в исковата молба е направено възражение за недействителност на договора, поради нарушение разпоредби на посочения закон.

Развиват се съображения, че след като съдът е приел, че не е спазена формата на договора, то е следвало да прогласи целия договор за недействителен на основание чл.

26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, а не да приема, че не е спазена формата на договора. Излагат се и аргументи, че в случай, че липсата на подпис се тълкува като липса на съгласие, но това отново води до извод за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Изтъква се, че тази нищожност е абсолютна и води до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в цялост и за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна "Адессо Кредит България" ЕООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът - редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му Х. Й. е постъпило становище вх.

№3177/24.04.2024 г., в което заявява, че не може да се яви в открито съдебно заседание., поради служебна ангажираност, но не възразява да бъде даден ход на делото както и че поддържа изцяло въззивната жалба и няма възражение по изготвения проект.

Въззиваемият, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба вх. №3922/27.03.2023 г. от З. А. Л. с ЕГН ********** от ***, чрез адв. Х. П. Й. от САК ***, против ”АДЕССО Кредит България”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. В. Л..

Ищецът твърди, че на 18.03.2022 г. между страните бил сключен договор за паричен заем. Страните били договорили заем в размер на 800 лв., размер на погасителна вноска 68,96 лв., 13 бр. вноски. Ищецът следвало да върне общо 896,48 лв.

В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен, както и че при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение, ищецът дължи неустойка в размер на 364,52 лв., начислена във всяка от погасителните вноски.

На ищеца била начислена такава неустойка, при което следвало да върне общо 1 261 лв. /месечна вноска от 97 лв. /.

Ищецът бил изплатил задълженията си по договора.

Ищецът намира клаузата за неустойка нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19 ал.

4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

2

По ЗПК, кредиторът имал задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и евентуално да откаже да сключи договор. С уговарянето на неустойка, опасността от свръхзадължаване се увеличавала, поради което клаузата била нищожна.

На следващо място, неустойка, несвързана пряко с претърпени вреди, накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Вредите от неизпълнение се обезщетявали чрез мораторна лихва, в този смисъл кумулирането с неустойка било недопустимо.

Неустойката била и уговорена по начин, показващ, че страните не са имали реално намерение да бъде предоставено обезпечение. Всъщност се касаело за допълнително възнаграждение, дължимо под условие. Неустойката била и необосновано висока, не била и индивидуално уговорена, отделни основания за нищожност на клаузата.

Намира и че е налице основание целият договор да се приеме за недействителен, доколкото посочването на ГПР било съзнателно погрешно, като не били посочени вкл. компонентите в него/вкл. неустойката/.

Исканията са да бъде обявена нищожността на неустоечната клауза на чл. 4 в договора и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв. /частичен иск от общо 364,52 лв. /, ведно със законната лихва.

Претендират се и разноските по делото.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като такива е правни основания чл. 22 във връзка с чл. 23 от ЗПК и чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.

След проверка на исковата молба, съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил отговор, чрез адв. Г. Д. Д. от САК ***. Оспорва исковете като неоснователни. Не смята, че са налице основания клаузата за договорната неустойка да се счита нищожна, предвид уговорени размер и функции. Оспорва и да е била поставяна като условие за сключването на договора. Била и индивидуално уговорена, както било посочено в чл.

4. 2.

Първоинстанционният съд, предвид наведените доводи и събраните доказателства е приел следната фактическа обстановка:

Съдът е докладвал делото, като е посочил, че ищецът вкл. е следвало да докаже наличието на договорни отношения между страните, вкл. задълженията на страните по договора. Както и че е изправна страна/че е платил/. Договорните отношения и изпълнението от страна на ищеца /освен на задължението да представи обезпечение/ не са спорни между страните и Съдът ги е отделил като такива, но е посочил и че следва да бъде представен и самия договор.

По искане на ищеца е задължил ответникът да представи неговия екземпляр от договора. Ответникът не е изпълнил дадените указания.

Ищецът е представил Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, подписан за кредитора ”АДЕССО Кредит България”ЕООД гр. Ботевград от кредитен посредник на 18.03.2022 г. . В СЕФ са описани размер на кредита - 800 лв., срок на договора - 16.09.2022 г., размер и брой на вноските - съответно 68,96 лв. и 13 бр.

Ищецът е представил и погасителен план към договор за кредит ***/18.03.2022 г., сключен с ”АДЕССО Кредит България”ЕООД, видно от който се касае за кредит в размер на 800 лв., със срок за погасяване от 01. 04. 2022 г. до 16. 09. 2022 г. /13 бр. вноски от по 97 лв., вкл. 68,96 лв. вноска и 28,04 лв. оскъпяване при непредставяне на обезпечения/.

В условията на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е събрал писмени 3 доказателства - копие от процесния договор за кредит и е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното Решение № 525/27.09.2023 г. по гр. д. № 795/2023 г. по описа на Районен съд-Враца предявените искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решаващите изводи на първоинстанционния съд са, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава исковата си претенция и от които извлича изгодни за себе си последици, а именно – сключването на описания договор за заем и съдържанието на неустоечната клауза, чиято нищожност се иска да бъде прогласена.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, при което приема за установено следното:

Видно от представения по въззивното дело Договор за паричен заем № ***/18.03.2022 г., „Адессо Кредит България“ ЕООД, гр.София, в качеството на заемодател, и З. А. Л. от гр. Враца, в качеството на заемател, са сключили договор за паричен заем, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата 800 лева, а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя при условия, конкретно посочени в чл.2 от договора: размер на погасителната двуседмична вноска – 68,96 лв., срок на заема – 13 двуседмични вноски, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00%, обща дължима сума – 896,48 лева, размер на годишния процент на разходите - 48,73%, като са посочени датите на плащане на всяка погасителна вноска. Съгласно чл.3 от договора с подписването на същия заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора, в деня на сключването му, заемателят следва да предостави на кредитора допълнително обезпечение, а именно: 1) две физически лица - поръчители, които следва да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния им доход да е в размер над 1000 лв.; безсрочен трудов договор; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; поръчителите подписват договор за поръчителство, или 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 от Договора (896,48 лв.), със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Страните са уговорили също, че при неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл.4, ал.2 от Договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 364,52 лева, която заемателят заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2, т.2, се добавя сумата от 28,04 лв.